Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nesnesitelná lehkost bytí, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Ринги Рае (2012)

Издание:

Милан Кундера. Непосилната лекота на битието

Издателска къща „Колибри“ — София

Преводач: Анжелина Пенчева

Художник на корицата: Стефан Касъров

Превод: Анжелина Пенчева

Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн

Коректор: Людмила Стефанова

Чешка. Първо издание

Формат 84Х108/32. Печ.коли 20

Цена 8,00 лв.

Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“

Печатница „Абагар“ — В. Търново

ISBN 954–529–151–6

История

  1. — Добавяне

16

Инженерът живееше в работнически пражки квартал, в стара кооперация, строена някъде в началото на века. Тереза тръгна по коридор с мръсни варосани стени. Изтрити каменни стъпала с железен парапет я отведоха до първия етаж. Вратата на инженера беше втората вляво, без табелка и звънец. Тереза почука.

Мъжът й отвори.

Жилището се състоеше от едно-единствено помещение, преградено на първите два метра със завеса, тъй че се образуваше нещо като антре; в тази част имаше маса с котлон върху нея и хладилник. Когато пристъпи оттатък завесата, Тереза видя насреща вертикален правоъгълник на прозорец в дъното на тясна и дълга стая; покрай едната стена имаше библиотека, от другата страна — легло и едно кресло.

— Жилището ми е повече от скромно — каза й инженерът. — Надявам се, че това не ви смущава.

— Не, не ме смущава отвърна Тереза, загледана в стената, която беше покрита от горе до долу с рафтове с книги. Този мъж няма една прилична маса, обаче има стотици книги. На Тереза й стана приятно и безпокойството, което не и даваше мира, докато вървеше насам, се поуталожи. От дете тя виждаше в книгата опознавателен знак на тайно братство. Човек, който има в къщата си такава библиотека, не може да й причини зло.

Той я попита какво да и предложи за пиене. Вино?

Не, не, не иска вино. Евентуално кафе.

Той се скри зад паравана, а тя застана пред библиотеката. Една от книгите привлече вниманието й. Беше превод на „Едип“ от Софокъл. Колко странно, че вижда тази книга тук! Преди много години Томаш й я беше дал да я прочете и дълго и беше разказвал за нея. После изложи разсъжденията си в един вестник и заради тази негова статия целият им живот се обърна с главата надолу.

Сякаш Томаш съзнателно бе оставил тук своя следа, вест, че всичко това го е организирал той. Тереза извади книгата от рафта и я разгърна. Щом инженерът се върне от антрето, тя ще го попита защо си е купил тази книга, чел ли я е и какво мисли за нея. Чрез това коварство общуването им ще се пренесе от опасната зона на чуждото жилище в познатия й близък свят на идеите на Томаш.

В следващия миг усети докосване по рамото си. Инженерът взе книгата от ръката й, без да каже дума, я постави обратно на рафта и поведе Тереза към дивана.

В съзнанието й отново изплува изречението, което бе казала на палача от Петршин. И тя го промълви на глас:

— Но аз не дойдох по свое желание.

Вярваше, че изрича вълшебни думи, които тозчас ще променят ситуацията, но в тази стая думите бяха изгубили вълшебната си мощ. Нещо повече, те сякаш окуражиха допълнително мъжа: той привлече Тереза към себе си и покри с дланта си едната й гърда.

И странно: това докосване на секундата премахна безпокойството й. Като я докосна, инженерът я накара да се сети за тялото си и тя осъзна, че всъщност изобщо не става дума за нея (за душата й), а именно само и само за тялото й. За тялото, което я беше предало и което тя беше прогонила по широкия свят, сред другите тела.