Даниъл Силва
Агентът (22)

22. Амстердам

понеделник, 9:30 ч.

„Хелен“ беше ниска и непривлекателна, боядисана в шоколадовокафяво с червени кантове. По перилата й бяха поставени сандъчета с цветя, а на кърмата се поклащаше малка лодка с извънбордов мотор. Интериорът й бе обновен наскоро: електроуреди от неръждаема стомана блестяха в малката, но елегантна кухня, удобната всекидневна бе обзаведена с мебели в скандинавски стил. От стените бяха свалени три модернистични картини със съмнителен вкус и на тяхно място бе закачена едромащабна карта на Амстердам и няколко дузини снимки на мюсюлманин на напреднала възраст. На стъклената маса в трапезарията бе поставен лаптоп със защитен комуникационен софтуер, а пред него седеше дребен мъж, който сякаш беше навлякъл всичките си дрехи. Габриел го помоли да загаси цигарата си. След нощното каране от Париж го мъчеше силно главоболие.

— Ако Ибрахим Фаваз е терорист, той със сигурност не се държи като такъв — каза Ели Лавон. — Не прави нищо, което може да се изтълкува като елементарно предпазване от следене, а действията му са предсказуеми и открити.

Алон погледна към картата на Амстердам на стената, където ежедневният маршрут на Ибрахим бе представен с дебела червена линия. Тя тръгваше от неговия апартамент на площад „Аугуст Алебеплейн“, минаваше през Ислямския културен център в Западен Амстердам, пазара „Тен Кате“ и стигаше до джамията „Ал Хиджра“. Часовете на пристигане и тръгване бяха педантично записани и онагледени със снимки от наблюдението.

— Къде? — попита Габриел. — Къде можем да го хванем?

Лавон стана и отиде до картата.

— Според експертното ми мнение има само едно подходящо място. Ето тук. — Той чукна два пъти картата с късия си показалец. — В края на Ян Хазенстраат. Фаваз минава оттам на път за вкъщи след вечерната молитва в джамията. Улицата е сравнително тиха за Амстердам и ако успеем да извадим от строя уличните лампи, няма да ни види, че идваме. — Ели се обърна и погледна Габриел. — Кога смяташ да го направим?

Отговорът дойде от кухнята, където Сара правеше нова кана с кафе.

— Тази вечер — каза тя. — Нямаме друг избор, освен да го заловим тази вечер и да започнем разпита.

— Тази вечер? — Лавон извърна очи към приятеля си и му се усмихна невярващо. — Преди година обучавах това дете как да върви по улицата като професионалист. Сега то ми казва, че трябва да отвлека човек от гъстонаселен европейски град, след като съм го наблюдавал по-малко от четиридесет и осем часа.

— За съжаление детето е право, Ели. Налага се да го направим тази вечер и да започнем разпита.

Лавон отново седна на стола си и скръсти ръце.

— Спомняш ли си колко време наблюдавах Цвайтер в Рим, преди да започнем да обсъждаме как да го убием? — И сам отговори на въпроса си: — Три седмици. И това беше за убийство, а не за отвличане. Знаеш какво казва Шамрон за този род операции.

— Казва, че е по-лесно да оставиш труп на тротоара, отколкото да вкараш жив човек в колата, с която ще го отвличаш. — Габриел се усмихна. — Ари умее да се изразява точно, нали?

Сара донесе каната с кафето на масата и седна до Алон. Ели запали цигара и издуха вяло струйка дим към тавана.

— Полицията в този град е в повишена бойна готовност заради връзката между амстердамската група и атентата в Лондон — каза той. — Ибрахим трябва да е под наблюдение поне още една седмица. Трябва да планираме главния път за бягство, резервен път, както и още един резервен вариант за измъкване. Трябва да поставим набелязаната зона под двайсет и четири часово наблюдение, за да сме сигурни, че няма да има изненади в нощта на операцията. Пропуснах ли нещо?

— Сухите тренировки — отвърна Габриел. — Трябва да направим поне три сухи тренировки. И при идеални условия щяхме да свършим всичко това. Но в реалния свят на Елизабет Холтън й остават по-малко от пет дни живот. Ще се подготвим колкото можем и ще го отвлечем тази вечер.

— И да се помолим на Бог да не свършим всички в затвора, което ще се случи, ако допуснем грешка. — Ели погледна унило часовника си. — Да се поразходим до Ауд Вест. Кой знае? Може да е нашата последна операция за дълго време.

* * *

Оживеният открит пазар, който се намираше на няколко пресечки оттам по протежение на Тен Кате Страат, онагледяваше променения състав на населението на амстердамския квартал Ауд Вест. На него имаше фурми и леща, каци, пълни с маслини и нахут, щандове за дюнер и фалафел, както и трима продавачи на месо халал^[1]. Габриел спря за малко пред сергията за обувки и разрови купчина от американски маратонки менте — основният символ на статуса на младежите дори и по улиците на Западен Амстердам. На друга сергия на отсрещната страна на улицата Сара разглеждаше платнена чанта, украсена с лика на Че Гевара, докато Лавон проявяваше фалшив интерес към суичър с качулка, на който имаше надпис Освободете Палестина сега!

Ели погледна към Алон и му кимна почти недоловимо — знак, че не е забелязал някой да ги следи. Минута по-късно тримата вървяха един до друг към далечния край на пазара. Сергията, на която Ибрахим Фаваз работеше следобед, бе заета от възрастен мароканец с бяла джелабия^[2]. Сара се спря, за да разгледа един електрически чайник, докато Габриел и Лавон продължиха към края на пазара. На срещуположната страна на улицата, в сива сграда от пенобетон, построена след войната, се помещаваше джамията „Ал Хиджра“. Двама брадати мъже разговаряха на тротоара пред нея под бдителните погледи на униформени полицаи. На двайсетина метра оттам бе паркиран тъмен бус с черни прозорци.

— От четиридесет и осем часа не е мръднал оттук — каза Ели.

— На Нидерландската служба за сигурност ли е?

Лавон кимна утвърдително.

— Ако питаш мен, бих казал, че имат и постоянен пост в сградата от другата страна на улицата.

Алон погледна назад към щанда за кухненски съдове и махна на Сара да се присъедини към тях. После завиха наляво и минаха по Ян Хазенстраат. Беше тиха улица с ниски жилищни сгради в различен стил и малки магазинчета. В дъното имаше мъничък парк с изглед към канала, с няколко пейки, люлка и две кончета на ръждиви стоманени пружини. Габриел сви зад ъгъла и спря: виждаха се същите жилищни сгради, но без магазинчета и кафенета — нищо, което да е отворено, след като мръкне.

— Вечерната молитва започва в шест часа и трийсет и седем минути — поясни Ели. — Това означава, че Ибрахим ще мине оттук около седем. Щом завие зад ъгъла, никой в буса или в постоянния наблюдателен пункт няма да може да го вижда. Ние просто трябва да се опитаме да го хванем без никакъв шум. Смятам, че е добре да паркираме колата на този ъгъл, където ще бъде извън полезрението на нидерландските агенти. После трябва да направим нещо, което да накара Фаваз да забави ход достатъчно, за да можем да го спипаме.

Алон се замисли за вечерта, когато заедно с Ибрахим бяха вървели край река Амстел, и в паметта му проблесна само една картина: как египтянинът бе свел поглед с погнуса, когато край тях минаха двама мъже, държащи се за ръка.

— Той не харесва хомосексуалистите — каза Габриел.

— Малцина сред ислямистите ги харесват — отвърна Лавон. — Какво имаш предвид?

Алон му каза и той се усмихна.

— На кого смяташ да възложиш задачата?

— На Михаил и Яков — отговори без колебание Габриел.

— Отлично — съгласи се Ели.