Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nesnesitelná lehkost bytí, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Ринги Рае (2012)

Издание:

Милан Кундера. Непосилната лекота на битието

Издателска къща „Колибри“ — София

Преводач: Анжелина Пенчева

Художник на корицата: Стефан Касъров

Превод: Анжелина Пенчева

Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн

Коректор: Людмила Стефанова

Чешка. Първо издание

Формат 84Х108/32. Печ.коли 20

Цена 8,00 лв.

Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“

Печатница „Абагар“ — В. Търново

ISBN 954–529–151–6

История

  1. — Добавяне

8

Независимо че заради Тереза бе обикнал Бетовен, Томаш си беше лаик в музиката и аз се съмнявам, че му е била известна истинската предистория на прочутия му мотив „Muss es sein?“ — „Es muss sein!“

А ето как се е родил той: някой си господин Дембшер дължал на Бетовен петдесет форинта и композиторът, вечно безпаричен, му напомнил за тях. „Muss es sein?“ — въздъхнал нещастно господин Дембшер, а Бетовен избухнал в буен смях: „Es muss sein!“, начаса облякъл тези фрази и тяхната мелодика в ноти и съчинил върху този реалистичен мотив малка пиеса за четири гласа: три от тях пеят „Es muss sein, es muss sein, ja, ja, ja“ — „Трябва, трябва, да, да, да“, а пък четвъртият приглася: „Heraus nit dem Beutel!“ — „Я вади бързо кесията!“

Година по-късно същият мотив залегнал в основата на четвъртата част от последния Бетовенов квартет опус 135. По онова време Бетовен вече нямал наум портфейла на Дембшер. Думите „Es muss sein!“ му звучали все по-тържествено, сякаш ги изговаряла самата Съдба. На езика на Кант, изречено по подходящ начин, дори едно „Добър ден!“ може да заприлича на метафизична теза. Немският е език на тежките думи. „Es muss sein!“ вече не било никаква шега, а „Der schwer gefasste Entschluss“.

Тъй че Бетовен превърнал закачливия повод в сериозен квартет, а шегата — в метафизична истина. Ето един интересен пример за превръщането на лекото в тежко (или според Парменид — на положителното в отрицателно). Колкото и да е странно, това превращение не ни изненадва. Обратното, ние щяхме да се възмутим, ако Бетовен беше превърнал сериозния си квартет в нехайно шеговит четиригласен канон за портфейла на Дембшер. В този случай той би действал изцяло в духа на Парменид: би превърнал тежкото в леко, с други думи — отрицателното в положително! В началото (като незавършена скица) щеше да стои великата метафизична истина, а в края (като съвършено творение) — лековатата шега! Работата е там, че ние вече сме се отучили да разсъждаваме като Парменид.

Аз си мисля, че онова агресивно, тържествено, строго „Es muss sein!“ от дълго време е смущавало Томаш и той дълбоко в себе си е жадувал да превърне в духа на Парменид — тежкото в леко. Спомнете си как навремето в един едничък миг той се бе отказал веднъж завинаги да се вижда с първата си жена и със сина си и какво облекчение бе изпитал, когато родителите му престанаха да поддържат връзка с него. Какво друго е това, ако не внезапен и не особено разумен жест, с който Томаш е отхвърлил вменяваното му като тежък дълг, като „Es muss sein!“?

Но тогава, разбира се, е ставало въпрос за едно външно, наложено от обществените норми на поведение „Es muss sein!“, докато „Es muss sein!“ на любовта му към лекарската професия беше нещо вътрешно. Толкова по-зле. Вътрешният императив е още по-силен и затова още по-настоятелно подклажда бунт.

Да бъдеш хирург, означава да разрязваш повърхността на нещата, за да погледнеш какво се крие отдолу. Може би именно тази страст бе предизвикала желанието на Томаш да разбере какво се крие зад „Es muss sein!“ или, с други думи: какво ще остане от живота, ако човек се освободи от онова, което до този момент е смятал за свое призвание.

Но когато се представи на добродушната директорка на службата за почистване на витрини и прозорци в Прага, той изведнъж видя резултата от своето решение в цялата му конкретност и невъзвратимост и едва не се стресна. В това състояние изживя първите няколко дни на новата си месторабота. Но когато (след около седмица) успя да надмогне стряскащата необичайност на новия си живот, внезапно проумя, че това е началото на продължителна ваканция.

Вършеше нещо, което изобщо не го интересуваше, и това беше прекрасно. Чак сега разбра колко са щастливи хората (до този момент винаги бе съжалявал този тип хора), вършещи нещо, към което не ги тласка никакво вътрешно „Es muss sein!“ и за което могат да забравят в мига, в който си тръгнат от работното място. Томаш не бе изпитвал по-рано това блажено безразличие. Ако в операционната зала не успееше да направи нещо така, както искаше, изпадаше в отчаяние и не можеше да заспи. Често дори изгубваше мерака си по жени. „Es muss sein!“ на професията му беше като вампир, който му смучеше кръвта.

Но ето че сега ходеше из Прага с дългия прът за измиване на витрини и установяваше с изненада, че се чувства с десет години по-млад. Продавачките от големите магазини се обръщаха към него с „господин докторе“ (пражкият тамтам действаше безотказно) и му искаха съвет за сполетялата ги хрема, болките в гърба и нередовната си менструация. Наблюдаваха го едва ли не със стеснение, когато той поливаше стъклото с вода, прикрепяше четката на върха на дългия прът и се залавяше да мие витрината. Ако имаше как да зарежат клиентите в магазина, като нищо щяха да грабнат четката от ръцете му и да свършат работата вместо него.

Томаш изпълняваше поръчки преди всичко на големи магазини, но често го пращаха и при частни лица. По това време хората все още живееха в някаква еуфория на солидарност с масово преследваните чешки интелектуалци. Когато бившите пациенти на Томаш узнаха, че той мие прозорци, започнаха да се обаждат в службата му и да го викат. Посрещаха го вкъщи с шампанско или сливова, записваха във фактурата, че е измил тринайсет прозореца, и два часа си приказваха с него и си викаха „наздраве“. Томаш тръгваше за следващия апартамент или магазин в приказно настроение. В страната се заселваха семейства на руски офицери, от радиото звучаха заплашителни речи на служители от Министерството на вътрешните работи, които бяха заели местата на уволнените редактори, а Томаш се скиташе, залитайки, пиян из Прага и му се струваше, че отива от един гуляй на друг. Времето, когато беше мияч на прозорци, беше всъщност неговата голяма ваканция.

Той се бе върнал в ергенския си начин на съществуване, защото неочаквано Тереза се бе оказала извън живота му. Виждаха се само нощем, когато тя се връщаше от работа и той лесно се събуждаше от първия си сън, и после сутринта, когато пък тя беше сънена, а той бързаше за работа. Оставаха му шестнайсет часа, през които разполагаше със себе си. Неочаквано се бе сдобил със свободно пространство. А още от ранната му младост за него свободното пространство означаваше жени.