Даниъл Силва
Агентът (58)

58. Финсбъри парк, Лондон

неделя, 7:30 ч.

Те влязоха в килията й и този път се държаха различно. Каин й проговори за пръв път от две седмици насам.

— Ще бъдеш освободена — каза той. — Имаш двайсет минути да се приготвиш. Ако дотогава не си готова, ще бъдеш убита. — И излезе от килията.

След него се появи Авел с пластмасова кофа с вода, парче сапун, кърпа за лице, хавлия, чисти дрехи и руса перука. Той остави кофата на пода, сложи останалите неща върху походното й легло, после свали белезниците и оковите й.

— Измий се добре и се облечи — обясни й спокойно. — Донесли сме ти хубави дрехи. Не искаме светът да си помисли, че сме се отнасяли лошо с теб.

Авел излезе и затвори вратата. Прииска й се да изкрещи от радост. Да се разплаче от облекчение. Вместо това, примерен затворник докрай, тя направи точно каквото й бяха казали. Използва само петнайсет минути от отпуснатото й време и когато се върнаха в килията, я завариха седнала на ръба на леглото със събрани крака и трепереща.

— Готова ли си? — попита я Каин.

— Да — отговори Елизабет с нисък, равен глас.

— Тогава ела — каза й той.

Тя стана и ги последва бавно нагоре по тъмното стълбище.

* * *

Новината за успешното освобождаване на Алон пристигна в израелското посолство на Олд Корт Плейс в седем часа и четиридесет и осем минути. Беше предадена по обикновен мобилен телефон от Киара, която в този момент седеше до Габриел на задната седалка на един „Фолксваген Пасат“ със счупен фар и огънат калник. Обаждането прие Шамрон, който, щом чу новината, захлупи лице в шепите си и заплака. Вълнението му бе толкова силно, че в продължение на няколко секунди хората около него не успяха да разберат дали Алон е жив, или е мъртъв. Когато стана ясно, че е жив и отново е с техните хора, в стаята избухна смях. Краткото веселие, което последва, както и молбите на Шамрон за тишина, докато слушаше остатъка от доклада на Киара, бяха записани от агентите на Британската правителствена централа по комуникациите, които бяха следили всички израелски съобщения през изминалата нощ. Ари незабавно проведе два разговора: първият беше с Ейдриън Картър в американския оперативен център на Гроувнър Скуеър, а вторият — с Греъм Сиймор, който се намираше на Даунинг Стрийт заедно с министър-председателя и шефа на комисия „Кобра“. Сиймор веднага уреди полицейски ескорт, който да доведе безопасно Габриел и останалите членове на екипа му в Лондон, после забърза към американското посолство, както направи и Шамрон. Когато очуканият „Пасат“ и полицейският му ескорт спряха пред Северната врата, двамата мъже вече стояха до Ейдриън Картър.

Автомобилът незабавно бе заобиколен от две дузини униформени служители на лондонската полиция, които охраняваха територията на посолството. За момент Шамрон изгуби колата от поглед, после жълто-зелената преграда от полицаи се раздели и той зърна Габриел за пръв път. Едната му ръка бе преметната през рамото на Йоси, а другата — през това на Одед. Лицето му беше подуто и изкривено от болка, а синьо-белият му анцуг бе покрит с кръв и кал. Те го преведоха през портата и го задържаха изправен пред тримата началници на разузнавателните служби. Ари го целуна нежно по бузата и промърмори нещо на иврит, което другите не разбраха. Габриел повдигна леко глава и погледна към Греъм Сиймор.

— Ако ми кажеш да не се оплаквам заради една грозна цицина на главата, ще ме ядосаш.

— Ти си адски глупав… и адски смел. — Сиймор се обърна към Ейдриън Картър: — Да го вкараме вътре, а?

* * *

Посланик Робърт Холтън ги чакаше в преддверието на посолството заедно с посредника при преговорите от ФБР Джон О’Донъл и още няколко членове на американския екип. Когато Габриел влезе вътре, прегърнал раменете на Йоси и Одед, те го аплодираха сдържано, сякаш се страхуваха, че многото шум може да го нарани допълнително. Робърт Холтън отиде при Алон и внимателно сложи ръце на раменете му.

— Боже мой, какво са ви сторили? — Той погледна към Ейдриън Картър. — Да го заведем в моя кабинет. Там лекарите ще могат да го прегледат.

Вкараха го в асансьора и го качиха на последния етаж. Йоси и Одед го сложиха да легне на дивана в кабинета на посланика, но когато лекарите се опитаха да влязат в стаята, Греъм Сиймор ги върна и бързо затвори вратата.

— Преди двайсет минути екип от специалните части на лондонската полиция атакува къщата на Амблър Роуд, в която според Ишак е била затворена Елизабет. Не я намериха, но откриха множество доказателства, че доскоро е била там. Сфинкса ни разходи из цяла Западна Европа, а тя през цялото време е била под носа ни, в Англия. Въпросът е къде е сега?

— Информацията, която Фаваз е дал на Габриел за местоположението на Елизабет, се оказа вярна — намеси се Ейдриън Картър. — Така че най-вероятно и информацията за това какво възнамеряват да правят с нея също е вярна.

— Вярна е — вметна Алон. — Ще я екзекутират пред Уестминстърското абатство в самото начало на коледното богослужение. Ще бъде убита от двама атентатори самоубийци, които ще отнемат живота на много невинни хора. Аз трябваше да участвам във втората част на терористичния акт — мощен взрив на кола бомба, която щеше да убие стотици ваши служители, стекли се на местопроизшествието.

— Кървава баня пред най-важния национален символ в утрото на Рождество Христово — каза Греъм. — Акт, предназначен да запали искрата на въоръжен бунт в Египет и да постави на колене тази държава. — Той се поколеба, после добави: — Не можем да допуснем да се случи. В този момент пред северния вход на абатството има няколкостотин души, очакващи коледното богослужение, което ще започне в десет и половина. Нямаме друг избор, освен да отцепим Уестминстър и бързо да евакуираме всички от района.

— И по този начин автоматично да осъдим Елизабет на смърт — намеси се Габриел. — Когато шахидите пристигнат в Уестминстър и открият, че абатството е празно и обградено, ще прибегнат до резервния си план, който е да я убият незабавно, независимо къде.

— Простете прямотата ми — каза Сиймор, — но това е за предпочитане пред първоначалния им план.

— Не минах през ада, за да се откажа сега от момичето — заяви Алон. — Има и друг начин.

— Какъв?

— Ишак ни каза, че Елизабет ще бъде придружавана от двама мъже. Каза ни…

Греъм Сиймор вдигна ръка.

— Стига, Габриел. Това е лудост.

— Ще изчакаме пристигането на шахидите, Греъм. И ще ги ликвидираме, преди да успеят да убият Елизабет.

— Вие?

— А какво трябва да се направи според теб? Да ги застреляме от голямо разстояние като снайперисти? Или от двайсет крачки като джентълмени? Трябва да бъдат оставени да се приближат. След това трябва да бъдат убити, преди да успеят да задействат детонаторите си. Това означава изстрели в главата от близко разстояние. Не е приятна работа, Греъм. Ако стрелците се поколебаят дори за миг, ще настъпи истински ад.

— В лондонската полиция има специално подразделение, наречено СО-19: Сините барети. Те са отлични стрелци, обучени са за подобни операции. Ако не ме лъже паметта, бяха пратени на обучение в Израел.

— Така е — потвърди Шамрон. — Много са добри. Но никога не са попадали в реална ситуация като тази. Трябват ти стрелци, които са правили подобно нещо и преди, стрелци, които няма да се огънат от напрежението. — Той направи пауза, после добави: — Трябват ти стрелци като Габриел и Михаил.

— Алон едва стои на крака — възрази Сиймор.

— Ще се справя — каза Габриел. — Остави ни да довършим това, което започнахме.

— А как ще разберем, че това наистина е тя?

Алон погледна към Робърт Холтън.

— Ако някой може да потвърди със сигурност, че това действително е Елизабет, то това е нейният баща. Нека да застане в двора от северната страна на абатството с миниатюрна радиостанция. От мястото си ще може да види всеки, който се приближава откъм Уайтхол или Виктория Стрийт. Щом види Елизабет, той ще ни сигнализира. Двамата с Михаил ще се погрижим за останалото.

— Само едно не разбирам — рече Греъм. — Как ще накарат Елизабет да отиде на собствената си екзекуция?

Габриел си спомни онова, което Ибрахим му беше казал в нощта на смъртта си в Дания.

— Ще й кажат, че ще я освободят. Така тя ще ги последва по собствена воля и ще направи всичко, което й кажат.

— Копелета! — изруга тихо Сиймор. После погледна часовника си. — Предполагам, че разполагате с подходящото оръжие и муниции?

Алон бавно кимна.

— Ще ни трябват и миниатюрни радиостанции, за да поддържаме връзка с посланик Холтън.

— Можете да вземете радиостанции от служителите на дипломатическата охрана на посолството — обади се Картър. — Нашите агенти координират работата си с лондонската полиция. Всички можем да настроим апаратите си на една и съща сигурна честота.

Греъм погледна към Габриел.

— Какво ще правим с него? Не може да отиде в Уестминстър в този вид.

— Сигурен съм, че ще му намерим нещо подходящо — каза Ейдриън. — В сутерена има двеста души, които пристигнаха от Вашингтон с куфари, пълни с дрехи.

— А лицето му? Изглежда ужасно.

— Опасявам се, че за да оправим лицето му, ще е нужно коледно чудо.

Греъм Сиймор се намръщи, отиде до бюрото на посланика и вдигна телефона.

— Трябва да говоря с министър-председателя — каза той. — Веднага.