Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nesnesitelná lehkost bytí, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Ринги Рае (2012)

Издание:

Милан Кундера. Непосилната лекота на битието

Издателска къща „Колибри“ — София

Преводач: Анжелина Пенчева

Художник на корицата: Стефан Касъров

Превод: Анжелина Пенчева

Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн

Коректор: Людмила Стефанова

Чешка. Първо издание

Формат 84Х108/32. Печ.коли 20

Цена 8,00 лв.

Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“

Печатница „Абагар“ — В. Търново

ISBN 954–529–151–6

История

  1. — Добавяне

4

Стигна до Староместкия площад със строгата Тинска катедрала и с бароковите къщи, подредени в неправилен четириъгълник. Старинното кметство, построено през четиринайсети век, което някога бе заемало цяла една страна от площада, вече двайсет и седем години бе в развалини. Варшава, Дрезден, Берлин, Кьолн, Будапеща бяха сринати едва ли не до основи през последната война, но техните жители ги бяха съградили наново и в повечето случаи с любов и грижа бяха реконструирали старите градски части. Пражани се чувстваха непълноценни, сравнявайки се с тези градове. Единствената по-значителна сграда, която бе пострадала в столицата през войната, беше именно Староместкото кметство. И те бяха решили да я оставят в руини за вечни времена, за да не могат разните му там поляци и немци да ги упрекват, че не са страдали достатъчно. Пред свещените руини, предназначени да служат като вечен обвинител срещу войната, бе съоръжена от метални тръби трибуна за някаква манифестация, на която комунистическата партия бе подбрала предния ден (или щеше да подбере на следващия) гражданите на Прага.

Тереза не откъсваше очи от разрушеното кметство и тази гледка неочаквано й напомни майка й: същата перверзна страст да излага на показ развалините си, да се перчи с уродливостта си, да навира в очите на другите нищетата си, да разголва чуканчето на отрязаната си ръка и да принуждава целия свят да го гледа. В последно време всичко и напомняше майка й. Сякаш майчиният й свят, от който тя се бе изтръгнала преди десет години, се връщаше при нея и я обграждаше от всички страни. Именно затова сутринта бе споменала как майка й бе чела на масата интимния й дневник и как всички се бяха заливали от смях. Когато един частен разговор на чаша вино се излъчва по националното радио, какво друго означава това, освен че светът се е превърнал в концлагер?

Тереза употребяваше тази дума едва ли не от дете всеки път, когато искаше да изрази как си представя живота в своето семейство. Концлагерът е свят, в който хората живеят постоянно един до друг — денем и нощем. Жестокостите и насилията са негова вторична (и далеч не задължителна) характеристика. Концлагерът е ликвидиране без остатък на личния живот на човека. Прохазка, лишен от възможността да си поприказва на чаша вино със своя приятел в атмосфера на сърдечна сигурност, живееше (без дори да го подозира, това се бе оказало съдбоносна грешка!) в концлагер. Тереза се намираше в концлагер, докато беше при майка си. Оттогава насам тя знае, че концлагерът не е нещо необикновено, на което трябва да се чудим, а напротив, даденост, нещо изначално, в което човек се ражда и от което успява да избяга само с върховно напрежение на силите си.