Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Воскресение, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010 г.)
Разпознаване и начална корекция
dodolion (2011 г.)
Корекция и форматиране
zelenkroki (2012 г.)

Издание:

Лев Н. Толстой. Възкресение

Руска. Второ издание

Редакционна колегия: Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров — Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Карамфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев

Художествено оформление: Иван Кьосев

Литературна група IV

Редактор: Лиляна Ацева

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Лидия Стоянова, Радослава Маринович

Издател: ДИ „Народна култура“

Излязла от печат: април 1976

Брой страници: 488

Печатни коли: 30 1/2

Издателски коли: 25,62

Формат: 84×108/32

Тираж: 70125

Преводач: Людмил Стоянов

ДПК „Димитър Благоев“, ул. Ракитин 2

 

Л. Н. Толстой

Воскресение

роман

Собрание сочинений в 14 томах. (т. 13)

Издательство: „Художественная литература“.

Москва 1964

Забележки: И в двете хартиени издания — второ и трето, „Народна култура“, 1976 г. и 1980 г. са отпечатали, че руското издание от 1964 г. е от 14 тома, може да е техническа грешка вместо 20 тома. В първото издание от 1956 г., „Народна култура“, е посочено „Дадена за печат: 11.VI.1956, преведе от руски: Людмил Стоянов“, затова посочвам година на превода 1955–1956, нямам други данни за превода. (Бел. zelenkroki)

История

  1. — Добавяне

XXVI

Като минаха антрето и до повръщане вонящия коридор, където за свое учудване завариха двама затворници да пикаят направо на пода, директорът, англичанинът и Нехлюдов, придружени от надзиратели, влязоха в първата каторжническа килия. В килията, с нарове по средата, всички затворници вече лежаха. Бяха около седемдесет души. Лежаха глава до глава, хълбок до хълбок. При влизането на посетителите всички скочиха, дрънкайки веригите си, и застанаха до наровете, с блеснали прясно избръснати наполовина глави. Двама души останаха да лежат. Единият беше млад човек, зачервен, очевидно с температура, другият — старец, който непрестанно пъшкаше.

Англичанинът запита отдавна ли е болен младият затворник. Директорът каза, че от сутринта, а старецът боледувал отдавна от стомах, но нямало къде да го настанят, защото лазаретът отдавна бил препълнен. Англичанинът поклати глава неодобрително и каза, че би искал да каже на тия хора няколко думи и помоли Нехлюдов да преведе това, което ще им каже. Оказа се, че англичанинът освен едната цел на пътуването си — описване на заточението и затворите в Сибир, имал и друга цел — да проповядва спасение чрез вярата и изкуплението.

— Кажете им, че Христос ги е съжалявал и обичал — каза той — и е умрял за тях. Ако вярват в това, ще се спасят. — Докато той говореше, всички затворници стояха мълчешком край наровете, с опънати надолу ръце. — В тази книга, кажете им — завърши той, — е казано всичко това. Има ли между тях грамотни?

Оказа се, че грамотните бяха повече от двадесет души. Англичанинът извади от ръчната си чанта няколко подвързани Нови завети и мускулести ръце със здрави, черни нокти под кълчищените ръкави се протегнаха към него, като се блъскаха една друга. Той даде в тази килия две евангелия и тръгна към следващата.

В следващата килия беше същото. Беше същата задуха, воня; също така отпред, между прозорците, висеше икона, а вляво от вратата стоеше кофата за изпражнения, и също тъй всички скочиха и се изопнаха, и също така трима души не станаха. Двамата станаха и седнаха, а единият продължаваше да лежи и дори не погледна към влезлите: това бяха болните. Англичанинът и тук каза същата реч и също тъй раздаде две евангелия.

В третата килия се чуваха викове и шум. Директорът захлопа и закрещя: „Мирно!“ Когато вратата се отвори, всички се изтегнаха пак по наровете освен неколцина болни и двамата скандалджии, които с обезобразени от злоба лица се бяха счепкали, единият — за косата, другият — за брадата. Те се пуснаха един друг едва тогава, когато надзирателят изтича към тях. Носът на единия бе разбит и кървав и течаха сополи, слюнки и кръв, които той изтриваше с ръкава на кафтана си; другият събираше изскубаните от брадата косми.

— Старшината! — строго извика директорът.

Излезе напред хубав, силен човек.

— Не беше възможно да се усмирят, ваше превъзходителство! — каза старшината, като се усмихваше весело с очи.

— Ще видим — каза намръщен директорът.

— What did they fight for?[1] — попита англичанинът.

Нехлюдов попита старшината за какво са спорели.

— За партенка, пипнал чужда — каза старшината, като продължаваше да се усмихва. — Оня го блъснал, тоя отвърнал.

Нехлюдов преведе на англичанина.

— Бих искал да им кажа няколко думи — каза англичанинът, като се обръщаше към директора.

Нехлюдов преведе. Директорът каза: „Може.“ Тогава англичанинът извади своето евангелие в кожена подвързия.

— Моля ви се, преведете това — каза той на Нехлюдов. — Вие се скарахте и се сбихте, а Христос, който умря за нас, ни даде друго средство да разрешаваме нашите спорове. Попитайте ги знаят ли как по закона на Христа трябва да се постъпва с човек, който ни обижда.

Нехлюдов преведе думите и въпроса на англичанина.

— Да се оплачеш на началството, ще разбере ли? — каза въпросително единият, като изгледа под око величествения директор.

— Кат го набиеш, тогава няма да обижда — каза другият.

Чу се от няколко страни одобрителен смях. Нехлюдов преведе на англичанина техните отговори.

— Кажете им, че по закона на Христа трябва да направят тъкмо обратното: ако те ударят по едната страна, обърни другата — каза англичанинът, като с жест сякаш обръщаше страната си.

Нехлюдов преведе.

— Нека опита сам — каза нечий глас.

— А ако му залепят плесница и по другата, какво ще обърне? — каза един от лежащите болни.

— Така той цял ще те изпобие.

— Хайде, опитай — каза някой отзад и весело се засмя. Общо неудържимо кикотене обхвана цялата килия; дори пребитият се засмя през кръвта и сополите. Смееха се и болните.

Англичанинът не се смути и помоли да им предадат, че това, което изглежда невъзможно, става възможно и леко за вярващите.

— Попитайте ги пият ли.

— Тъй вярно — чу се един глас и заедно с него пак подсвирване и кикотене.

В тази килия болните бяха четирима. На въпроса на англичанина защо болните не се съберат в една килия, директорът отговори, че те сами не искали. А тия болни не са болни от заразителна болест и фелдшерът ги преглежда и им помага.

— Втора седмица не се е вестявал — каза един глас.

Директорът не отговори и ги поведе към следващата килия. Пак отключиха вратата и всички станаха и затихнаха, и пак англичанинът раздаде евангелия; същото беше и в петата, и в шестата, и надясно, и наляво, и от двете страни.

От каторжниците минаха към заточениците, от заточениците към обществените и към доброволно следващите ги. Навсякъде беше едно и също: навсякъде се показваха такива студени, гладни, бездеятелни, заразени от болести, опозорени, затворени като диви зверове хора.

Като раздаде нужното число евангелия, англичанинът вече престана да раздава и дори да държи речи. Тежкото зрелище и главно задушният въздух бяха смазали очевидно и неговата енергия и той вървеше из килиите, като мърмореше само „All right“[2] на обясненията на директора какви затворници има във всяка килия.

Нехлюдов вървеше като насън, безсилен да се откаже и да си иде, все със същото чувство на умора и безнадеждност.

Бележки

[1] Защо се биха? (англ. превод на Л. Н. Толстой)

[2] Добре (англ.)