Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Воскресение, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010 г.)
Разпознаване и начална корекция
dodolion (2011 г.)
Корекция и форматиране
zelenkroki (2012 г.)

Издание:

Лев Н. Толстой. Възкресение

Руска. Второ издание

Редакционна колегия: Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров — Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Карамфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев

Художествено оформление: Иван Кьосев

Литературна група IV

Редактор: Лиляна Ацева

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Лидия Стоянова, Радослава Маринович

Издател: ДИ „Народна култура“

Излязла от печат: април 1976

Брой страници: 488

Печатни коли: 30 1/2

Издателски коли: 25,62

Формат: 84×108/32

Тираж: 70125

Преводач: Людмил Стоянов

ДПК „Димитър Благоев“, ул. Ракитин 2

 

Л. Н. Толстой

Воскресение

роман

Собрание сочинений в 14 томах. (т. 13)

Издательство: „Художественная литература“.

Москва 1964

Забележки: И в двете хартиени издания — второ и трето, „Народна култура“, 1976 г. и 1980 г. са отпечатали, че руското издание от 1964 г. е от 14 тома, може да е техническа грешка вместо 20 тома. В първото издание от 1956 г., „Народна култура“, е посочено „Дадена за печат: 11.VI.1956, преведе от руски: Людмил Стоянов“, затова посочвам година на превода 1955–1956, нямам други данни за превода. (Бел. zelenkroki)

История

  1. — Добавяне

XLIV

При първото свиждане Нехлюдов очакваше, че като го види и узнае намерението му да й служи и разкаянието му, Катюша ще се зарадва, ще се трогне и ще стане пак Катюша, но за свой ужас той видя, че нямаше вече никаква Катюша, а само Маслова. Това го учуди и ужаси.

Но най-много го учудваше това, че Маслова не само не се срамуваше от положението си — не на затворничка (от това тя не се срамуваше), а от положението си на проститутка, — но тя като че беше дори доволна, почти се гордееше с това. Всъщност не можеше и да бъде другояче. Всеки човек, за да действува, трябва да смята своята дейност за важна и добра. И затова, каквото и да е положението на човека, той непременно ще си създаде такова разбиране за живота на хората изобщо, което ще оценява неговата дейност като важна и добра.

Обикновено мислят, че крадецът, убиецът, шпионинът, проститутката, като признават професията си за лоша, трябва да се срамуват от нея. А става тъкмо обратното. Хората, поставени от съдбата и от греховете и грешките си в известно положение, колкото неправилно и да е то, си създават такова разбиране за живота изобщо, което оценява тяхното положение като добро и почтено. За поддържането пък на такъв възглед хората се придържат инстинктивно към оня кръг хора, в който се признават понятията, които те са си съставили за живота и за своето място в него. Ние се учудваме, когато крадците се хвалят с ловкостта си, проститутките — с разврата си, убийците — с жестокостта си. Но това ни учудва само защото атмосферата, кръгът на тия хора е ограничен и главно, защото ние се намираме извън него. Но нима не виждаме същото явление при богатите, които се хвалят с богатството си, тоест с грабителството, при военачалниците, които се хвалят с победите си, тоест с убийството, при управниците, които се хвалят с могъществото си, тоест с насилието? Ние не виждаме у тия хора извращаване на понятията за живот, за добро и за зло, за да оправдаят своето положение, само защото кръгът на хората с такива извратени понятия е по-голям и самите ние принадлежим към него.

И Маслова си беше създала такова разбиране за своя живот и своето място в света. Тя беше проститутка, осъдена на каторга, но въпреки това си беше създала такова разбиране за живота, което й позволяваше да одобрява себе си и дори да се гордее пред хората с положението си.

Този мироглед се състоеше в това, че главното благо за всички мъже, всички без изключение — стари, млади, гимназисти, генерали, образовани, необразовани, — е в половото общуване с привлекателни жени и затова всички мъже, макар и да се преструват, че са заети с други работи, всъщност желаят само това. А тя, привлекателна жена, може да задоволява или да не задоволява това тяхно желание и затова е важен и нужен човек. Целият й предишен и сегашен живот потвърждаваше правилността на този възглед.

В продължение на десет години навсякъде, при всички случаи, като се почне от Нехлюдов и стария пристав и се свърши със затворническите надзиратели, тя виждаше, че всички мъже имат нужда от нея; тя не виждаше и не забелязваше ония мъже, които нямаха нужна от нея. И затова целия живот тя си представяше като сборище обхванати от похот хора, които я дебнеха от всички страни и с всички възможни средства — измами, насилие, пари, хитрост — се мъчеха да я овладеят.

Така разбираше Маслова живота и в тази своя представа за живота тя не само не беше незабележителен, а, напротив, твърде важен човек. И Маслова държеше на това разбиране за живота повече от всичко на света и не можеше да не държи на него, защото, ако изменеше на това разбиране за живота, тя губеше значението, което подобно разбиране й отреждаше сред хората. И за да не изгуби своето значение в живота, тя инстинктивно се придържаше към оня кръг хора, които гледаха на живота като нея. Затова, предугаждайки, че Нехлюдов иска да я изведе в друг свят, тя му се противопоставяше, предвиждайки, че в оня свят, към който той я теглеше, тя ще трябва да изгуби това свое място в живота, което й създаваше сигурност и самоуважение. По същата причина тя пропъждаше от себе си спомените за първата си младост и първите си отношения с Нехлюдов. Тия спомени не си схождаха със сегашния й мироглед и затова бяха напълно зачеркнати от паметта й или по-скоро се пазеха някъде дълбоко незасегнати в паметта й, но бяха тъй затворени, замазани, както пчелите замазват гнездата на ларвите, които могат да погубят цялата им пчелна работа, за да няма до тях никакъв достъп. И затова сегашният Нехлюдов не беше за нея оня човек, когото тя някога беше обичала с чиста любов, а само богат господин, от когото може и трябва да се възползува и с когото можеше да има само такива отношения, каквито имаше с всички мъже.

„Не, не можах да й кажа най-важното — мислеше Нехлюдов, като вървеше заедно с тълпата към изхода. — Не й казах, че ще се оженя за нея. Не й казах, но ще го направя“ — мислеше той.

Застанали край вратата, като пропущаха посетителите, надзирателите пак ги брояха с две ръце, за да не излезе някой повече или да остане някой в затвора. Това, че пак го тупнаха по гърба, сега не само не го оскърби, но той дори и не забеляза.