Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (102)

17

Жул Верн има един известен роман, който Томаш обичаше като дете. Казва се „Две години ваканция“. И наистина две години са максималната желателна продължителност за една ваканция. А Томаш миеше прозорци вече трета година.

В последните дни той си даде сметка (наполовина с тъга, наполовина с приглушен смях), че е вече физически изтощен (всеки ден имаше по един, а понякога и по два любовни турнира), че макар да не е изгубил апетита си за жени, вече ги обладава със сетни сили. (Допълвам: не сексуални, а физически сили; проблеми му създаваше не половият орган, а дишането, и тъкмо в това имаше някакъв комизъм.)

Един ден той реши да си определи среща за следобеда, но както се случва понякога, не можа да се свърже по телефона с нито една жена, тъй че имаше опасност да остане на сухо. Тази мисъл го хвърли в отчаяние. Навярно поне десет пъти през деня звъня на едно момиче, страшно чаровна студентка по актьорско майсторство, чието тяло бе загоряло някъде по нудистките плажове на Югославия толкова равномерно, сякаш някаква смайващо точна машина го бе въртяла на шиш.

Напразно й звъня от всички магазини, чиито витрини ми през този ден, а когато някъде към четири работното му време свърши и той тръгна към канцеларията да предаде разписаните квитанции, внезапно в центъра на Прага една непозната жена го спря на улицата. Усмихната го заговори:

— Господин докторе, защо вече не ми се обаждате? Съвсем се изгубихте!

Томаш напрегнато премисляше откъде я познава. Да е някоя негова бивша пациентка? Държеше се така, сякаш бяха много близки. Той се стараеше да не се издаде, че не я е познал. Тъкмо се чудеше как да я убеди да дойде с него в апартамента на приятеля, ключът от който лежеше в джоба му, когато от случайна реплика на момичето най-после се сети коя е тя: беше същата прекрасно загоряла бъдеща актриса, на която целия ден се беше скъсал да звъни по телефона.

Тази случка хем го развесели, хем го стресна. Значи беше уморен не само физически, но и психически; двете години ваканция не могат да продължават безкрай.