Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (114)

6

Първият вътрешен бунт на Сабина против комунизма имаше етичен, а не естетически характер. Това обаче, което я отблъскваше, далеч не беше толкова грозотата на комунистическия свят (съсипаните замъци, превърнати в краварници), колкото маската на красота, която този строй си слагаше, или с други думи комунистическият кич. Негов модел е празникът, наречен Първи май.

Сабина беше виждала първомайски манифестации по времето, когато хората все още бяха въодушевени или поне старателно се преструваха на такива. Жените бяха облечени в блузи с цветовете на националния трибагреник и бяха подредени така, че гледани от балконите и прозорците, образуваха различни фигури: петолъчки, сърца, букви. Между отделните блокове на манифестиращите крачеха малки оркестри и свиреха маршове. Когато шествието наближеше трибуната, и най-отегчените физиономии засияваха в усмивки, сякаш искаха да докажат, че се радват както трябва, или по-точно, че приемат както трябва. И не ставаше въпрос само за политическо приемане на комунизма, а за приемане на битието като такова. Първомайският празник черпеше от дълбокия кладенец на категоричното приемане на битието. Неписаният, неизречен лозунг на манифестацията не беше „Да живее комунизмът!“, а „Да живее животът!“. Силата и коварството на комунистическата политика идваха от това, че тя си беше присвоила този лозунг. Именно тази идиотска тавтология („Да живее животът!“) привличаше в редиците на комунистическата манифестация и хора, безразлични към постулатите на комунизма.