Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (82)

26

Смълчани се върнаха при колата. Тереза мислеше за това как всички вещи и всички хора са се предрешили. Старият чешки град се бе скрил зад руски имена. Чехите, които бяха снимали нахлуването, в действителност се бяха поставили в услуга на тайната полиция. Някакъв човек с маската на Томаш я беше пратил на смърт. Полицай се бе представил за инженер, а самият инженер искаше да играе ролята на човека от Петршин. Книгата в апартамента му беше фалшив знак, който трябваше да я накара да тръгне по грешен път.

При спомена за книгата, която тогава беше взела в ръка, Тереза изведнъж се сети за нещо и бузите й пламнаха: как беше точно? Инженерът каза, че отива да прави кафе. Тя пристъпи към библиотеката и извади от нея „Едип“. После инженерът се върна. Но без кафе!

Тя отново и отново се връщаше към тази ситуация: колко време се бави той, когато отиде за кафето? Със сигурност най-малко минута, а може би две или три. А какво е правил толкова дълго в малкото антренце? До клозета ли е ходил? Тереза се помъчи да си спомни дали е чула хлопване на врата или пускане на вода. Не, шум от вода положително не е чула, иначе щеше да помни. И е почти сигурно, че и вратата не е хлопвала. Какво тогава е правил в антрето?

Изведнъж всичко й се стори пределно ясно. Ако са искали да я хванат в капан, не им е било достатъчно само свидетелството на инженера. Трябвало им е неопровержимо доказателство. През това подозрително дълго време инженерът е инсталирал в антрето камера. Или пък, което е по-правдоподобно, е пуснал вътре някого и този човек после ги е снимал, скрит зад завесата.

Само преди няколко седмици се бе присмивала на Прохазка за неведението му, че живее в концлагер, където човек изобщо няма частен живот. А с какво бе по-добра самата тя? Когато избяга от майчиния си дом, наивно си въобразяваше, че става веднъж завинаги господарка на частния си живот. Но домът на майка й плъзва по целия свят и протяга пипалата си към нея. Тереза няма къде да се скрие от него.

Слизаха по стъпалата на терасовидните градини към площада, където бяха оставили колата си.

— Какво ти е? — попита я Томаш.

Но преди тя да успее да му отговори, някой го повика по име и го поздрави.