Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (132)

24

Франц и Шимон са мечтателите в този роман. За разлика от Франц Шимон не обичаше майка си. От ранното си детство се бе стремил към своя баща. Искаше му се да вярва, че някаква несправедливост, извършена спрямо баща му, предшества и обяснява несправедливостта, извършена от баща му спрямо него самия. Никога не изпита гняв към Томаш, защото не желаеше да става съюзник на майка си, която постоянно злословеше по негов адрес.

Шимон живя с нея до осемнайсетата си година, а след матурата замина да следва в Прага. По онова време Томаш вече миеше прозорци. Шимон много пъти инсценираше случайни срещи на улицата. Но баща му не спря нито веднъж да си поприказват.

Шимон се сближи с бившия редактор с голямата брада само защото неговата съдба беше сходна с тази на баща му. Името на Томаш беше непознато на редактора. Статията за Едип беше потънала в забвение и редакторът всъщност узна за нея именно от Шимон, когато той му се помоли да се срещнат с Томаш заради петицията. Редакторът се съгласи само за да достави радост на момчето, което обичаше.

Всеки път, щом Шимон се сетеше за тази среща, го обземаше срам. Положително беше направил лошо впечатление на баща си. Докато самият той пък беше харесал Томаш. Спомняше си всяка негова дума и с времето все повече се убеждаваше в правотата му. В съзнанието му най-дълбоко се беше врязало изречението: „Да наказваш онези, които не са знаели какво правят, е варварство.“ Когато чичото на неговото момиче му даде да чете Библията, го впечатлиха думите на Исус: „Отче! Прости им, понеже не знаят що правят.“ Знаеше, че Томаш не е вярващ, но съзираше в сходството на двете изречения таен знак: баща му благославя неговия път.

Живееше на село вече трета година, когато получи писмо, с което Томаш го канеше да му гостува. Срещата мина много добре, Шимон се държеше свободно и изобщо не заекваше. Май дори не забеляза, че с баща му почти не намериха общ език. Около четири месеца по-късно получи телеграма. Томаш и жена му загинали, премазани от камион.

Чак тогава узна за жената, която някога била любовница на баща му, а в момента живеела във Франция. Издири адреса й. И понеже отчаяно се нуждаеше от въображаемо око, което да следи оттук нататък живота му, от време на време й пишеше дълги писма.