Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nesnesitelná lehkost bytí, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Ринги Рае (2012)

Издание:

Милан Кундера. Непосилната лекота на битието

Издателска къща „Колибри“ — София

Преводач: Анжелина Пенчева

Художник на корицата: Стефан Касъров

Превод: Анжелина Пенчева

Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн

Коректор: Людмила Стефанова

Чешка. Първо издание

Формат 84Х108/32. Печ.коли 20

Цена 8,00 лв.

Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“

Печатница „Абагар“ — В. Търново

ISBN 954–529–151–6

История

  1. — Добавяне

6

Разбира се, Тереза не знаеше нищо за нощта, в която майка й бе шепнала на ухото на баща й да внимава. Чувството за вина, което изпитваше, беше неопределено като първородния грях. Тя правеше всичко, за да го изличи. Майка й я спря от училище и от петнайсетата си година и тя започна да работи като келнерка. Всичко, което изкарваше, даваше на майка си. Беше готова да прави какво ли не, само и само да заслужи обичта й. Поддържаше домакинството, грижеше се за братчетата и сестричката си, по цяла неделя чистеше и переше. Жалко, защото беше най-способното момиче в класа. Искаше й се да се изкачи по-нагоре, но в малкото градче по-нагоре за нея нямаше. Тя переше, а встрани до ваната лежеше разтворена книга. Тереза отгръщаше страниците й и по тях капеше вода.

В техния дом не съществуваше свян. Майка й се разхождаше из стаите само по бельо, понякога без сутиен, а през летните дни и чисто гола. Пастрокът на Тереза не се разхождаше гол, обаче не пропускаше да влезе в банята всеки път, когато тя беше във ваната. Веднъж Тереза се заключи в банята заради него, а майка и вдигна скандал: „Ти за каква се мислиш? Какво си въобразяваш? Че ще те изяде ли?“

(Тази случка ясно показва, че у майката на Тереза омразата към дъщерята взимаше връх над ревността към съпруга. Вината на дъщеря и беше безпределна и обемаше в себе си изневерите на съпруга й. Желанието на Тереза да се еманципира, упорството и да си извоюва известни права — да речем, да се заключва в банята бяха за майката по-неприемливи от евентуалния сексуален интерес на мъжа й към заварената му дъщеря.)

Една зимна вечер майката се разхождаше гола на запалена лампа. Щом я видя, Тереза се втурна да пусне пердето, за да не видят майка й от отсрещната къща. Майката се разсмя зад гърба й. На другия ден й дойдоха на гости приятелки: една съседка, една колежка от магазина, една учителка от кварталното училище и още две или три жени — редовната компания. Заедно с шестнайсетгодишния син на една от жените Тереза влезе за малко в стаята. Майката не пропусна случая да разкаже как предната вечер дъщеря й се постарала да опази голотата й от чужди погледи. Тя се смееше, смееха се и жените. Накрая майката каза: „Тереза не иска да се примири с факта, че човешкото тяло пикае и пърди.“ Тереза пламна, но майка й продължи: „Има ли нещо лошо в това?“ И веднага си отговори сама, като се изпърдя звучно. Жените до една се разсмяха.