Даниъл Силва
Агентът (54)

54. Темс Хаус

Коледа, 4:15 ч.

— Мисля, че открих нещо.

Греъм Сиймор вдигна поглед. Беше Дина Сарид. Той посочи към празния стол до бюрото му. Тя остана права.

— Според записите на „Бритиш Телеком“, през последните осемнайсет месеца от телефона в къщата на Нортъмбърланд Роуд са били проведени двадесет и седем разговора до телефон, който се намира на Реджиналд Стрийт номер 14 в Лутън. Пет от тези разговора са били осъществени след изчезването на Елизабет Холтън.

Греъм се намръщи. Лутън — населено с множество мюсюлмани северно предградие на Лондон — беше един от най-големите проблеми на МИ5.

— Продължавайте — рече той.

— Според вашата матрица, телефонът в Лутън се намира в дома на мъж на име Набил Елбадри. Господин Елбадри се занимава с внос, износ и други стопански дейности. Не фигурира в нито един от списъците ви с известни симпатизанти на терористи и активисти на джихад.

— Е, и?

— Когато попаднах на името му преди няколко минути, бях сигурна, че вече съм го виждала някъде.

— Къде?

— В секретни досиета на „Мечът на Аллах“, които получихме от Египетската служба за сигурност.

Сиймор усети парене в стомаха си.

— Продължавайте, госпожице Сарид.

— Преди пет години египтяните са арестували в Кайро мъж на име Кемел Елбадри. По време на разпитите в затворническия комплекс „Тора“ той е признал, че е участвал в няколко операции на „Мечът на Аллах“ в Египет.

— Какво общо има това с Набил Елбадри от Лутън?

— Според досието на Кемел, той има брат на име Набил, който е емигрирал в Англия през 1987 година. Това съвпада с информацията в имиграционното досие на Набил Елбадри.

— Кемел още ли е в затвора?

— Мъртъв е.

— Екзекутиран?

— Не става ясно.

Греъм Сиймор се изправи и призова присъстващите в оперативния център да запазят тишина.

— Набил Елбадри — извика той. — Реджиналд Стрийт номер 14, Лутън. Искам да знам всичко, което може да се разбере, за този мъж и бизнес интересите му. Очаквам резултат в рамките на пет минути.

После погледна девойката. Тя кимна и се върна с накуцване в заседателната зала.

* * *

Момчетата в черно дойдоха за него десет минути след като Ишак напусна килията. Докато го водеха нагоре по тесните стълби, Габриел се подготви за още един побой. Вместо това, щом го въведоха в склада, те го сложиха да седне върху един сгъваем алуминиев стол.

Той погледна право напред и видя обектива на видеокамера. Младият Фаваз, който сега играеше ролята на режисьор и оператор, нареди на четиримата мъже в черно да застанат зад Алон. Трима от тях носеха автомати „Хеклер и Кох“. Четвъртият държеше заплашително нож. Габриел знаеше, че времето му още не е дошло. Ръцете му бяха закопчани отпред. На неверниците, които трябваше да изтърпят дълбокото унижение да бъдат обезглавени, винаги им закопчаваха ръцете отзад.

Ишак направи известни промени в реквизита, после излезе иззад камерата и даде сценария на Алон. Той погледна надолу. Сетне, като актьор, недоволен от репликите си, се опита да му го върне.

— Прочети го! — заповяда му Фаваз.

— Няма — отговори спокойно Габриел.

— Прочети го или ще те убия още сега.

Алон пусна сценария на земята.

* * *

На екипа за бързо реагиране на Греъм Сиймор му трябваха десет минути, за да изготви подробен опис на всички бизнес дейности и имоти, регистрирани на името на Набил Елбадри от Реджиналд Стрийт, Лутън. Очите на Сиймор се спряха по средата на списъка. Една компания, в която Елбадри беше миноритарен съдружник, притежаваше склад на Уест Док Стрийт в Харич, недалеч от фериботния пристан. Той стана от мястото си и отиде бързо до картата. Харич се намираше на приблизително шейсет километра от мястото, където есекската полиция беше намерила изоставената лодка. Сиймор се върна на бюрото си и се обади в израелския команден пункт в Кенсингтън.

* * *

Ишак вдигна падналите страници и след като се успокои, прочете изявлението от името на Габриел. Алон бил извършил множество престъпления срещу палестинците и мюсюлманите, заяви Фаваз, и заради тях скоро щял да се изправи пред справедливия съд на „Мечът на Аллах“. Габриел не изслуша докрай списъка с греховете си. Вместо това се загледа в пода на склада и се запита защо Ишак не си бе направил труда да скрие лицето си, преди да застане пред камерата. Отговорът, разбира се, му беше известен: младият Фаваз искаше да стане мъченик и възнамеряваше да умре заедно с него.

Когато прочете смъртната присъда на Алон, той се върна при камерата, за да се увери, че записът е добър. После даде знак на момчетата в черно да започнат следващия побой, който сякаш продължи цяла вечност. Убождането на иглата беше акт на милосърдие. Габриел затвори очи и усети, че се дави в черни води.

* * *

— Колко време ще е нужно на екипите ти да заемат позиция, Узи?

— Изпратих всички натам, след като есекската полиция откри лодката. Ще разполагам с три екипа в Харич след не повече от двайсет минути. Въпросът е какво да правим, щом пристигнем?

— Първо ще разберем дали наистина е там и ако е там, дали все още е жив. После ще чакаме.

— Ще чакаме? Какво ще чакаме, шефе?

— Дойдохме тук, за да освободим американското момиче, Узи. И няма да си тръгнем без нея.