Даниъл Силва
Агентът (29)

29. Копенхаген

вторник, 15:03 ч.

Решиха, че се налага да направят спешна среща, и се спряха на хотел „Хилтън“ в Копенхаген като най-подходящ за случая. Ейдриън Картър пристигна първи и вече седеше в бара във фоайето, когато влязоха Габриел и Сара. Той им посочи с поглед асансьора и след минута тримата се бяха събрали пред телевизора в апартамента „Джуниър Екзекютив“ на Картър. Ейдриън усили максимално звука, макар че стаята бе проверена от агенти на ЦРУ. Той беше традиционалист по отношение на професионалните умения и също като Габриел гледаше на електронните устройства като на необходимо, но злощастно покваряване на благородното изкуство.

— Цюрих, Мадрид, Виена — три летищни атентата, еднакви по замисъл и отлично съгласувани. — Загледан в апокалиптичната картина, Картър бавно поклати глава. — Сто двадесет и девет души загинали и петстотин ранени. Европейската система за въздушен транспорт е съсипана.

— А какво казват европейските политици? — попита Алон.

— Публично всички се изказват с правилните термини: „съкрушителен, варварски, скандален акт“. В лични разговори ни умоляват да сключим сделка с дявола. Искат да сложим край на това, преди да се е проляла още кръв на тяхна територия. Дори нашите близки приятели от Даунинг Стрийт започнаха да се чудят дали не трябва да намерим някакъв начин да преговаряме, за да излезем от това положение. Сфинкса — който и да е той — е масов убиец и безмилостно копеле, но безпогрешно е избрал момента.

— Някаква вероятност президентът да се огъне?

— Не и след това. Всъщност той е по-убеден от всякога, че случаят трябва да приключи без договаряне. Това означава, че нямаме друг избор, освен да открием Елизабет Холтън преди изтичането на крайния срок. — Погледът на Картър се премести от екрана върху Габриел. — И както стоят нещата в момента, твоят Джо се оказва нашата най-добра и единствена възможност.

— Той не е моят Джо, Ейдриън.

— Вече е, поне що се отнася до официален Вашингтон. — Картър намали звука с един-два децибела. — Снощи предизвика истинска буря във Вашингтон, Габриел. Твоят разпит на Ибрахим Фаваз бе прослушан в Лангли, в сградата „Дж. Едгар Хувър“ и Националния съвет по сигурността.

— Какви бяха отзивите?

— Смесени — отговори Картър. — Мненията се разделиха на две: едните смятат, че Ибрахим е бил честен, другите — че те премята за втори път. Опасяват се, че може би прекалено бързо си се обвързал с него и си се държал прекалено внимателно.

— Какво има предвид експертното мнение?

— Втори разпит — отвърна Ейдриън.

— Кой ще го води?

— Хора от Управлението с християнски имена вместо израелски убиец.

— Казваш ми, че съм отстранен?

— Точно това ти казвам.

— Не трябваше да биеш целия път до Копенхаген, за да ме отстраниш, Ейдриън. Щеше да е достатъчно едно обаждане по сигурната линия.

— Смятах, че ти го дължа. В крайна сметка аз те въвлякох в това.

— Колко порядъчно от твоя страна. Но аз искам да знам едно нещо, Ейдриън. Кажи ми какво точно смятат да изкопчат агентите от вашето Управление?

— Като начало, пълни откровени отговори. Експертите смятат, че досега те са били твърде неверни и уклончиви.

— О, така ли? Сами ли стигнаха до това заключение или с помощта на компютрите?

— Всъщност беше комбинация от двете.

— Колко по-откровен искате да бъде Ибрахим? Той се съгласи да ни помогне да намерим Елизабет Холтън и ни даде телефонния номер в Копенхаген, на който синът му звъни всяка вечер.

— Не, той ни даде номер, на който твърди, че синът му се обажда.

— И тази вечер ще открием дали ни е казал истината.

— Висшестоящите не искат да чакат толкова дълго. Искат Фаваз да бъде прикован с вериги за стената сега.

— И къде смятат да проведат този разпит?

— Чудеха се дали не могат да наемат вашата къща в Германия.

— Няма да стане.

— Опасявах се, че ще кажеш това. В такъв случай имаме две други възможности. Може да го заведем в една от нашите квартири в Източна Европа или да го качим на самолета за Египет.

Габриел бавно поклати глава.

— Ибрахим няма да ходи в Източна Европа, Ейдриън, нито ще се връща в Кайро. Никой няма да го подлага на мъчението „водна дъска“^[1], нито ще го оковава с вериги за стената.

— Сега пък ти се държиш безразсъдно. — Картър погледна към Сара, сякаш тя можеше да го вразуми. — Къде точно се намира в момента Фаваз?

Алон не отговори. Когато Ейдриън повтори въпроса си, в гласа му прозвуча острота, която Габриел никога преди не беше долавял.

— В Амстердам — отговори той. — В апартамента си на площад „Аугуст Алебеплейн“.

— Защо, за бога, си го върнал?

— Нямахме друг избор — каза Алон. — Ако Ибрахим бе изчезнал от лицето на земята, съпругата му щеше да се обади на нидерландската полиция и двамата щяхме да се изправим пред огромен скандал в Нидерландия.

— В момента избягването на скандал в тази страна не е сред нашите приоритети — заяви Картър. — Искаме го и го искаме сега. Предполагам, че е под наблюдение.

— Не, Ейдриън, не се сетих за това.

— Опитай се да сдържаш фаталистичното си израелско чувство за хумор.

— Разбира се, че е под наблюдение.

— Тогава, предполагам, не би имал проблем да го предадеш в наши ръце.

— Никакъв проблем — отвърна Алон. — Но вие няма да го получите.

— Бъди разумен, Габриел.

— Аз съм единственият, който е разумен, Ейдриън. И ако главорезите ти се приближат до него, ще им се случи нещо лошо.

Картър тежко въздъхна.

— Изглежда, стигнахме до задънена улица.

— Да, така е.

— Предполагам, че имаш алтернативен план. И предполагам, че нямам друг избор, освен да го чуя.

— Съветът ми към теб е да бъдеш търпелив, Ейдриън.

— Тя ще умре в шест часа в петък вечер. Нямаме време да бъдем търпеливи.

— Дадох ви адреса на мястото и телефонния номер, на който един от похитителите на Елизабет се обажда редовно. В арсенала си имаш Националната агенция за сигурност — най-голямата и най-модерно оборудваната разузнавателна служба на нашата планета, служба, която е в състояние да прихване всеки факс, телефонен разговор и интернет комуникация в света във всяка секунда на деня. Дай телефонния номер на Ишак в Копенхаген на Националната агенция за сигурност и им кажи, когато той позвъни тази вечер, да впрегнат всичките си ресурси, за да отговорят само на един въпрос: Къде е той?

Картър се изправи и се запъти към минибара. Избра си безалкохолна напитка, но след като погледна ценоразписа, промени решението си.

— За да се свърши добре тази работа, трябва да се сложи „бръмбар“ на телефона в апартамента и екип, който да наблюдава непрекъснато съпругата и сина на Ишак.

— А какво смяташ, че сме правили през целия ден, Ейдриън? Гледали сме филми в хотелската си стая? — Габриел погледна към Сара. — Ти си агентът за свръзка, Сара. Моля те, докладвай на шефа си за нашата днешна дейност.

— Ханифа и Ахмед Фаваз живеят в квартал на Копенхаген, наречен Ньоребро — започна младата жена. — Апартаментът им се намира в комплекс от сгради, строени в началото на века, почти град в града. Във всяко жилище може да се влезе през главния вход или през задната врата. Късно тази сутрин, когато Ханифа изведе Ахмед на разходка и пазаруване, ние се промъкнахме през задната врата и поставихме… — Погледна към Алон. — Как се наричаше устройството, което сложихме на телефона?

— „Стъкълце“ — отговори Габриел. — То осигурява покритие на стаята, както и на всички разговори, водени по телефона.

— Боже! — изпъшка тихо Картър. — Моля те, кажи ми, че не си въвлякъл мой агент във влизане с взлом посред бял ден в Копенхаген.

— Тя е добре обучена, Ейдриън. Трябва да се гордееш с нея.

— Сложихме подслушвателно устройство и на телефона в Съвета по ислямските въпроси — продължи Сара. — Разпределителната кутия е в една алея зад сградата. Това беше лесно.

— Предполагам, че те са и под визуално наблюдение.

Алон се намръщи, сякаш намираше въпроса на Ейдриън за — меко казано — обиден. Картър сведе очи към картините на хаоса, показвани по телевизията.

— Изпратиха ме тук да те отстраня, а сега се оказвам доброволец за самоубийствена мисия. — Той изключи телевизора и погледна към Габриел. — Добре… ти спечели. Всъщност ние още снощи дадохме телефонния номер на Националната агенция за сигурност. Ако приемем, че Ишак се обади от мобилен телефон, те казват, че ще им отнеме около час да определят приблизителното му местоположение. Когато това стане, ще уведомим съответните местни власти и ще започнем издирването.

— Тези местни власти трябва да са наясно, че момичето ще бъде убито, ако се опитат да го спасят.

— Ще изпратим недвусмислено съобщение. — Картър се намръщи. — Сега ти и екипът ти отговаряте за физическото наблюдение на съпругата и сина в Копенхаген. Заминавам за Лондон, за да обясня защо не се подчиних на пряката заповед да прекратя участието ти в тази операция. Съдбата на Елизабет Холтън, както и моята кариера, са в твоите ръце, Габриел. Направи всичко възможно да не ни изоставиш.