Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Габриел Алон (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Secret Servant, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 35 гласа)

Информация

Сканиране
in82qh (2014)
Разпознаване и корекция
Mummu (2015)

Издание:

Даниъл Силва. Агентът

Американска. Първо издание

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Стилов редактор: Димитрина Ковалакова

Компютърна обработка: Костадин Чаушев

Коректор: Недялка Георгиева

Художествено оформление на корицата: Георги Атанасов Станков

ИК „Хермес“, Пловдив, 2009

ISBN: 978-954-26-0783-0

 

Формат 84/108/32 Печатни коли 26

Печатница „Полиграф юг“ АД — Хасково

История

  1. — Добавяне

41.

Не можеше да определи продължителността на пътуването, защото се бе опитала да мисли за всичко друго, но не и за времето. „Беше само няколко минути — каза си тя. — Едно мигване“. Повтаряше си и други лъжи. Лежеше в удобно легло, а не в дървения сандък, който миришеше на риба. Беше облечена в дънки и любимия си пуловер, а не в мръсния анцуг, който носеше постоянно от сутринта на отвличането. Можеше да види любимата си планинска верига през любимия си прозорец. Слушаше хубава музика. Останалото бяха само сцени от лош сън. Скоро щеше да се събуди и всичко щеше да свърши.

Тя бе подготвена за ужасното неудобство — в бележката си Каин бе пределно ясен за това, което я очакваше, — но тапите за уши я изненадаха неприятно. Бяха я лишили от едно от най-силните й оръжия — способността да чува какво се случва около нея — и бяха ограничили света й до монотонно бръмчене. Оставаше й едно-единствено сетиво: усетът за движение. Знаеше, че бяха карали с висока и с умерена скорост по хубави и по лоши пътища. Веднъж бе изпитала усещането, че е в голям град, заобиколена от хора, които не си даваха сметка, че тя се намира на сантиметри от тях. Сега бе сигурна, че се движат по непавиран път на място, близо до края на света.

Спряха толкова рязко, че главата й болезнено се притисна в стената на подобния на ковчег сандък. Бръмченето на мотора замря. Минаха няколко минути, докато я свалят от автомобила, и още няколко, преди най-сетне да чуе скърцането при ваденето на пироните. Студен въздух с мирис на сол облъхна лицето й, щом махнаха капака. Когато я изправиха на крака, от очите й неволно бликнаха горещи сълзи и попиха в превръзката. Никой не й продума, докато я въвеждаха в новото й скривалище. Никой не я попита как е сърцето й, докато я полагаха върху походното легло в новата й килия. Когато вратата се затвори, тя свали превръзката от очите си, извади тапите от ушите си и се вгледа в поредните бели стени около нея. Бяха й оставили чиния с храна — хляб, сирене и шоколад, задето се бе държала добре по време на пътуването, както и жълта кофа за тоалетна. Нямаше представа къде се намира. Беше сигурна само за едно: усещаше мириса на море.