Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (79)

23

Всеки ден изпитваше страх, че инженерът ще застане пред бара и тя няма да намери сили да му каже „не“. Но дните минаваха и опасенията, че ще дойде, се смениха със страх, че няма да дойде.

Мина цял месец, а инженерът все не се появяваше. За Тереза това беше необяснимо. Неутоленото желание остана на заден план. Измести го тревогата: защо не идваше?

Обслужваше клиентите. Сред тях отново беше плешивият мъж, който я беше обвинил, че сервира алкохол на непълнолетни. Той разказваше на висок глас някакъв мръсен виц, който Тереза беше чувала поне сто пъти от пияните бираджии в ресторанта на малкия град. Отново изпита чувството, че светът на майка и се завръща при нея, и прекъсна грубо плешивия. Той се обиди:

— Вие няма да ми заповядвате. Трябва да сте безкрайно доволна, че ви държим на този бар.

— Кой ме държи? Кои са тези ние?

— Ние — натърти мъжът и си поръча още една водка. — И повече да не сте посмяла да ме обиждате, хубавичко го запомнете!

Посочи шията на Тереза, около която беше преметнат гердан от фалшиви перли.

— Откъде имате този гердан? Сигурно не е подарък от мъжа ви, дето мие прозорци по къщите! Той сто на сто няма пари да ви прави подаръци. Какво, клиентите ли ви подаряват? Срещу какво ли?

— Моментално млъкнете! — изсъска Тереза.

Мъжът протегна ръка да хване гердана.

— Не забравяйте, че проституцията у нас е забранена със закон!

Каренин се изправи на задните си крака, опря лапи на бара и изръмжа.