Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (108)

23

В съня му няколко полуголи жени се мотаеха около него, а той се чувстваше уморен. За да избяга от тях, отвори вратата към съседната стая. Там видя легло, а на него момиче. И тя беше полугола, само по пликчета. Лежеше на хълбок и се подпираше на лакът. Гледаше го с усмивка, сякаш бе знаела, че ще дойде.

Томаш пристъпи към нея. Заливаше го вълна от безкрайно щастие, че най-сетне я е намерил тук и може да бъде с нея. Седна на крайчеца на леглото, каза й нещо, тя му отвърна. Излъчваше спокойствие, жестовете й бяха бавни и грациозни. Томаш винаги бе мечтал за такива спокойни жестове. Точно това женско спокойствие му бе липсвало цял живот.

Но точно тогава той се плъзна от съня към събуждането. Озова се в онази ничия земя, където човек вече не спи, но още не е буден. Изпадна в ужас, че момичето се стопява пред очите му, и си казваше: „За Бога, не бива да я изгубя!“ Отначало се мъчеше да си спомни кое е момичето, къде я е срещал в действителност, какво е имало между тях. Как е възможно да не си спомня, след като толкова добре я познава? Обещаваше си, че още същата сутрин ще й се обади. Но веднага се уплаши, че не може да й се обади, защото не помни името й. Как може да забрави името на някого, когото познава толкова добре? Скоро вече беше почти буден, лежеше с отворени очи и си казваше: къде съм? Да, в Прага, но дали това момиче изобщо е от Прага? Дали не съм я срещал някъде другаде? Не е ли от Швейцария? Мина още време, докато осъзнае, че не познава момичето, че то не е нито от Швейцария, нито от Прага, че това е момиче от съня му и от никъде другаде.

Толкова се развълнува, че седна в леглото. Тереза дишаше дълбоко до него. Томаш мислеше за това, че момичето от съня му не прилича на нито една от жените, които е срещал през живота си. Момичето, което му се бе сторило толкова близко и познато, се бе оказало съвършено непознато. Но именно за нея бе мечтал винаги. Ако някъде съществуваше негов личен Рай, то в този Рай той би трябвало да живее редом с нея. Жената от съня е „Es muss sein!“ на неговата любов.

Спомни си известния мит от „Пир“ на Платон. Отначало хората били хермафродити. Бог ги разделил на две половини, които оттам насетне се скитат по света и се търсят. Любовта е копнеж по нашата изгубена половина.

Да допуснем, че е така: всеки от нас има някъде по света партньор, с когото някога са образували едно тяло. Втората половина на Томаш беше сънуваното от него момиче. Само че на човек не му е съдено да намери другата си половина. Вместо това му пращат в кошница по водите Тереза. Но какво ще стане, когато той наистина срещне отредената за него жена, своята втора половина? Кого ще предпочете? Жената от кошницата или жената от Платоновия мит?

Томаш си представи, че живее в един идеален свят с момичето от съня. Покрай отворените прозорци на тяхната къща минава Тереза. Тя е сама, спира се на тротоара и оттам вперва в Томаш безкрайно тъжен поглед. И той не може да издържи на този поглед. Отново чувства нейната болка в собственото си сърце! Отново е пленник на съчувствието и пропада в Терезината душа като в пропаст. Изскача през прозореца. Но тя му казва горчиво да си остане там, където се чувства щастлив, и прави онези резки, неовладени жестове, които винаги са го дразнели и не са му харесвали. Улавя нервните й ръце, стиска ги в дланите си, за да ги успокои. И знае, че по всяко време ще остави дома на своето щастие, своя рай, където живее с момичето от съня, че ще измени на „Es muss sein!“ на своята любов, за да тръгне с Тереза, жената, родена от шест смешни случайности.

Все още седеше в леглото и се взираше в жената, която лежеше до него и стискаше в съня си ръката му. Обичаше я безмерно. Навярно в този миг сънят й е бил съвсем лек, защото тя отвори очи и го погледна стреснато.

— Какво гледаш? — попита.

Той знаеше, че не бива да я доразбужда, а трябва да я върне обратно в съня; затова се опита да й отговори така, че думите му да породят в нейната мисъл картината на нов сън.

— Гледам звездите — каза.

— Не лъжи, че гледаш звездите. Нали видях, че гледаш надолу.

— Защото сме в самолет. Звездите са под нас — отвърна Томаш.

— Аха, в самолет — промълви Тереза. Стисна още по-здраво ръката на Томаш и отново потъна в сън. Той знаеше, че сега тя гледа надолу през кръглия илюминатор на самолет, който лети високо над звездите.