Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nesnesitelná lehkost bytí, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Ринги Рае (2012)

Издание:

Милан Кундера. Непосилната лекота на битието

Издателска къща „Колибри“ — София

Преводач: Анжелина Пенчева

Художник на корицата: Стефан Касъров

Превод: Анжелина Пенчева

Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн

Коректор: Людмила Стефанова

Чешка. Първо издание

Формат 84Х108/32. Печ.коли 20

Цена 8,00 лв.

Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“

Печатница „Абагар“ — В. Търново

ISBN 954–529–151–6

История

  1. — Добавяне

7

Веднъж посред нощ Тереза застена насън. Томаш я събуди, но когато съзря лицето му, тя изсъска с омраза: „Махай се! Махай се!“ После му разказа какво бе сънувала: били някъде, те двамата и Сабина. Озовали се в една огромна стая. В средата имало легло, като подиум в театър. Томаш наредил на Тереза да остане в ъгъла и пред очите й обладал Сабина. Тази гледка й причинила непоносимо страдание. Искала да заглуши душевната болка с физическа и си забивала игли под ноктите. „Да знаеш само как ме болеше…“ — мълвеше Тереза и стискаше пестници, сякаш ръцете й наистина бяха разранени.

Той я взе в прегръдките си и тя постепенно (все още потрепервайки) се унесе.

Когато на другия ден размишляваше над съня й, Томаш се сети за нещо. Отвори чекмеджето на бюрото си и извади от него купчинката писма, които му беше писала Сабина. Бързо намери търсеното място: „Иска ми се да те любя в ателието си като на сцена. Наоколо да има хора, които да не могат да се доближат и на крачка. Но и да не могат да откъснат очи от нас…“

Най-лошото беше, че писмото имаше дата. Беше писано наскоро, по време, когато Тереза отдавна вече живееше при Томаш.

— Ти си се ровила в писмата ми! — нахвърли се той върху нея.

Тя не отрече, вместо това каза:

— Изгони ме тогава!

Но той не я изгони. Виждаше я как стои долепена до стената на Сабининото ателие и си забива игли под ноктите. Улови пръстите й, започна да ги гали, поднесе ги към устните си и ги зацелува, сякаш по тях наистина имаше следи от кръв.

Но след тази случка сякаш всичко се обърна срещу него. Едва ли не всеки ден тя научаваше нещо ново за тайния му любовен живот.

Отначало той отричаше. А ако доказателствата бяха прекалено явни, се мъчеше да обясни на Тереза, че полигамията съвсем не изключва любовта му към нея. Не беше последователен: ту отричаше изневерите си, ту се оправдаваше.

Веднъж се обади на някаква жена, за да си уговори среща с нея. Когато приключи разговора, чу от съседната стая странен звук, нещо като шумно тракане на зъби.

Тереза случайно бе дошла в жилището му, без той да знае. Държеше шишенце с успокоително и наливаше от него в устата си, а ръката й се тресеше така, че стъклото се удряше о зъбите й.

Той се хвърли към нея, сякаш щеше да я спасява от удавяне. Шишенцето с валериановите капки падна на земята и направи голямо петно на килима. Тереза се дърпаше, искаше да се изтръгне от ръцете му и се наложи да я стиска четвърт час в прегръдките си като в усмирителна риза, докато я успокои.

Разбра, че се бе озовал в ситуация, която не може да бъде оправдана по никакъв начин, понеже се основава на абсолютно неравноправие.

Веднъж, преди Тереза да разкрие кореспонденцията му със Сабина, той беше с нея и с няколко приятели в един бар. Празнуваха новото й назначение. Тя бе напуснала лабораторията и бе станала фотограф на седмичника. Понеже Томаш не обичаше да танцува, за Тереза се погрижи един негов млад колега. Бяха великолепна двойка на дансинга и Тереза изглеждаше в очите на Томаш по-красива от всякога. Той наблюдаваше с удивление как точно и послушно тя предугажда с частица от секундата волята на своя партньор. Сякаш танцът бе свидетелство за това, че нейната жертвоготовност, екзалтираният й стремеж да изпълни всяко желание на Томаш още преди да го е изрекъл, не са били непременно свързани с неговата личност, а са били стаени в очакване да отвърнат на зова на всеки случаен мъж, когото тя би могла да срещне вместо него. Нямаше нищо по-лесно от това да си представи, че Тереза и колегата му са любовници. Реалността на тази представа го влудяваше! Той си даде сметка, че без каквито и да било проблеми е способен да види мислено тялото на Тереза слято с което и да било мъжко тяло, и настроението му се развали. Едва късно през нощта, когато се прибраха, Томаш й призна, че я е ревнувал.

Абсурдната му ревност, която извираше само от теоретичната възможност за изневяра от нейна страна, доказваше, че той смята верността й за задължително условие във връзката им. Какво право имаше тогава да й се сърди, че тя го ревнува от неговите реални любовници, жени от плът и кръв?