Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (33)

16

Сънищата й можеха да се групират в три цикъла. Първият, в който вилнееха котки, бе израз на житейските й страдания; вторият показваше в безброй вариации картината на нейната екзекуция; третият пък описваше живота й след смъртта, където унижението й се превръщаше във вечно състояние.

Тези сънища не се нуждаеха от дешифриране. Обвинението, което те отправяха към Томаш, беше толкова недвусмислено, че единственият възможен отговор от негова страна бе да мълчи и с наведена глава да гали ръката на Тереза.

Освен красноречиви, тези сънища бяха и красиви. Тази подробност е убягнала на Фройд и той не се спира на нея в своята теория на сънищата. Сънят не е само послание (евентуално закодирано), но и естетически акт, игра на въображението, ценна сама по себе си. Сънят е доказателство, че фантазията, копнежът по неосъщественото са сред най-силните потребности на човека. Именно защото е красив, сънят е коварен и опасен. Ако не беше красив, човек бързо щеше да го забрави. Но Тереза неизменно се връщаше към своите сънища, повтаряше си ги мислено, превръщаше ги в легенди. Томаш живееше, обладан от хипнотичната магия на мъчително-прекрасните Терезини сънища.

— Тереза, любима, къде бягаш от мен? Та ти сънуваш всеки ден смъртта, сякаш наистина искаш да си отидеш… — говореше й той.

Двамата седяха в една винарна. Беше ден. На власт отново бяха разумът и волята. Капка червено вино пълзеше бавно по стъклото на чашата. Тереза отвърна:

— Томаш, аз не съм виновна. Разбирам, разбирам всичко. Знам, че ме обичаш. Знам, че не трябва да правя трагедии от изневерите ти…

Погледът й бе изпълнен с любов, но тя се страхуваше от нощта, която щеше да настъпи, страхуваше се от своите сънища. Животът й бе разсечен на две. Нощта и денят воюваха кой да я обсеби.