Лев Толстой
Възкресение (35)

XXXV

Още щом дадоха първата почивка, Нехлюдов стана и излезе в коридора с намерение вече да не се връща в съда. Да правят с него каквото искат, но той не може повече да участвува в тази ужасна и гадна глупост.

Научил къде е кабинетът на прокурора, Нехлюдов тръгна към него. Разсилният не искаше да го пусне, като заяви, че прокурорът сега е зает, но без да го слуша, Нехлюдов влезе през вратата и се обърна към посрещналия го чиновник с молба да доложи на прокурора, че той е заседател и че иска да го види по много важна работа. Княжеската титла и хубавите дрехи помогнаха на Нехлюдов. Чиновникът доложи на прокурора и Нехлюдов беше пуснат да влезе. Прокурорът го прие прав, очевидно недоволен от упоритостта, с която Нехлюдов искаше среща с него.

— Какво обичате? — строго попита прокурорът.

— Аз съм съдебен заседател, казвам се Нехлюдов и ми е необходимо да видя подсъдимата Маслова — бързо и решително каза Нехлюдов, изчервявайки се и чувствайки, че върши постъпка, която ще има решително влияние върху живота му.

Прокурорът беше нисък, мургав човек, с ниско остригани посивели коси, бляскави подвижни очи и стригана гъста брада на изпъкналата долна челюст.

— Маслова? Как не, знам я. Обвиняваха я в отравяне — каза спокойно прокурорът. — Защо искате да я видите? — И после, като да смекчи въпроса си, прибави: — Не мога да ви разреша, без да знам защо ви е нужно това.

— То ми е нужно по особено важна за мен работа — заговори почервенял Нехлюдов.

— Тъй — каза прокурорът и като дигна очи, внимателно изгледа Нехлюдов. — Мина ли нейното дело, или още не е?

— Вчера я съдиха и осъдиха на четири години каторга съвсем неправилно. Тя е невинна.

— Тъй. Щом едва вчера е осъдена — каза прокурорът, без да обръща никакво внимание на думите на Нехлюдов за невинността на Маслова, — до обявяване на присъдата в окончателна форма тя трябва все пак да се намира в предварителния затвор. Свиждания там се разрешават само в определени дни. Там именно ви съветвам да я потърсите.

— Но аз трябва да я видя колкото се може по-скоро — с разтреперана долна челюст каза Нехлюдов, почувствувал, че решителният миг наближава.

— Защо ви е нужно това? — дигнал с известно безпокойство вежди, попита прокурорът.

— Защото тя е невинна и осъдена на каторга. А виновникът за всичко съм аз — изговори Нехлюдов с разтреперан глас, като чувствуваше заедно с това, че казва неща, които не би трябвало да казва.

— Как тъй? — попита прокурорът.

— Защото я измамих и доведох до това положение, в което е сега. Ако тя не беше това, до което аз я доведох, не би стигнала до такова обвинение.

— Все пак, не виждам каква връзка има това със свиждането.

— Тая, че искам да я последвам и да се оженя за нея — прошепна Нехлюдов. И както винаги, още щом заговори за това, в очите му проблеснаха сълзи.

— Да? Виж ти! — каза прокурорът. — Наистина това е твърде изключителен случай. Вие сте, мисля, член на Красноперското земство? — попита прокурорът, като да си спомняше, че е чувал по-рано за този Нехлюдов, който сега изявява такова странно решение.

— Извинете, но не мисля, че това има връзка с молбата ми — пламнал, ядно отговори Нехлюдов.

— Разбира се, не — усмихнат едва видимо и без ни най-малко смущение каза прокурорът, — но желанието ви е тъй необикновено и така излиза от общоприетите норми…

— Е, какво, ще мога ли да получа разрешение?

— Разрешение? Да, ей сега ще ви дам пропуск. Благоволете да седнете.

Той се приближи до масата, седна и почна да пише.

— Моля, седнете.

Нехлюдов продължаваше да стои.

Като написа пропуска, прокурорът предаде бележката на Нехлюдов, гледайки го с любопитство.

— Трябва също да заявя — каза Нехлюдов, — че повече не мога да участвувам в сесията.

— Както искате, ще трябва да представите уважителни причини пред съда.

— Причините са тия, че смятам всеки съд не само безполезен, но и безнравствен.

— Тъй — каза прокурорът с все същата едва забележима усмивка, с която сякаш искаше да покаже, че и друг път е слушал такива заявления и че те принадлежат на известен нему забавен род хора. — Тъй, но вие, мисля, разбирате, че като прокурор на съда аз не мога да се съглася с вас. И затова ви съветвам да се обърнете към съда, съдът ще разгледа заявлението ви и ще го уважи или отхвърли, но в последния случай ще ви наложи глоба. Обърнете се към съда.

— Аз заявих мнението си и повече никъде няма да ходя! — сърдито отвърна Нехлюдов.

— Моите почитания — каза прокурорът, като наведе глава, очевидно за да се избави по-скоро от този странен посетител.

— Кой беше този? — попита членът на съда, който влезе в кабинета на прокурора веднага след излизането на Нехлюдов.

— Нехлюдов, знаете ли, който още в Красноперски уезд правеше в земството разни чудновати предложения. И представете си, той е съдебен заседател, а между подсъдимите се оказала жената или девойката, осъдена на каторга, която, както той казва, била измамена от него, и сега той иска да се ожени за нея.

— Не може да бъде!

— Така ми каза той сам… И е в някаква странна възбуда.

— Има нещо ненормално в днешните млади хора.

— Та той не е много млад.

— Ей, че ни отегчи, братко, вашият прославен Ивашенков. Превзема крепостта чрез дълга обсада: говори, говори безкрай.

— Такива като него трябва просто да се прекъсват, инак те са истински обструкционисти…