Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nesnesitelná lehkost bytí, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Ринги Рае (2012)

Издание:

Милан Кундера. Непосилната лекота на битието

Издателска къща „Колибри“ — София

Преводач: Анжелина Пенчева

Художник на корицата: Стефан Касъров

Превод: Анжелина Пенчева

Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн

Коректор: Людмила Стефанова

Чешка. Първо издание

Формат 84Х108/32. Печ.коли 20

Цена 8,00 лв.

Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“

Печатница „Абагар“ — В. Търново

ISBN 954–529–151–6

История

  1. — Добавяне

10

Той я бе повикал, за да плати. Затвори книгата (опознавателния знак на тайното братство), а на нея и се прииска да го попита какво чете.

— Можете ли да добавите сумата към хотелската ми сметка? — попита той.

— Да, мога — отвърна Тереза. — Кой е номерът на стаята ви?

Той й показа ключа си, закачен за дървена пластинка с изписана червена шестица.

— Колко странно — промълви тя, — номер шест.

— Какво странно има? — полюбопитства Томаш.

Тереза си бе спомнила, че когато живееха в Прага с тогава все още неразведените й родители, квартирата им беше също на номер шест. Но на глас каза нещо друго (и ние можем само да се възхитим на лукавството й):

— Настанен сте в стая номер шест, а аз свършвам работа в шест.

— А пък на мен влакът ми тръгва в седем — рече непознатият мъж.

Не й дойде наум какво повече да каже, даде му да подпише готовата сметка и я занесе на рецепцията. Когато работното й време свърши, непознатият вече го нямаше на масата. Дали беше разбрал негласното й послание? Тереза излезе с разтуптяно сърце от ресторанта.

Отсреща имаше проредяло паркче, жалка градинка посред мръсния малък град, която обаче за нея винаги бе представлявала островче красота: морава с четири тополи, пейки, плачеща върба и храсти със ситни жълти цветчета.

Мъжът седеше на една жълта пейка, от която се виждаше входът на ресторанта. На същата пейка бе седяла предния ден Тереза с книга в скута! В този миг тя осъзна (птиците на случайностите кацаха на раменете й), че непознатият мъж й е отреден от съдбата. Той я повика и я покани да седне до него. (Войнството на душата и се втурна към палубата на тялото.) После тя го изпрати до гарата, а на сбогуване той й даде визитна картичка с телефонния си номер: „Ако ви се случи някой път да дойдете в Прага…“