Джеймс Елиът
Невъзможно бягство (9)

9.

Тридесетхилядният персонал на Нюйоркското полицейско управление се ръководи от щаба на Полис Плаза №1 — модерна, прилична на бункер сграда близо до центъра на Манхатън. Но най-зорко пазените тайни на Управлението, събирани от детективи, смятани от шефовете си за едни от най-добрите в света, се пазят в Разузнавателната секция на Управлението, в една триетажна сграда на Поплар Стрийт 72, на Бруклин Хайтс, почти под източния изход на известния Бруклински мост.

Тъй като целта й е да събира информация за организираната престъпност, за престъпни деяния и за терористични групи, Разузнавателната секция разполага със сложна мрежа от тайни и дълбоко законспирирани агенти, информатори и може да провежда и най-сложните електронни операции по наблюдение и подслушване. Отделът работи в тясно сътрудничество с ФБР, с Отдела за борба с наркотиците, с Отдела за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия, с ЦРУ и със „Секретна служба“, като понякога дори работи пряко с тези институции, когато се провежда съвместна операция в рамките на града. Обаче обмяната на информация с федералните служби, както НИПУ бе разбрало от горчив опит, беше обикновено еднопосочна, тъй като федерите даваха съвсем малко в замяна, освен ако не съответстваше на интересите им.

Разузнавателната секция към Отдела за наблюдение на организираната престъпност, разположена в една стая на втория етаж в сградата на Поплар Стрийт, е разделена на специализирани отделения. Всеки екип детективи в ОНОП си има сфера на действие: Италианското отделение се занимава с италианската мафия, Руското — с руската мафия, и тъй нататък, провеждайки операции по събиране на информация за всички видове организирана престъпност в града — за колумбийските картели и ямайските банди, за китайските триади и другите азиатски групировки, както и за различни по-малки, но също така смъртоносни групи и организации, занимаващи се с всичко — от наркотици и оръжие до продажба на крадени стоки.

Сферата на действие за Джак Кърби през последните шест години беше италианската мафия. И по-точно фамилията Гамбино с нейната непрекъснато разширяваща се мрежа за търговия с хероин и кокаин. Управлявана от Дженеро, тя беше брутална и безскрупулна в преследването на целите си, завземайки територии от ямайските и колумбийските организации при най-малкия признак за слабост от тяхна страна и безмилостно убивайки всеки, който й се изпречи на пътя.

Като знак, който непрекъснато да му напомня кой е врагът, Кърби си бе направил пирамидална структура на управлението на фамилията, бе налепил снимките на горните ешелони на властта и всичко това бе окачено над бюрото му. Арогантното лице на Дженеро с дръзката му усмивка бе на върха на пирамидата и като че ли предизвикваше Кърби или който и да било друг да го свали оттам, ако смее — предизвикателство, което Джак смяташе за отправено лично към него и считаше за задача номер едно в живота си. Под снимката на шефа на всички шефове бяха снимките на заместника му Кармине Молино и на неговия консилиере — фамилния съветник. Под тях имаше три реда по седем снимки на ред — двадесет и един под шефове, възглавяващи екипи от по петнадесет-двадесет души със строго разделени сфери на действие: лихварство, рекет, залагане на конни надбягвания, отвличания, кражби на коли, продажба на наркотици.

Кърби се бе прибрал у дома само колкото да се избръсне, да се изкъпе и да се преоблече. Бе на бюрото си в стаята на ОНОП в седем и половина сутринта, закусвайки сандвич с кафе по време, през което в други случаи успяваше да дремне някой и друг час. Да работиш срещу организираната престъпност означаваше всъщност да работиш през нощта: това бе времето, когато ония типове бяха най-активни. Операциите по наблюдение му харесваха, приятно му бе да надхитрява лошите, но имаше и други предимства — например нямаше нужда да чака разрешителни, да се разправя с надути областни прокурори или пък често да умира от скука в съдебните зали. Затова пък писането на тези безкрайни доклади го убиваше, но то бе приемлива цена за относителната независимост при работата в Разузнавателната секция. В ОНОП на първо място бе резултатът и новаторските подходи, осигуряващи добри резултати, се поощряваха с награди.

Кърби никога не можа да свикне да спи през деня, но недоспиването като че ли вече не го безпокоеше: биологичният ритъм на организма му някак си успяваше да се задоволи с няколко часа сън в денонощие. Пък и в свободните дни понякога падаше като мъртъв и спеше по десет-дванадесет часа.

В единадесет часа той тъкмо бе привършил със събирането на несекретна информация и снимки за Джо Ърли от Седемнадесети участък, когато вратата се отвори. Джак вдигна глава и кимна на лейтенант Тони Ризо, шефа на отдела. Вместо поздрав, Ризо, който тъкмо идваше от кратко съвещание с шефа на детективите на Полис Плаза, му кимна да го последва в неговия офис.

— Шефът ни притиска за случая Онорати, нали?

— И за него, да.

Ризо — жилест, заплашително хубав мъж на около четиридесет и пет години — впери кафявите си очи в Кърби, преценявайки дали дяволите вече са напуснали този човек, когото уважаваше и харесваше.

— Между другото чух за малкия театър, устроен от теб на Бийкман Плейс Едно. Трябваше ли да го риташ в задника пред толкова шефове?

— Всъщност аз го ритах в ребрата, а не в задника — уточни Кърби унило. — Просто си отвори устата тъкмо когато не трябваше.

— Нямаше нужда да идваш днес, знаеш нали?

— Няма нищо. Обещах на ония от Седемнадесети, че ще им помагам, с каквото мога.

— Как смяташ да работиш по случая?

— Мислех да подхвана нашите информаторчета по периферията на Гамбино. Да ми разкажат какви слухове се носят за убийството на Онорати.

— А федерите? През последните шест месеца те са държали Дженеро и някои от хората му под постоянно аудио- и видеонаблюдение.

— Ще се обадя на връзката ни с тях. Но не се надявам да науча кой знае колко оттам. Знаеш ги какви са. И според мен снощи не са пратили опашка подир Дженеро, а ако са пратили, той се е отървал от нея, а те никога няма да си го признаят.

— А Отрядът за борба с организираната престъпност? А прокурорският екип?

— Сигурно нямат още нищо. Отрядът работи срещу ямайските банди след кървавата баня в Уошингтън Хайтс миналия месец, а пък прокурорският екип се занимава с последната бензинова афера на руската мафия.

— Дежурният екип излезе ли с нещо?

— Нищо. Намерили са много отпечатъци, но те вероятно ще се окажат на чистачката или на някого от поддържащия персонал. Щом Дженеро е проявил предпазливостта внимателно да събере всички гилзи от рецепцията и от апартамента, значи сто процента е внимавал да не остави отпечатъци никъде.

— Просто не мога да си представя, че Дженеро лично се е заел с това. С мръсната работа обикновено се занимава Молино. Няма никакъв смисъл Дженеро да се подлага на такъв риск.

— За това можеш да ми вярваш напълно, Лу. Той го е направил. Той и Големия Поли. И Джони Чорапа, който вероятно е пречупил врата на портиера. Но Дженеро е дръпнал спусъка при убийството на Онорати. Залагам си значката.

— Не знам. Онорати може да се е забъркал в някоя война за територии. Според последните новини от наблюдението над фамилията Бонано, някои техни отряди са правили опити да действат на територията на Дженеро.

— В никакъв случай. Онорати вършеше само две неща за Дженеро — и в двете става дума за пари. Пране и инвестиране. Дори и да има такава война, за която още не знаем, няма причина да ликвидират Онорати. Той не е самоиздигнал се човек във фамилията и не е копой. Единственото, за което могат да го убият, е кражба на пари и ако е откраднал от Дженеро, тоя откачалник ще си удари задника в тавана.

— Прослуша ли записа от микрофоните, дето сме скрили в един от екипите на Дженеро?

— Да. Двама от тъпанарите на Ди Анджело са говорили за убийството, но са само сплетни и нищо сериозно. Не знаят кой го е направил.

Ризо тъкмо отвори уста да отговори, когато се чу чуруликането на пейджъра на Кърби. Той сведе поглед да види кой е номерът, после бързо откачи апаратчето от колана си и го поднесе към светлината, сякаш не вярвайки на очите си.

На екранчето светеха само три цифри — 432. Четворката означаваше, че този, който се обажда — дълбоко законспириран агент на ОНОП, — моли за спешна и извънредна връзка. Цифрата 3 подсказа на Кърби, че агентът иска да се види с него на третото от петте предварително уговорени места за срещи. А двойката фиксираше времето — в рамките на два часа от обаждането. Агентът нито веднъж не бе използвал кода за спешна и извънредна връзка през шестте години, откакто Кърби бе негов водещ.

— Какво? — попита Ризо, забелязал тревогата в погледа на Джак.

— Томи Фалконети.

Минаха няколко секунди, преди Ризо да си спомни името. Той никога не го бе виждал или говорил с него лично, а в разговори или писмени доклади Кърби го наричаше с кодовото му име — Фонзи. Само четирима души от отдела знаеха, че Фалконети е полицай, дълбоко внедрен в организацията Гамбино агент: Кърби, Ризо, заместник-шефът на Разузнавателно управление и шефът на детективите.

Името на Фалконети рядко се споменаваше на глас и подробностите за неговата дейност бяха с толкова ограничен достъп, че само Кърби, като негов водещ, можеше да каже къде се намира или какво прави в даден момент. Агентът докладваше веднъж на всеки две седмици на телефонен секретар с касетка, дълга цял час. Свързан с отделна телефонна линия към апартамента на Кърби, номерът фигурираше в официалните указатели на телефонната компания на името на някоя си Кати О’Нийл, с адрес апартамент в Куинс — конспиративен апартамент на Разузнавателната секция.

С изключение на извънредните ситуации, Кърби и Фалконети се срещаха лице в лице един път на три месеца, като предварително гледаха да си осигурят достатъчно време за задълбочен анализ на това, което бе научил агентът през този период. Втората причина да има такива срещи очи в очи бе Кърби лично да прецени физическото и умственото състояние на Фалконети и да му даде възможност, макар и за кратко, да се отпусне и да поговори свободно с друг човек, без да се страхува от това, че може да изтърве някоя излишна дума и да се разкрие.

— Той още ли е в някой от екипите на Дженеро? — попита Ризо.

— Да. В този на Нино Тотани. Един от малкото шефове на Дженеро, чийто мозък работи над равнището на влечуго. Това, което ме тревожи, е, че до личната ни среща има още шест седмици.

— Може би има нещо за нас относно Онорати.

— Или това, или вече започва да се пука по шевовете. Той е под вода вече цели шест години, Лу, и като се видяхме последния път, забелязах, че напрежението е започнало да си казва думата.

Кърби погледна часовника си. Беше единадесет и петнадесет.

— Срещата ни е в Ъпър Ийст Сайд. Една малка градинка на Сътън Плейс. Ако тръгна сега, ще имам време да мина през Ърли, а след това да огледам района, преди Фалконети да е пристигнал.

— Виж дали е добре. Ако ти се стори, че започва да омеква, веднага го прибирай, преди да му се е случило нещо.