Даниъл Силва
Агентът (36)

36. Копенхаген

сряда, 21:30 ч.

Габриел слуша безмълвно няколко секунди. Шум от коли, движещи се с висока скорост по мокра настилка. Далечен звук от клаксон — като предупреждение за задаваща се неприятност.

— Добър вечер, Ишак — каза той спокойно на арабски език. — Искам да ме слушаш внимателно, защото ще го кажа само веднъж. Чуваш ли ме, Ишак?

— Кой се обажда?

— Ще приема това за „да“. Държа баща ти, Ишак. Държа също Ханифа и Ахмед. Сега ще сключим сделка с теб. Само ти и аз. Ти ще ми дадеш Елизабет Холтън, а аз ще ти върна семейството. Ако не ми дадеш Елизабет, ще кача семейството ти на самолет за Египет и ще ги предам на службата за сигурност. А ти знаеш какво се случва в стаите за разпит, нали, Ишак?

— Къде е баща ми?

— Ще ти дам един телефонен номер, Ишак. Този номер го имам само аз. Искам да си го запишеш, защото е важно да не го забравиш. Готов ли си, Ишак?

Тишина, след това:

— Готов съм.

Габриел му продиктува номера и добави:

— Обади ми се на този номер след десет минути, Ишак. Сега е девет часът и трийсет и една минути. В девет и четиридесет и две няма да вдигна телефона. Разбра ли ме, Ишак? Не подлагай на изпитание търпението ми. И не прави грешен избор.

Алон затвори и погледна към Ибрахим.

— Той ли беше?

Старият Фаваз затвори очи и прехвърли няколко зърна на броеницата си.

— Това беше синът ми — каза той.

* * *

Ишак позвъни на мобилния телефон на Ханифа, после отново набра номера на апартамента. Габриел остави телефоните да звънят. Най-сетне, когато крайният срок изтичаше, египтянинът се обади на номера, даден му от Алон. Техниците на Управлението бяха свързали линията със записващо устройство, което прехвърляше разговора във Вашингтон. За огромно раздразнение на всички, които слушаха, Габриел изчака телефонът да иззвъни четири пъти, преди да вдигне слушалката. Гласът му прозвуча енергично и делово:

— Обаждаш се в последния момент, Ишак. На твое място не бих го превръщал в навик.

— Къде са жена ми и синът ми?

— Намират се на борда на частен самолет на едно летище извън Копенхаген. Какво ще стане с тях, зависи изцяло от теб.

— А баща ми?

— Баща ти е тук, с мен.

— Къде е това тук?

— Изобщо не е важно къде съм аз в момента, Ишак. Единственото важно нещо сега е Елизабет Холтън. Ти я държиш, а аз искам да я върнеш. Двамата ще го направим — само ти и аз. Няма нужда да бъде замесван никой друг. Нито твоят наставник. Нито твоят шеф. Само ние.

— За кого работиш?

— Мога да бъда когото си поискаш: човек на ЦРУ, ФБР или някое толкова тайно управление, което никога не си чувал. Но бъди сигурен в едно нещо. Не блъфирам. Отвлякох баща ти от джамията „Ал Хиджра“ в Амстердам, а жена ти и сина ти — от Ньоребро. Ако не направиш точно каквото ти казвам, ще ги изпратя със самолет в Египет. А ти знаеш какво се случва там, нали? Известно ми е какво е станало със сестра ти, Ишак. Името й беше Джихан, нали? Баща ти ми разказа за нея. Той ми разказа всичко.

— Искам да говоря с него.

— Опасявам се, че това е невъзможно в момента. Баща ти достатъчно е изстрадал от египетската тайна полиция. Не го карай да страда отново. Виждал ли си белезите по ръцете му? А тези на гърба му? Не го подлагай на още една нощ в египетските стаи за разпит.

Ишак остана мълчалив известно време. Габриел слушаше напрегнато околните шумове. Бусът пак се движеше.

— Откъде се обаждаш, Ишак?

— От Афганистан.

— Това е истински шофьорски подвиг, като се има предвид, че когато се обади снощи, беше в покрайнините на Дортмунд. Търпението ми не е безгранично. Кажи ми къде си или ще затворя и повече няма да ме чуеш. Разбра ли?

— А пък аз ще натисна един бутон и американката ще умре като мъченица. Разбра ли ме?

— Стигат ни толкова бомби и кръв, Ишак. Ти постигна своята цел. Светът забеляза тежкото положение в Египет. Ала президентът на Съединените щати няма да освободи шейха, независимо колко хора ще убиеш. Това няма да се случи. Само ти имаш силата да спреш това. Пощади живота на Елизабет Холтън. Върни ми я и аз ще ти върна семейството.

— А какво ще стане с мен?

— Ти не ме интересуваш. Всъщност пет пари не давам за теб. Това, което искам, е Елизабет. Остави я някъде на безопасно място, кажи ми къде мога да я намеря, а после замини за Афганистан, Пакистан или който и да е друг Шибанистан, където искаш да прекараш остатъка от живота си. Просто ми върни момичето. Ти обичаш смъртта, ние обичаме живота. Ти си силен, ние сме слаби. Ти вече спечели. Само ми я върни.

— Някой ден ще те открия, копеле. Ще те намеря и ще те убия.

— Предполагам, това означава, че не се интересуваш от сделката. Беше ми приятно да си поговорим, Ишак. Ако случайно промениш мнението си, имаш десет минути да се обадиш отново. Помисли си внимателно. Не вземай грешното решение. Иначе със семейството ти е свършено. Имаш десет минути, Ишак. После самолетът отлита за Кайро.

Габриел затвори за втори път телефона. Картър го тупна одобрително по гърба. Той беше подгизнал от пот.

* * *

Алон се измъкна от заседателната зала, без да каже и дума, и отиде в тоалетната. Застана пред мивката, подпрял ръце на студения порцеланов ръб, и се загледа в отражението си в огледалото. Не се видя такъв, какъвто бе сега, а двадесет и една годишен младеж — талантлив художник, в чиито вени течеше пепел от холокоста. Шамрон го наблюдаваше над рамото му, твърд като железен стълб, настоятелен като барабанен ритъм. Ти ще тероризираш терористите — бе му казал той. — Ще бъдеш таен израелски страж. Ти ще бъдеш моят смъртоносен ангел отмъстител.

Но Ари бе пропуснал да го предупреди за цената, която един ден щеше да плати, задето е влязъл в клоаката с терористи и убийци: син, който лежеше в гробището за герои на Маслиновия хълм, и изгубена в лабиринта на спомените съпруга, която се намираше в психиатричната клиника „Маунт Херцел“. След като загуби семейството си, той се бе заклел никога да не взема на прицел невинен, за да постигне своите цели. Тази вечер, макар и само за заблуда, бе нарушил обещанието си. Не изпитваше вина за действията си, а само дълбоко отчаяние. Веруюто на фанатиците джихадисти беше чиста лудост. Невъзможно бе да убедиш хора, които избиват невинни с вярата, че го правят по божията воля. Трябваше да ги убие, преди те да убият него. И ако трябваше да заплашва семейството на убиец, за да спаси един невинен живот, тогава така да бъде.

Той наплиска лицето си със студена вода и излезе в коридора. Картър стоеше, облегнал се на стената, със спокойното безпристрастие на човек, който чака закъсняващ влак.

— Добре ли си? — попита той.

— Ще съм добре, когато всичко това приключи — отговори Габриел. — От НСА засякоха ли местоположението му?

— Те смятат, че е в Източна Белгия, близо до Лиеж.

— Нещо друго?

— Във Вашингтон се притесняват, че го притискаш твърде много.

— А какво искат да направя? Да го помоля любезно да я пусне?

— Просто смятат, че можеш да му оставиш минимална възможност за маневриране.

— А какво ще стане, ако той използва тази възможност, за да убие Елизабет Холтън?

Картър безмълвно тръгна пред него към заседателната зала. Когато влязоха в помещението, Алон погледна към стенния часовник. Оставаха три минути до изтичането на новия краен срок. Ларс Мортенсен тревожно барабанеше с пръсти по плота на масата.

— Какво ще направите, ако не се обади?

— Ще се обади — каза Габриел.

— Откъде сте сигурен?

Вместо него отговори Ибрахим.

— Заради Джихан — каза той, като продължаваше да прехвърля зърната на броеницата си. — Ще се обади, защото не иска съпругата и синът му да бъдат сполетени от същата участ.

Озадачен от отговора, датчанинът погледна към Картър за обяснение. Ейдриън вдигна ръка с жест, че ще му разясни забележката в по-подходящо време. Габриел отново закрачи из стаята. След две минути телефонът иззвъня. Той вдигна слушалката и бързо я долепи до ухото си.

— Ишак — рече с престорено оживление. — Радвам се, че се обади. Да предположа ли, че приемаш сделката?

— Да, стига да се съгласиш с моето единствено условие.

— В твоето положение не можеш да поставяш условия, Ишак.

— Нито пък ти.

— Какво е условието ти?

— Ще я върна на баща ми и на никой друг.

— Не е необходимо, Ишак. Просто спри колата, остави Елизабет край пътя — на някое безопасно и сухо място, където не може да бъде наранена — и продължи нататък. Не е необходимо да усложняваме нещата.

— Искам да я предам на баща ми. Искам да ти докажа, че той няма нищо общо с това.

— Баща ти е един от основателите на „Мечът на Аллах“, Ишак. Той няма да се доближава до моето момиче.

— Баща ми е невинен. И ако той не е там, няма да получиш момичето.

Габриел погледна към Картър, който кимна утвърдително.

— Добре, Ишак, печелиш. Ще го направим по твоя начин. Само кажи къде искаш да го направим.

— В Дания ли си?

— Вече ти казах, не е важно къде съм.

— За мен е важно.

— Да, в Дания съм. Хайде да го направим тук, а? Страната е малка и предлага изобилие от открити пространства, а датската полиция е склонна да те остави да си вървиш по пътя, след като освободиш Елизабет.

— Искам гаранции за безопасно преминаване на границата. Никакви контролно-пропускателни пунктове. Никакви блокади на пътя. Ако някой полицай ме погледне два пъти, жената ще умре. Разбра ли?

— Разбрах. Ще кажем на местните власти да стоят настрана. Никой няма да те притеснява. Просто ми кажи как искаш да го направим.

— Ще ти се обадя утре и ще ти кажа.

— Утре? Не ме устройва, Ишак.

— Щом утре не те устройва, момичето ще умре тази нощ.

Още един поглед към Картър. Повторно кимване от негова страна.

— Добре, Ишак. Утре по кое време ще се обадиш?

— По обяд копенхагенско време.

— Твърде късно е. Искам да те чуя по-рано.

— По обяд или нищо. Ти избираш.

— Добре, нека да е обяд. Но не ме разочаровай.

Връзката прекъсна.

Габриел затвори телефона и зарови лице в ръцете си.

— Оставих му място да маневрира, Ейдриън, точно както искаха от Вашингтон, и той ме притисна в ъгъла.

— Да изчакаме до утре и да чуем какво ще ни каже.

— И какво ще правим, ако чутото не ни хареса?

— Тогава няма да приемем сделката.

— Не, Ейдриън, ще постъпим точно както ни каже. Защото, ако не го направим, той наистина ще я убие.