Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (116)

8

Откъде знаеше сенаторът, че децата означават щастие? Нима виждаше какво става в душите им? Ами ако в мига, когато изчезнаха от погледите им, три от тях са се нахвърлили върху четвъртото и са започнали да го бият?

Сенаторът имаше един-единствен аргумент в полза на своето твърдение: чувствата си. Там, където говори сърцето, възраженията на разума са неприлични. В царството на кича властва диктатурата на сърцето.

Разбира се, вдъхновените от кича чувства трябва да са такива, че да могат да се споделят от много хора. Ето защо кичът не може да се базира на необичайна ситуация, а само на архетипи, набити в главите на хората: неблагодарната дъщеря, изоставения баща, тичащите по тревата деца, родината, на която някой е изменил, спомена за първата любов.

Кичът извиква непосредствено една след друга две сълзи на вълнение. Първата сълза казва: колко е хубаво, дечицата тичат по тревата!

Втората сълза казва: колко е хубаво заедно с цялото човечество да се умиляваш от тичащите по тревата дечица!

Едва тази втора сълза прави от кича кич.

Братството на всички хора по света може да се изгради само върху кича.