Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (36)

19

„Иска ми се да те любя в ателието си като на сцена. Наоколо да има хора, които да не могат да се доближат и на крачка. Но и да не могат да откъснат очи от нас…“

С времето тази картина започна да губи от първоначалната си жестокост и да възбужда Тереза. На няколко пъти тя я припомни шепнешком на Томаш, докато се любеха.

Веднъж й се стори, че е намерила начин да се пребори с обречеността, която според нея й носеха изневерите на Томаш: нека той я взима със себе си! Нека я води при любовниците си! Може би това бе начинът тялото й отново да стане първо и единствено. Нейното тяло да стане негово алтер его, негов адютант и асистент.

— Ще ти ги събличам, ще ти ги изкъпвам във ваната и после ще ти ги водя… — шепнеше му тя, докато лежаха плътно прегърнати. Жадуваше да се превърнат в едно хермафродитно същество и телата на другите жени да им служат за обща играчка.