Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Воскресение, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010 г.)
Разпознаване и начална корекция
dodolion (2011 г.)
Корекция и форматиране
zelenkroki (2012 г.)

Издание:

Лев Н. Толстой. Възкресение

Руска. Второ издание

Редакционна колегия: Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров — Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Карамфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев

Художествено оформление: Иван Кьосев

Литературна група IV

Редактор: Лиляна Ацева

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Лидия Стоянова, Радослава Маринович

Издател: ДИ „Народна култура“

Излязла от печат: април 1976

Брой страници: 488

Печатни коли: 30 1/2

Издателски коли: 25,62

Формат: 84×108/32

Тираж: 70125

Преводач: Людмил Стоянов

ДПК „Димитър Благоев“, ул. Ракитин 2

 

Л. Н. Толстой

Воскресение

роман

Собрание сочинений в 14 томах. (т. 13)

Издательство: „Художественная литература“.

Москва 1964

Забележки: И в двете хартиени издания — второ и трето, „Народна култура“, 1976 г. и 1980 г. са отпечатали, че руското издание от 1964 г. е от 14 тома, може да е техническа грешка вместо 20 тома. В първото издание от 1956 г., „Народна култура“, е посочено „Дадена за печат: 11.VI.1956, преведе от руски: Людмил Стоянов“, затова посочвам година на превода 1955–1956, нямам други данни за превода. (Бел. zelenkroki)

История

  1. — Добавяне

XXIV

Предположенията на Пьотр Герасимович излязоха верни.

Като се върна от съвещателната стая, председателят взе листа и прочете:

— „На 28 април 188* в името на негово императорско величество окръжният съд, углавно отделение, по силата на решението на господа съдебните заседатели, въз основа на пункт 3 от член 771, пункт 3 от член 776 и член 777 от Закона за углавното съдопроизводство, реши: селянинът Симон Картинкин, 33-годишен, и еснафката Екатерина Маслова, 27-годишна, да се лишат от всякакви граждански права и да се изпратят на каторжна работа: Картинкин за осем години, а Маслова за четири години, с последиците за двамата по член 28 от Наказателния закон. Еснафката Ефимия Бочкова, 43-годишна, като се лишава от всички особени, лично и по състояние придобити права и преимущества, се осъжда на затвор за срок от три години с последиците по член 49 от Наказателния закон. Съдебните разноски по делото да се разпределят по равно между осъдените, а в случай на невъзможност да се поемат от държавното съкровище. Веществените доказателства по делото да се продадат, пръстенът да се върне, шишенцето да се унищожи.“

Картинкин стоеше все така изопнат, с разперени пръсти на ръцете и мърдаше бузи. Бочкова изглеждаше напълно спокойна. Като чу решението, Маслова цяла почервеня.

— Аз не съм виновна, не съм виновна! — изведнъж извика тя пред цялата зала. — Грехота е! Не съм виновна! Не съм искала, не съм мислила! Право казвам! Право! — и като се отпусна на скамейката, високо зарида.

Когато Картинкин и Бочкова излязоха, тя все още седеше на мястото си и плачеше, та стражарят трябваше да я дръпне за ръкава на халата.

„Не, това не може да се остави така!“ — каза си Нехлюдов, забравил вече напълно лошото си чувство, и без сам да знае защо, избърза към коридора да я види още веднъж.

На вратата се трупаше оживената тълпа от излизащите заседатели и адвокати, доволни, че делото беше свършило, и затова той се застоя известно време на вратата. Когато успя да излезе в коридора, Маслова беше вече далеч. С бързи крачки, без да мисли за това, че обръща внимание, той я стигна, задмина и се спря.

Тя вече не плачеше и само поривисто похлипваше, като бършеше с края на забрадката почервенялото си на петна лице, и мина край него, без да го погледне. Като я пропусна, той бързо се върна назад, за да види председателя, но председателят вече беше излязъл.

Нехлюдов го настигна едва пред гардероба.

— Господин председателю — каза Нехлюдов, като приближи към него в момента, когато той вече обличаше светлото си палто и вземаше бастуна си със сребърна дръжка, който вратарят му подаваше, — мога ли да поговоря с вас по делото, което току-що приключи? Аз съм съдебен заседател?

— Да, защо не, княз Нехлюдов? Много ми е приятно, ние вече сме се срещали с вас — каза председателят, като стискаше ръката му и с удоволствие припомняше как добре и весело бе танцувал той — най-добре от всички младежи — през оная вечер, когато се бяха срещнали с Нехлюдов. — С какво мога да ви услужа?

— Стана недоразумение с отговора по отношение на Маслова. Тя не е виновна в отравянето, а я осъдиха на каторга — каза Нехлюдов със съсредоточен, мрачен вид.

— Съдът взе решение въз основа на отговорите, дадени от вас — възрази председателят, като се отправи към изходната врата, — макар че отговорите се сториха и на съда неотговарящи на делото.

Той си спомни, че искаше да разясни на заседателите, че техният отговор „да, виновна е“, без отричане на умисъла за убийство, утвърждава убийството с умисъл, но в желанието да свърши по-бързо не беше направил това.

— Да, но нима грешката не може да се поправи?

— Винаги ще се намери повод за касация. Трябва да се обърнете към адвокатите — каза председателят, като слагаше малко накриво шапката си и продължаваше да пристъпва към изхода.

— Но това е ужасно!

— Виждате ли, Маслова я очакваше едно от двете — каза председателят, очевидно желаейки да бъде колкото е възможно по-приятен и по-учтив с Нехлюдов; като разпери бакембардите върху яката на палтото си, хвана го леко за лакътя и го поведе към изходната врата, продължавайки: — Нали и вие си отивате?

— Да — каза Нехлюдов, който се облече набързо и тръгна с него.

Излязоха под яркото весело слънце и в същия миг трябваше да заговорят по-високо поради грохота на колелата по паважа.

— Получи се, видите ли, много странно положение — продължи председателят с по-висок глас, — на нея, тази Маслова, й предстоеше едно от двете: или почти оправдание, тъмничен затвор, в който можеше да влезе и предварителният затвор, дори само арестуване, или каторга — среден път нямаше. Ако бяхте прибавили думите: „Но без намерение да причини смърт“, тя щеше да бъде оправдана.

— Не мога да си простя, че пропуснах това — каза Нехлюдов.

— Ето къде е цялата работа — каза усмихнато председателят, като погледна часовника си.

Оставаше само три четвърти час до края на времето, определено от Клара.

— Сега, ако обичате, обърнете се към адвокат. Трябва да се намери повод за касация. Той винаги може да се намери. На Дворянска — каза той на коларя, — тридесет копейки, никога не плащам повече.

— Моля, ваше превъзходителство.

— Моите почитания. Ако мога да ви услужа с нещо, ще ме намерите на улица Дворянска, дом Дворников, лесно се запомня.

И като се поклони учтиво, замина.