Даниъл Силва
Агентът (30)

30. Затворът „Тора“, Египет

вторник, 16:19 ч.

„Скорпион — адът на земята“ — помисли си Вазир ал Заят. Сто мръсни килии, в които бяха натикани най-опасните ислямистки радикали и джихадисти в Египет, дузина стаи за разпит, където дори най-коравите воини на Аллах издаваха тайните си пред хората на Египетската служба за сигурност. Малцина от влезлите в „Скорпион“ излизаха със здрав разсъдък и тяло. Онези, които се срещаха лице в лице с Вазир ал Заят, рядко оцеляваха, за да разкажат за това.

Този следобед „Скорпион“ бе претъпкан, както не се бе случвало от много години насам. За Ал Заят това не бе изненадващо, защото именно той бе виновникът за новото попълнение. Затворникът, когото разпитваха сега в стая 8, беше сред най-обещаващите: Хюсеин Мандали, преподавател в основното училище в Имбаба, един от бастионите на „Мечът на Аллах“. Той бе арестуван преди дванайсет часа по подозрение, че разпространява касета с проповед възвание на шейх Таид Абдул Разак. Това само по себе си не беше ново прегрешение — унищожителните проповеди на шейха бяха хип-хопът на египетските потиснати маси, — но съдържанието на намерената в Мандали проповед бе извънредно важно. В нея шейхът говореше за отвличането на американката в Лондон и призоваваше народа на бунт срещу режима; редица факти подсказваха, че проповедта е била записана наскоро. Ал Заят знаеше, че касетите не се появяват с чудодейната намеса на Аллах. Беше убеден, че Хюсеин Мандали е шансът, който отдавна търсеше.

Той отвори вратата и влезе. Тримата разпитващи агенти се бяха облегнали на сивата бетонна стена с навити ръкави, с лъснали от пот чела и опръскани с кръв лица. Хюсеин Мандали седеше до металната маса. Лицето му бе окървавено и подпухнало, тялото му бе покрито със следи от удари и изгаряния. „Добро начало — помисли си Вазир, — но не чак толкова, за да пречупи човек от бедняшкия квартал Имбаба“.

Ал Заят седна срещу Мандали и натисна копчето за запис на касетофона, поставен в средата на масата. Миг по-късно тънкият, писклив глас на шейх Таид отекна между стените на стаята за разпит. Вазир остави проповедта да звучи няколко минути, сетне се протегна и натисна бутона „Стоп“ с дебелия си показалец.

— Откъде взе тази касета? — попита спокойно той.

— Даде ми я някакъв мъж в едно кафене в Имбаба.

Ал Заят въздъхна тежко и погледна към тримата агенти. Боят, който нанесоха на затворника, продължи двайсет минути и дори за египетските стандарти бе изключително жесток. Когато го върнаха на мястото му до масата за разпит, Мандали бе на ръба на припадъка и плачеше като дете. Вазир отново включи касетофона.

— Откъде взе тази касета?

— От някакъв мъж в…

Ал Заят бързо го прекъсна:

— Да, спомням си, Хюсеин, получил си я от някакъв мъж в едно кафене в Имбаба. А как се казваше този човек?

— Не ми… каза.

— Кое бе кафенето?

— Не си… спомням.

— Сигурен ли си?

— Да… сигурен съм.

Без да каже нищо повече, Вазир се изправи и кимна на агентите. Когато излезе в коридора, чу Мандали да моли за милост. Не се страхувай от поддръжниците на Фараона — бе му казал шейхът. — Вярвай в Аллах и той ще те защити.