Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nesnesitelná lehkost bytí, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Ринги Рае (2012)

Издание:

Милан Кундера. Непосилната лекота на битието

Издателска къща „Колибри“ — София

Преводач: Анжелина Пенчева

Художник на корицата: Стефан Касъров

Превод: Анжелина Пенчева

Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн

Коректор: Людмила Стефанова

Чешка. Първо издание

Формат 84Х108/32. Печ.коли 20

Цена 8,00 лв.

Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“

Печатница „Абагар“ — В. Търново

ISBN 954–529–151–6

История

  1. — Добавяне

Четвърта част
Душа и тяло

1

Тереза се прибра в един и половина през нощта, влезе в банята, после си облече пижамата и легна до Томаш. Той спеше. Тя се наведе над лицето му и когато го целуна, долови от косите му някаква особена миризма. Помириса ги още веднъж и още веднъж. Започна да го души като пес, докато накрая разбра: беше мирис на женски скут.

В шест издрънча будилникът. Часът на Каренин. Той винаги се събуждаше много по-рано от стопаните си, но не се осмеляваше да смущава съня им. Очакваше нетърпеливо звъна на будилника, който бе за него сигнал, че може да скочи върху леглото, да гази по телата им и да ги побутва с муцуна. Някога, в началото, те се бяха опитвали да не му позволяват това и го събаряха от леглото, но той излезе по-твърдоглав от тях и отстоя правата си. Впрочем напоследък на Тереза бе започнало да й става приятно Каренин да я приветства с новия ден. За него мигът на събуждането беше самото щастие: той се дивеше наивно и глуповато, че пак го има на този свят, и искрено се радваше на това откритие. За разлика от него Тереза се събуждаше неохотно, искаше й се да удължи нощта и да не отваря очи.

Сега Каренин бе застанал насред антрето, вперил поглед нагоре към закачалката, от която висяха нашийникът и каишката. Тереза му ги сложи и се отправи с него към магазина. Там купи мляко, хляб, масло и, както винаги, едно хлебче за Каренин. На връщане той припкаше край нея, захапал хлебчето. Оглеждаше се горделиво на всички страни и очевидно вниманието на минувачите не му беше никак неприятно.

У дома се излегна, все така с хлебчето в уста, на прага на хола и зачака Томаш да го забележи, да застане на четири крака, да заръмжи и да се престори, че иска да му отнеме хлебчето. Това беше всекидневен ритуал: най-малко пет минути двамата се гонеха из апартамента, а после Каренин се пъхваше под масата и на бърза ръка излапваше хлебчето.

Но този път кучето напразно очакваше утринната церемония. Томаш бе седнал пред малкия транзистор на масата и слушаше съсредоточено.