Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Воскресение, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010 г.)
Разпознаване и начална корекция
dodolion (2011 г.)
Корекция и форматиране
zelenkroki (2012 г.)

Издание:

Лев Н. Толстой. Възкресение

Руска. Второ издание

Редакционна колегия: Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров — Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Карамфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев

Художествено оформление: Иван Кьосев

Литературна група IV

Редактор: Лиляна Ацева

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Лидия Стоянова, Радослава Маринович

Издател: ДИ „Народна култура“

Излязла от печат: април 1976

Брой страници: 488

Печатни коли: 30 1/2

Издателски коли: 25,62

Формат: 84×108/32

Тираж: 70125

Преводач: Людмил Стоянов

ДПК „Димитър Благоев“, ул. Ракитин 2

 

Л. Н. Толстой

Воскресение

роман

Собрание сочинений в 14 томах. (т. 13)

Издательство: „Художественная литература“.

Москва 1964

Забележки: И в двете хартиени издания — второ и трето, „Народна култура“, 1976 г. и 1980 г. са отпечатали, че руското издание от 1964 г. е от 14 тома, може да е техническа грешка вместо 20 тома. В първото издание от 1956 г., „Народна култура“, е посочено „Дадена за печат: 11.VI.1956, преведе от руски: Людмил Стоянов“, затова посочвам година на превода 1955–1956, нямам други данни за превода. (Бел. zelenkroki)

История

  1. — Добавяне

XII

Единият от влезлите беше нисък, слаб, млад човек със затворена полушубка и високи ботуши. Вървеше с лека и бърза походка, носейки два димящи големи чайника с вряла вода и придържайки под мишница завития в кърпа хляб.

— О, ето че се намери и князът! — каза той, като поставяше чайника между чашките и подаваше хляба на Маслова. — Чудесни неща накупихме — каза той, като свали полушубката си и я хвърли през главите върху нара в ъгъла. — Маркел купи мляко и яйца; днес направо ще имаме пир. А Кириловна си знае едно — своята естетическа чистота — каза той с усмивка, като гледаше Ранцева. — Хайде сега, залей чая — обърна се той към нея.

От цялата външност на този човек: от движенията, от звуците на гласа му, от погледа — струеше бодрост и веселост. Другият от влезлите пък — също нисък, кокалест, със силно изпъкнали скули върху сухите бузи на сивото лице, с хубави зеленикави, широко разположени очи и тънки устни, беше, напротив, човек с мрачен и тъжен вид. Беше облечен в старо, подплатено с вата палто и носеше ботуши с галоши. Той носеше две гърнета и две кошници. Като остави пред Ранцева товара си, той се поклони на Нехлюдов само с глава тъй, че при покланянето не престана да го гледа. После, като му подаде неохотно потната си ръка, почна бавно да нарежда изважданите от кошницата провизии.

Тези двама политически затворници бяха хора от народа: първият беше селянинът Набатов, вторият — фабричният работник Маркел Кондратев. Маркел бе попаднал в революционното движение вече като възрастен, тридесет и пет годишен човек: а Набатов — на осемнадесет години. Поради големите си способности той преминал от селското училище в гимназията, като през цялото време се издържал сам с уроци, свършил със златен медал, но не постъпил в университета, защото още в седми клас решил, че ще иде сред народа, от който е излязъл, за да просвещава забравените си братя. Така и направил: отначало постъпил писар в едно голямо село, но скоро бил арестуван, задето бил четял на селяните книжки и основал в селото потребителна и производителна кооперация. Първия път го държали в затвора осем месеца и го пуснали под негласен надзор. Щом се освободил, той веднага заминал за друга губерния, в друго село и като се наел там за учител, продължил да върши същото. Пак го задържали и тоя път лежал в затвора година и два месеца и в затвора още повече затвърдил убежденията си.

След втория затвор го заточили в Пермска губерния. Избягал оттам. Пак го арестували и след като го държали седем месеца, го заточили в Архангелска губерния. Там отказал да даде клетва пред новия цар и го осъдили на заточение в Якутска област; тъй той беше прекарал половината от живота си като възрастен човек в затвор и заточение. Всички тия похождения не го бяха озлобили никак, но и не бяха отслабили енергията му, а просто я бяха разпалили. Той беше подвижен човек, с отлично храносмилане, винаги еднакво деен, весел и бодър. Никога за нищо не се разкайваше и никога не гадаеше бъдещето, а с всички сили на ума, ловкостта и практичността действуваше в настоящето. Когато беше на свобода, работеше за целта, която си беше поставил, а именно: просвета, сплотяване на работния, предимно селски народ; а когато беше в затвора, работеше също тъй енергично и практично за сношаване с външния свят и за уреждане при дадените условия на най-добър живот не само за себе си, но и за своята група. Преди всичко той беше човек на общността. Изглежда, за себе си нямаше нужда от нищо и се задоволяваше с най-малкото, но за групата си искаше много и можеше да работи всякаква — и физическа и умствена работа неуморно, без сън, без ядене. Като селянин, той беше трудолюбив, пресметлив, ловък в работата и естествено въздържан и без усилие учтив, внимателен не само към чувствата, но и към мненията на другите. Старата му майка, неграмотна селска вдовица, пълна със суеверия, беше жива и Набатов й помагаше и я навестяваше, когато беше свободна. През време на престояването си у дома той влизаше в подробностите на живота й, помагаше й в работата и не прекъсваше връзките с бившите си другари, селски момчета; пушеше с тях тютюн, бореха се и им говореше, че всички те са измамени и че трябва да се измъкнат от тази измама, в която ги държат. Когато мислеше и говореше за това, което революцията ще даде на народа, той винаги си представяше същия тоя народ, от който беше излязъл, при същите почти условия, само че със земя и без господари и чиновници. В неговата представа революцията не трябваше да изменя основните форми в живота на народа — тук той се различаваше от Новодворов и от последователя на Новодворов, Маркел Кондратиев, — революцията според него не трябва да разрушава цялата сграда, а трябва само по-другояче да разпредели вътрешните помещения на тази прекрасна, трайна, огромна, горещо любима за него стара сграда.

В религиозно отношение той беше също тъй типичен селянин: никога не мислеше за метафизични въпроси, за началото на всички начала, за задгробния живот. За него, както за Араго, бог беше хипотеза, от която той досега не беше чувствувал нужда. Никак не го интересуваше по какъв начин е започнал светът според Мойсей или според Дарвин, а дарвинизмът, който изглеждаше тъй важен на другарите му, беше за него същата играчка на мисълта, както и сътворението в шест дни.

Не го занимаваше въпросът как се е създал светът именно защото винаги стоеше на преден план въпросът как по-добре да се живее в него. За бъдещия живот той също никога не мислеше, носейки в дълбочината на душата си онова наследено от прадедите твърдо, спокойно убеждение, общо за всички земеделци, че както в света на животните и растенията нищо не се свършва, а постоянно преминава от една форма в друга: торът — в жито, житото — в кокошка, поповата лъжичка — в жаба, червеят — в пеперуда, жълъдът — в дъб, тъй и човекът не изчезва, а само се изменя. Той вярваше в това и затова гледаше винаги бодро и дори весело в очите смъртта и твърдо понасяше страданията, които водят към нея, но не обичаше и не умееше да говори за това. Обичаше да работи и винаги беше зает с практическа работа и насочваше към същата практическа работа другарите си.

Вторият политически затворник от народа в тази група, Маркел Кондратиев, беше друг вид човек. Той бе започнал да работи от петнадесетгодишна възраст, бе почнал да пуши и да пие, за да заглуши смътното съзнание за обида. Тази обида той почувствувал за пръв път, когато като деца ги отвели на Коледа на елхата, уредена от жената на фабриканта, където нему и на другарчетата му подарили свирка за една копейка, ябълка, позлатен орех и по една смокиня, а на децата на фабриканта — играчки, които му се сторили като дарове на вълшебница и стрували, както после научил, повече от петдесет рубли. Бил двадесетгодишен, когато във фабриката им постъпила като работничка една прочута революционерка, която забелязала големите способности на Кондратиев и почнала да му дава книги и брошури и да говори с него, като му обяснявала положението му и причините за него, както и начините да го подобри. Когато той ясно си представил възможностите за своето лично и общо освобождение от това безправно положение, в което се намирал, несправедливостта на това положение му се видяла още по-жестока и по-ужасна от по-рано и той страстно почнал да желае не само освобождение, но и наказание за тия, които са въвели и поддържат тази жестока несправедливост. Тази възможност, както му обяснили, давало знанието и Кондратиев се отдал страстно на учение. На него не му било ясно по какъв начин социалистическият идеал ще се осъществи чрез знанието, но той вярвал, че както знанието му открило несправедливостта на положението, в което се намирал, тъй същото знание и ще поправи тази несправедливост. Освен това знанието го издигало в собствените му очи над другите хора. И затова той престанал да пие и да пуши и през свободното си време, което сега било повече, след като го направили магазинер, се отдавал на учение.

Революционерката го учела и се поразявала от чудната му способност ненаситно да поглъща всякакви знания. За две години изучил алгебра, геометрия, история, която особено обичал, и изчел цялата художествена и критическа, главно социалистическа литература.

Арестували революционерката и заедно с нея и Кондратиев заради намерените у него забранени книги и го затворили, а после го изпратили във Вологодска губерния. Там той се запознал с Новодворов, изчел още много революционни книги, всичко запомнил и още повече затвърдил социалистическите си възгледи. След заточението бил ръководител на голяма работническа стачка, която свършила с разрушаване на фабриката и убийството на директора. Арестували го и го осъдили на лишение от права и заточение.

Към религията той се отнасяше също тъй отрицателно, както и към съществуващия икономически строй. Разбрал нелепостта на вярата, в която беше израснал, и с усилие и отначало със страх, а после с възторг освободил се от нея, сякаш за отмъщение на тази измама, в която бяха държали него и дедите му, непрестанно ядовито и озлобено се присмиваше над поповете и религиозните догми.

По навици той беше аскет, задоволяваше се с най-малкото и като всеки човек, от детство приучен на работа, с развити мускули, можеше леко, много и ловко да работи всякаква физическа работа, но най-много скъпеше почивката, за да може да продължава в затворите и етапните комендантства да се учи. Сега изучаваше първия том на Маркс и най-грижливо пазеше тази книга в торбата си като голяма скъпоценност. Към всичките си другари се отнасяше сдържано, равнодушно освен към Новодворов, комуто беше особено предан и чиито мнения по всички въпроси приемаше като неопровержими истини.

А към жените, на които гледаше като на пречка във всички необходими дейности, питаеше непреодолимо презрение. Маслова обаче съжаляваше и беше с нея нежен, защото виждаше в нейно лице образец на експлоатацията на низшата класа от висшата. По същата тая причина не обичаше Нехлюдов, беше неразговорлив с него и не стискаше ръката му, а само подаваше ръката си, когато Нехлюдов се здрависваше с него.