Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nesnesitelná lehkost bytí, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Ринги Рае (2012)

Издание:

Милан Кундера. Непосилната лекота на битието

Издателска къща „Колибри“ — София

Преводач: Анжелина Пенчева

Художник на корицата: Стефан Касъров

Превод: Анжелина Пенчева

Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн

Коректор: Людмила Стефанова

Чешка. Първо издание

Формат 84Х108/32. Печ.коли 20

Цена 8,00 лв.

Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“

Печатница „Абагар“ — В. Търново

ISBN 954–529–151–6

История

  1. — Добавяне

12

Насърчена от птиците на случайностите, които се бяха слетели към раменете й, Тереза, без да каже нищо на майка си, взе една седмица отпуск и се качи на влака. Често отиваше до тоалетната да се гледа в огледалото и да моли душата си да не напуска нито за миг в този решителен ден от нейния живот палубата на тялото й. И както се гледаше, внезапно се стресна: бе усетила дращене в гърлото си. Нима щеше да се разболее в този съдбовен ден от своя живот?

Но вече нямаше път назад. Тя се обади на Томаш от гарата и когато той й отвори вратата, червата и започнаха страшно да куркат. Беше я срам. Сякаш в стомаха и се беше свряла нейната майка и се кискаше там, за да опорочи срещата й с Томаш.

В първия миг Тереза реши, че той ще я изгони заради тези неестетични звуци, но вместо това той я прегърна. Тя му беше благодарна, че не обръща внимание на куркането, и затова го зацелува страстно, а пред очите й падна пелена. Не беше изминала и минута от влизането й, и те се любеха. Тереза викаше. Вече имаше температура. Беше се разболяла от грип. Краят на отвеждащата кислород до белите и дробове тръба беше запушен и зачервен.

После Тереза дойде в Прага за втори път с тежък куфар, в който бе побрала всичките си вещи. Беше решена никога вече да не се връща в малкия провинциален град. Томаш я покани у тях едва за следващата вечер. Тя преспа в един евтин хотел. На другата сутрин занесе куфара си в гардероба на гарата и после цял ден се скита из Прага с „Ана Каренина“ под мишница. Вечерта позвъни у Томаш, той й отвори, а тя не изпускаше книгата, сякаш бе входен билет за Томашовия свят. Тереза си даваше сметка, че няма никакъв друг пропуск, освен този едничък нещастен билет, и й се плачеше. За да не се разплаче, се разприказва, разбъбри се на висок глас, заливаше се от смях. И Томаш пак я прегърна още щом прекрачи прага и се любиха. Тереза потъна в мъгла, сред която не се виждаше нищо и само отекваха нейните викове.