Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (17)

17

От първия ден на окупацията руски военни самолети кръжаха по цяла нощ над Прага. Томаш беше отвикнал от шума на тежките мотори и сега не можеше да заспи.

Въртеше се до спящата Тереза и си спомняше едни нейни думи, казани преди много време в някакъв безсъдържателен разговор. Говореха си за неговия приятел З. и тя заяви: „Ако не бях срещнала теб, сигурно щях да се влюбя в него.“

Още тогава нейните думи бяха потопили Томаш в странна меланхолия. Просто той изведнъж си бе дал сметка, че е само една случайност, дето Тереза обича него, а не приятеля му 3. Че освен осъществената й любов с Томаш в царството на възможностите съществува безкрайно множество неосъществени любови към други мъже.

Всички смятаме за немислимо, че голямата любов на живота ни може да бъде нещо леко, нещо безтегловно; вярваме, че любовта ни е това, което е трябвало да бъде; че без нея животът ни не би бил нашият живот. Струва ни се, че навъсеният Бетовен със страховитото си косище свири своето „Es muss sein!“ за нашата голяма любов.

Томаш си спомни Терезината реплика за приятеля му З. и констатира, че от голямата любов на неговия живот не се дочува никакво „Es muss sein!“, а по-скоро „Es könnte auch anders sein“: можеше да бъде и иначе.

Седем години по-рано в болницата в града, където живееше Тереза, случайно се бе появил пациент с комплицирано мозъчно заболяване, заради което бяха повикали за спешен консулт главния лекар, шефа на Томаш. Но главният лекар случайно бе получил пристъп от ишиас, не можеше да се движи и бе изпратил в провинцията на свое място Томаш. В града имаше пет хотела, но Томаш случайно бе отседнал тъкмо в онзи, където работеше Тереза. Случайно преди отпътуването на влака му бе останало малко свободно време и той бе отишъл да поседи в ресторанта. Тереза случайно се бе оказала на работа по същото време и масата на Томаш случайно се беше паднала в нейния район. Шест отделни случайности бяха нужни да добутат Томаш до Тереза, сякаш противно на неговото желание.

Беше се върнал в Чехия заради нея. Едно тъй съдбоносно решение се опираше на една тъй случайна любов, че никога не би било взето, ако преди седем години шефът на Томаш не бе получил пристъп от ишиас. И тази жена, това въплъщение на абсолютната случайност, лежи сега до него и диша дълбоко в съня си.

Беше късна нощ. Томаш усети, че започва да го боли стомахът. Това често му се случваше, когато беше притеснен и потиснат.

Един или два пъти дишането и мина в леко похъркване. Томаш не можеше да открие у себе си и капка съчувствие. Единственото, което чувстваше, беше болката в стомаха и отчаянието от завръщането.