Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (135)

27

Мъртвият Франц най-после принадлежи на своята законна съпруга така, както никога по-рано не й е принадлежал. Мари-Клод се разпорежда с всичко, заема се с организацията на погребението, разпраща некролози, купува венци, шие си черна рокля, която в действителност е булчинска. Да, едва погребението на съпруга е истинската сватба за жена му, венецът на житейския й път, възнаграждението за всичките й мъки.

Впрочем и пасторът добре си дава сметка за това и реди над гроба слова за вярната съпружеска любов, преминала през много изпитания, но останала за покойния до сетните му дни спокоен пристан, където той могъл накрая да пусне котва. И колегата на Франц, когото Мари-Клод бе помолила да каже няколко думи над ковчега, преди всичко отдаде дължимото на достойната съпруга на мъртвеца.

Някъде отзад, подкрепяна от една своя приятелка, плътно обградена от присъстващите, стои студентката с големите очила. С мъка сдържаният плач и многото погълнати хапчета са й причинили стомашни спазми още преди началото на обреда. Тя се превива и се държи за корема. Налага се приятелката и да я отведе от гробищата.