Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Воскресение, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010 г.)
Разпознаване и начална корекция
dodolion (2011 г.)
Корекция и форматиране
zelenkroki (2012 г.)

Издание:

Лев Н. Толстой. Възкресение

Руска. Второ издание

Редакционна колегия: Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров — Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Карамфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев

Художествено оформление: Иван Кьосев

Литературна група IV

Редактор: Лиляна Ацева

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Лидия Стоянова, Радослава Маринович

Издател: ДИ „Народна култура“

Излязла от печат: април 1976

Брой страници: 488

Печатни коли: 30 1/2

Издателски коли: 25,62

Формат: 84×108/32

Тираж: 70125

Преводач: Людмил Стоянов

ДПК „Димитър Благоев“, ул. Ракитин 2

 

Л. Н. Толстой

Воскресение

роман

Собрание сочинений в 14 томах. (т. 13)

Издательство: „Художественная литература“.

Москва 1964

Забележки: И в двете хартиени издания — второ и трето, „Народна култура“, 1976 г. и 1980 г. са отпечатали, че руското издание от 1964 г. е от 14 тома, може да е техническа грешка вместо 20 тома. В първото издание от 1956 г., „Народна култура“, е посочено „Дадена за печат: 11.VI.1956, преведе от руски: Людмил Стоянов“, затова посочвам година на превода 1955–1956, нямам други данни за превода. (Бел. zelenkroki)

История

  1. — Добавяне

Трета част

I

Групата, с която замина Маслова, измина около пет хиляди версти. До Перм Маслова пътува с железница и параход заедно с углавните и едва в този град Нехлюдов можа да издействува преместването й при политическите, както го съветваше Богодуховска, която пътуваше със същата група.

Пътуването до Перм беше много тежко за Маслова и физически, и морално. Физически — поради теснотата, нечистотията и отвратителните паразити, които не й даваха мира, а морално — поради също тъй отвратителните мъже, които също като насекомите, макар да се сменяваха при всеки етап, навсякъде бяха еднакво натрапчиви, прилепчиви и не й даваха мира. Сред затворничките и затворниците, надзирателите и конвойните циничният разврат беше станал нещо тъй обикновено, че всяка жена, особено по-млада, ако не искаше да се ползува от положението си на жена, трябваше да бъде постоянно нащрек. И това постоянно състояние на страх и борба беше много тежко. А пък Маслова се излагаше особено много на тия нападки и поради привлекателната си външност, и поради известното си на всички минало. Решителният отпор, който сега тя даваше на задирящите я мъже, им се струваше оскърбление и предизвикваше у тях дори и озлобление към нея. Положението й в това отношение облекчаваше близостта й с Федося и Тарас, който, узнал за нападките, на които бе изложена жена му, поиска да бъде арестуван, за да я брани, и от Нижни пътуваше като затворник заедно със затворниците.

Преместването й в отделението на политическите подобри положението на Маслова във всяко отношение. Независимо от това, че политическите бяха настанявани по-добре, по-добре се хранеха, бяха изложени на по-малко грубости, преместването на Маслова при политическите подобри положението й и с това, че се прекратиха преследванията на мъжете и можеше да живее, без да й се напомня всеки миг за миналото, което тя тъй много искаше да забрави сега. Но главното предимство на това преместване беше това, че тя опозна някои хора, които оказаха върху нея решително и най-благотворно влияние.

В етапните комендантства Маслова оставаше при политическите, но при пътуването, като здрава жена, беше длъжна да върви с углавните. Тъй вървя тя през всичкото време още от Томск. С нея заедно вървяха, също пеша, още двама политически: Маря Павловна Шчетинина, същата хубава девойка с добродушни очи, която беше поразила Нехлюдов при свиждането му с Богодуховска, и заточеният в Якутска област някой си Симонсон, същият оня черен чорлав човек с дълбоко хлътнали под челото очи, когото Нехлюдов също беше забелязал на това свиждане. Маря Павловна вървеше пеш, защото отстъпи мястото си в каруцата на една углавна бременна жена. Симонсон пък — защото смяташе за несправедливо да се ползува от класовото предимство. Те тримата излизаха с углавните рано сутрин отделно от другите политически, които излизаха по-късно с каруците. Тъй беше и при последния етап, пред един голям град, където групата беше приета от нов конвоен офицер.

Беше ранно, мъгливо септемврийско утро. Валеше ту дъжд, ту сняг и духаше студен вятър. Всички затворници от групата — 400 мъже и около 50 жени — вече бяха в двора на етапното комендантство и някои се трупаха около конвойния старшия, който раздаваше на отдельонните пари за храна за две денонощия, други си купуваха провизии от пуснатите в двора на комендантството продавачки. Чуваше се тътен от гласове на затворници, които брояха пари и купуваха продукти, и кресливият говор на продавачките.

Катюша и Маря Павловна — и двете в ботуши и полушубки, забрадени с кърпи, излязоха от зданието на комендантството в двора и се запътиха към търговките, които, седнали на завет до северната стена на дървената ограда, една през друга предлагаха стоката си: пресен бял хляб, банички, риба, юфка, каша, дробчета, говеждо печено, яйца, мляко; една дори имаше печено прасенце.

Симонсон, в мушамена куртка и гумени галоши, вързани върху вълнените чорапи с канапчета — той беше вегетарианец и не употребяваше кожи от убити животни, — беше също на двора в очакване излизането на групата. Той стоеше на прага и записваше в бележника си хрумнала му мисъл. Мисълта беше следната: „Ако — пишеше той — бактерията би наблюдавала и изследвала човешкия нокът, тя би го признала за неорганическо същество. Също така и ние признаваме земното кълбо, като наблюдаваме кората му, за неорганическо същество. Това не е истина…“

Купиха яйца, връзка гевреци, риба и пресен пшеничен хляб, Маслова взе да нарежда всичко това в торбата си, а Маря Павловна се разплащаше с търговките, когато изведнъж затворниците се раздвижиха. Всичко млъкна и затворниците почнаха да се строяват. Излезе офицерът и даде последните заповеди преди тръгване.

Всичко вървеше както обикновено: преброяваха, проверяваха дали веригите са здрави и съединяваха двойките, които вървяха в белезници. Но изведнъж се чуха началнически ядосаният вик на офицера, удари по човешко тяло и детски плач. За миг всичко утихна, а след това през цялата тълпа мина глух ропот. Маслова и Маря Павловна приближиха към мястото на шума.