Джеймс Елиът
Невъзможно бягство (18)

18.

Нино Тотани отново се бе обадил на Кармине Молино, за да му докладва, че седят пред блока на Бас и я чакат да излезе. Единственият отговор на Молино бе:

— На шефа хич не му е приятно. Да я няма! Веднага!

— А така. Че да мога да хапна нещо най-сетне — каза Джони Чорапа, докато Тотани затваряше.

Бе станал още по-раздразнителен от глад. Седеше отпуснат на седалката и гледаше към входа на блока, когато от вратата му излезе висока и хубава жена с къса руса коса, прекоси алеята и се спря на тротоара. Той внимателно я огледа, докато тя стоеше до бордюра с пътническа чанта в ръка, махайки на минаващото покрай нея такси. Бе нервна и погледът й непрекъснато шареше нагоре-надолу по улицата. После тя се извърна гърбом и се загледа по посока на Лексингтън Авеню. Той се наведе напред.

— Хей, Нино. Женската иска да спре някое такси.

Нино също я бе видял, но я бе отхвърлил.

— Е, и?

— Краката й започват от гърлото. Това е тя. Да, сложила си е перука и очила, но ти казвам, че е тя. Не виждаш ли чантата? Мъчи се да избяга. Главата си залагам!

С тези думи Джони Чорапа изскочи от колата и тръгна да пресича улицата, без да отделя поглед от Бас, която тъкмо бе тръгнала към Лексингтън Авеню, за да си хване такси.

Никол погледна през рамо и видя мъжа, излизащ от колата. Огромен. С черно кожено яке. А после излезе и другият мъж — висок, с двуреден масленозелен костюм. Тя спря, рязко се извърна назад и хукна обратно към блока си.

Изненадан, че вижда любимата си наемателка да се връща веднага, Чарли се приближи до нея, докато тя гледаше навън към улицата, дишайки тежко.

— Мога ли да ви помогна с нещо, госпожице Бас?

Тя се извърна стреснато. Не го бе видяла.

— Да, Чарли. Би ли отишъл до ъгъла да ми хванеш такси и да го накараш да спре пред входа?

— Дадено, госпожице Бас. Ще пътувате ли някъде?

— Наблизо. На гости на едни приятели — каза тя разсеяно, приковала цялото си внимание към алеята.

Двамата мъже не се виждаха.

— Харесва ми перуката ви. Изглеждате по-различно.

Малко преди това, докато Бас забързано излизаше навън, той я бе познал едва след няколко секунди и си спомни, че я бе виждал с тази перука и преди.

Никол се усмихна насила.

— Понякога ми писва да гледам една и съща физиономия в огледалото.

— На никой друг обаче не му писва.

— Благодаря, Чарли. Голям сладур си.

Обезпокоен от широко разтворените й очи и тревожното й държане, той я попита:

— Добре ли сте?

— Добре съм, Чарли. Само съм малко нервна, че трябва да пътувам. Никак не обичам да летя.

— Знам какво имате предвид — отвърна Чарли и тичешком се запъти към ъгъла на Трето Авеню да хване такси.

Бас седна на един от диваните във фоайето, откъдето улицата се виждаше много добре. На двадесет метра по-нататък видя едрия мъж с коженото яке да минава отпред, без да откъсва поглед от входа. После към него се присъедини високият, двамата се огледаха за последно и се прибраха в колата.

Пет минути по-късно пристигна таксито. Бас разкопча шлифера и блейзера. Сложила ръка върху ръкохватката на пистолета, тя бързо излезе, хвърли чантата в таксито, благодари на Чарли, подавайки му двадесет доларова банкнота, и се вмъкна на задната седалка.

Шофьорът се извърна към нея и я озари с белозъбата си усмивка. На главата си имаше някакво оранжево кепе, дръзко килнато настрана, а около врата си бе окачил гердан шарени топчета. От радиото се разнасяше, както се стори на Бас, музика от цитри.

— Накъде, моля?

— Просто тръгвайте бързо оттук. Ще ви кажа накъде, докато карате.

— И къде е това?

— Карайте. Просто карайте.

— Източен край?

Страхотно, помисли си тя. Поредният нюйоркски таксиметров шофьор, който говореше на някакъв неизвестен език.

— Просто карайте. Да се махнем оттук.

Шофьорът сви рамене, промърмори нещо неразбрано и подкара бавно по алеята. Излезе на Източна 69 улица само за да спре веднага зад две коли на пресечката с Лексингтън Авеню, чакащи на червен светофар.

Никол се извърна и погледна през задното стъкло.

— Ох, мамка му!

Джони Чорапа тъкмо излизаше от колата от другата страна на улицата, вперил тежък поглед в Бас. От ъгъла към Трето Авеню излезе кола и спря зад таксито, препречвайки гледката на Джони Чорапа към задното му стъкло. Никол го видя как заобикаля колата и бавно се приближава към тях. После забеляза ръката му да се плъзва под якето и да измъква огромен пистолет със заглушител.

— Карай! Мамка му! — викна Бас на шофьора и сниши глава на задната седалка.

— Не кара — вдигна ръце шофьорът към светофара.

Бас надигна глава и видя, че отляво, на около тридесет метра до пресечката, няма спрени никакви коли.

— Заобиколи ги! Мини през тротоара! — викна отново тя и се просна на седалката.

— О, не! Тротоар не. — Той извърна поглед назад и я видя легнала на седалката. — Защо вие така? На вас лошо? Не повръща в такси, моля.

В този момент се чу гръмко тряс, задното стъкло се превърна мигом в паяжина и куршумът с тъп звук се заби в страничната колонка точно зад шофьора.

— О, виж, мамката! — викна шофьорът, вперил поглед в съсипаното стъкло. — Какво направи така?

— Стрелят по мен! — ревна Бас. — Веднага ни измъкни оттук!

— Стреля мой прозорец? Сега смачка глупави мутри!

— Те имат пистолети бе, тъпанар! Давай по тротоара!

Тя отново надигна глава и в същото време през задното стъкло връхлетя втори куршум, отчупвайки няколко стъкълца по пътя си, и се заби в жабката.

Бас вдигна поглед към светофара. Все още бе червено. Шофьорът от колата зад тях изхвръкна като опарен и хукна диво по улицата, крещейки колкото му глас държи за полиция. Джони Чорапа вече стоеше в средата на улицата и точно зад таксито — пистолетът в протегнатата му напред ръка се виждаше много ясно, насочен към разбитото задно стъкло. Хората по тротоара се пръснаха на всички страни: някои от тях се скриха зад боклукчийски казани и коли, а други изтичаха зад ъгъла.

Никол отвори задната врата, блъсна я и с едно-единствено плавно движение се претърколи навън, измъквайки пистолета, и рязко закова на място, отпуснала се на коляно и протегнала двете ръце напред за стрелба. После бързо изстреля два куршума към Джони Чорапа, който за секунда остана неподвижен, с отворена от изумление уста. Единият от куршумите разкъса ръкава на якето му, минавайки на косъм от ръката му, а другият се заби в паркираната зад него кола. Излизайки от вцепенението си, той се претърколи през капака на колата до тротоара и се стовари от другата й страна, където бе се скрил Тотани. После веднага скочи и отговори на стрелбата, без да се цели.

Незаглушените изстрели на Бас бяха отекнали гръмко по улицата, предизвиквайки още по-голяма паника.

Тотани, снишил се зад колата, паркирана до бордюра, притича превит одве до съседната кола, мъчейки се да потърси по-удобно за стрелба място. Бе побеснял от яд, задето Джони бе избързал с акцията, преди той да се подготви, и сериозно се замисли дали да не го застреля.

Бас мярна надигналата се иззад колата фигура на Тотани с периферното си зрение и като автомат се завъртя натам, отново изстрелвайки бързо два куршума над покрива на таксито, които рикошираха от стената зад него, минавайки на сантиметри от главата му. Тотани моментално се срина обратно, без да успее да стреля.

— Пичката пука добре за женска, а? — изръмжа Джони Чорапа, бъркайки с пръст в дупката на ръкава си.

— Млъквай, идиот такъв! — изсъска Тотани и отново надигна глава над покрива на колата да огледа обстановката. После бавно се надигна в цял ръст и обиколи района пред себе си с насочения напред пистолет. Обаче пак не можа да стреля. Видя Бас да се надига иззад задния калник на таксито с насочен към него пистолет. Този път тя стреля само веднъж и куршумът се заби в дясната колонка на колата. Тотани отново се скри.

Никол усети таксито да дава назад. Шофьорът бе лежал досега на предната седалка, примрял от страх. Сега, с рязко прекъснато от стрелбата бездействие, той даваше назад, за да заобиколи спрелите пред него коли. Бас се метна на задната седалка тъкмо когато таксито се хвърли напред, направи рязък завой наляво и скочи на тротоара, остъргвайки се от фара до стопа в предната кола и охлузвайки дясната страна на първата в редицата кола. Воят на сирените зад тях откъм Трето Авеню вече се чуваше и непрекъснато нарастваше и по сила, и по брой.

Бас се извърна и видя Тотани и Джони Чорапа да се оттеглят към колата си, припряно прибирайки пистолетите под палтата си. Полицейските коли още не бяха излезли иззад ъгъла откъм Трето Авеню и безнадеждно задръстеното кръстовище щеше допълнително да ги забави.

Изпадналият в истерия шофьор, вкопчил схванати пръсти във волана, изхвърча пред светофарите и с люшнала се встрани задница и със свирещи гуми пое с бясна скорост по Лексингтън Авеню. Огромен камион, насочил се на юг по широкия еднопосочен булевард, рязко изви встрани, за да не се забие в тях, шофьорът му изтърва контрола и с ужасен трясък и сред дъжд от стъкла камионът хлътна до половината в една витрина. Четири коли зад камиона моментално се нанизаха една в друга, след като първата от тях наби здраво спирачки, за да не се блъсне в таксито. Минувачите наоколо се пръснаха на всички страни.

Шофьорът на таксито караше с главоломна скорост по Лексингтън Авеню, люшкайки се ту наляво, ту надясно, за да заобикаля колите пред него. Мина като вихър през следващите светофари, пропускайки на косъм челен удар с една лимузина. Гласът му вече се бе превърнал в постоянен писък и той крещеше колкото му глас държи на някакъв непонятен за Бас език. После със скърцащи гуми закова до тротоара и насочи крясъците към пътничката си:

— Вън таксито! Вън! Вън!

Никол се взираше назад през дупката в стъклото и поемайки бавни и дълбоки глътки въздух, се мъчеше да се отърси от шока, заплашващ да парализира движенията й. Извърна се и насочи пистолета към шофьора.

— Карай, по дяволите! И не пускай волана, защото ще ти пръсна тиквата!

— Не стреля! Не стреля! Аз кара. Само шегува. Виж, вече кара.

С тези думи той отново даде газ, включи се в движението и поднови зигзагообразното си пътуване на юг по Лексингтън Авеню.

Бас погледна назад и далеч зад себе си видя зеления понтиак да излиза иззад ъгъла и веднага да спира, тъй като не можеше да продължи. Задръстването, причинено от катастрофата на пресечката, не им позволи да направят левия завой и да подновят преследването. Видя ги как завиват обратно и поемат бързо по Шестдесет и девета улица.

Шофьорът на таксито мина четири поредни светофара и на Шестдесет и четвърта улица Бас му каза да завие наляво. Минаха три пресечки и на четвъртата тя го накара да завие отново наляво по Първо Авеню.

— Можеш да намалиш вече — каза на все още потресения шофьор. — Изгубиха ни.

Когато стигнаха до Осемдесет и втора улица, Никол му каза да спре. Отвори малката си чанта и извади пет пачки стодоларови банкноти, по хиляда долара всяка — почти всичко, което й бе останало от сутрешното пазаруване. Подаде парите на шофьора, който впери изумен поглед в тях.

— За притесненията, за стъклото и за калника. А също и за уроци по английски.

Бас излезе от таксито и пое по Осемдесет и втора улица към Второ Авеню, а зад нея шофьорът не спираше възторжено да изразява благодарностите си. После се качи в таксито, тръгна и на минаване край нея размаха ръка за довиждане.

А сега накъде? Нямаше при кого да отиде. Не че бе имало и до този момент, след като баща й почина. „Трябва да се стегнеш. Помисли си хубавичко. Не можеш да бягаш така сляпо, защото ще допуснеш грешки. Никога не се паникьосвай. Паниката ще те съсипе, ако й позволиш да те обземе. Бори се с нея. Използвай всичко, на което са те научили — единственото хубаво нещо от миналото.“

Бас вървеше бързо и излизайки на Лексингтън и поемайки към Медисън, си наложи да върви по-бавно. И тогава се сети какво ще направи. Поне за момента. Хотел „Карлайл“. Само на шест пресечки оттук. Щеше да се скрие там, да се отпусне и да подреди мислите си. Ще се регистрира под друго име. Ще плати в брой. Да. Малък. Луксозен. Превъзходна охрана. Страхотен рум сървис. Малко да се поотпусне в лукс. В банята — джакузи. Тъкмо това й трябваше, за да се успокои и да премисли нещата основно. Едно дълго киснене в гореща вана.