Джеймс Елиът
Невъзможно бягство (16)

16.

Малко след един и половина Джак Кърби спря до тротоара на няколко къщи от четириетажния дом на Каролин Чеймбърс на Източна седемдесет и четвърта улица. Той излезе от колата и чу ритмичните звуци на латиноамериканската музика, носеща се откъм Пето Авеню, където Денят на Колумб бе набрал пълни обороти.

Изкачи стълбите към входа и тъкмо се канеше да звънне, когато вратата се отвори. Чу се женски глас:

— Благодаря ви, че дойдохте, доктор Луис — и от вратата излезе добре облечен мъж на средна възраст с черна чантичка в ръка.

— Ще мина да ви видя утре сутринта — каза докторът, кимна на Кърби и слезе по стълбите към тротоара.

Каролин Чеймбърс застина на вратата, като видя Кърби, и очите й се разшириха от страх. Тъкмо се канеше да тръшне вратата, когато Джак извади картата си и с обиграно движение я отвори под носа й.

— Вече казах на полицията каквото знам — каза Чеймбърс, притваряйки вратата и надничайки иззад нея.

— Но не сте им казали нищо за човека, когото сте искали да прикриете.

— Ограбиха ме. И това е. А сега, моля ви, отивайте си.

— Да, но онези, които са ви ограбили, са ви оставили да умрете. Когато разберат, че не сте, като нищо могат да се върнат и да си довършат работата. Затова повиках една тайна агентка от полицията да стои при вас, докато нещата се пооправят.

— Не ми трябва вашата помощ. Двама мъже ме ограбиха. Не мога да ги идентифицирам. Повече нямам какво да ви кажа. Ако имате още въпроси, можете да се обърнете към адвоката ми.

Кърби бързо сложи крак между касата и затварящата се врата и продължи:

— Ако не ми кажете коя от вашите жени е била в апартамента на Майкъл Онорати снощи, тя ще е мъртва още преди залез-слънце.

Чеймбърс се поколеба и очите й се напълниха със сълзи.

— Нямам представа за какво говорите. Моля ви, оставете ме на мира!

— Вижте какво, госпожице Чеймбърс, която и да е тя, аз съм единственият й шанс в момента. Не искам да ви причинявам никакви неприятности, но вашата приятелка ще умре, ако не ми окажете съдействие. А сега може ли да вляза?

Кърби влезе във фоайето, без да дочака поканата. Каролин просто отстъпи назад и го пусна. Бе облечена в размъкнат анцуг, чийто цип на горнището бе достатъчно спуснат, за да се видят двете марли на гърдите й.

Без да протестира повече, тя тръгна сковано напред със сгърчено от болка лице и влезе в скъпо мебелирания и елегантно обзаведен хол. После посочи един стол срещу дивана, където внимателно и бавно седна — явно много я болеше. Изобщо не бе такава, каквато бе очаквал Кърби — говореше, изглеждаше и се държеше като добре възпитана и образована жена.

— Ако сте казали на двамата мъже къде могат да намерят приятелката ви, нямам много време, а часовникът си цъка. Ако и без това вече не съм закъснял. Затова, моля ви, без игри. Изобщо не ме интересува от какво си вадите хляба, нямам намерение да ви чета правата, така че нищо от това, което кажете, няма да може да се използва срещу вас в съда. И не става въпрос за вас, а за вашата приятелка. Искам само да знам коя е, и къде мога да я намеря.

Чеймбърс пое дълбоко дъх, изпусна го с примирение и каза:

— Не исках да им казвам за Ники. Помъчих се да мълча, но толкова много болеше…

— Ники кой? За мъж ли говорим?

— Ники. Съкратено от Никол. Никол Бас. Тя работи във фирмата ми за обществени отношения.

— Както и да е. Създавала ли е някакви обществени отношения с Майкъл Онорати снощи, когато е бил убит?

Чеймбърс бавно кимна:

— Видяла го е да убива Онорати.

— Кого е видяла да убива Онорати?

— Мафиотския бос. Винсънт Дженеро.

Беше ред на Кърби да поеме дълбоко дъх. Е, това арогантно копеле му бе в кърпа вързано този път, ако разбира се, успееше да се добере до жената първи.

— Вие сте й се обадили от вашия офис и сте я предупредили, че те вече знаят коя е, нали така? Какво отговори тя? Ще се скрие ли някъде?

— Нямаше я вкъщи. Оставих съобщение на телефонния й секретар.

— Кога беше това? Преди час?

— Малко преди да дойдете, пак й се обаждах. И още не се беше прибрала.

— Чудесно. Това означава, че не се е върнала на единственото място, където могат да я намерят. И може би няма да пристъпят към действие веднага. Дженеро обича чистите работи, което означава, че вероятно имаме малко време.

Изразът на лицето на Каролин показа, че ситуацията с Никол най-накрая й е станала ясна.

— Можете ли да опишете двамата мъже, които ви нападнаха?

— Този, който ме гори, беше висок, слаб, мургав, добре облечен, хубав. Другият беше огромен грубиян с жестоки и близко разположени очи.

Кърби си спомни какво му бе казал Фалконети тази сутрин.

— Вероятно Нино Тотани и Джони Чорапа.

— Високият викаше на другия Джони.

Кърби се наведе напред и погледна Чеймбърс право в очите.

— Каролин, ще ти кажа всичко откровено. Но искам и ти да си откровена с мен. Мога ли да те наричам Каролин?

Чеймбърс отново кимна:

— Няма да повдигна обвинение срещу тях и няма да признавам, че съм видяла лицата им. Така, че ако мислиш да ги арестуваш за това, което ми направиха, не си губи времето. Не мога да си позволя рекламата. Имам приятели… връзки… които могат да им обяснят, че не представлявам заплаха за тях.

— Това е честно. Знам, че ръководиш елитна агенция за компаньонки. Това не ме интересува и ти давам думата си, че каквото и да ми кажеш, няма да излезе от тази стая.

— Какво искаш да знаеш?

— Всичко, каквото можеш да ми кажеш за Никол Бас.

— Започна да работи при мен преди около осемнадесет месеца. Била е топманекенка, но нещо се е случило и е съсипало кариерата й.

— Какво се е случило?

Чеймбърс се поколеба, после заговори:

— Не съм сигурна. Преди да започне работа при мен, всяко момиче се проучва най-основно. Нито едно от тях няма полицейско досие и нито едно е нямало нещо общо с наркотици. Никол нямаше криминално досие, но ми довери, че малко преди да се видим, е била в Програмата за защита на свидетелите.

— И защо е била в Програмата за защита на свидетелите?

— Не знам. Не говори за това. Много е затворена и не допуска хората лесно до себе си. Наистина, увери ме, че вече нямало никаква опасност, и че това, което изисквало включването й в Програмата, сега не било проблем нито за нея, нито за когото и да било.

— И преди колко време е била тя в Програмата?

— Не знам. Някои от момичетата ми я помнят от дните, когато е работела като манекенка. Та те ми разправиха, че преди четири години тя печелела по двеста хиляди годишно и била на косъм да стане супер модел. И тогава изведнъж изчезнала от сцената за цели две години. От старите й приятели никой не знае къде е била през това време и защо. Сигурно именно тогава е започнало всичко.

— Печелела е по двеста хиляди долара и е станала курва?

Чеймбърс го изгледа възмутено за употребата на думата, която тя ненавиждаше.

— Когато отново се върна към работата си, бе изтървала шанса. Топмоделите вече бяха по-млади, изглеждаха по-различно. Никъде не можеше да си намери работа. И точно тогава се срещнахме.

— Имаш ли нейна снимка?

Каролин понечи да се надигне от дивана и лицето й отново се сгърчи от болка.

— Кажи ми къде е. Ще си я взема сам — предложи й Кърби.

— В най-горното чекмедже на бюрото до стената. Отляво.

Джак прекоси стаята, бръкна в указаното чекмедже на бюрото и извади дебел фотоалбум. После се върна на стола си и го връчи на Чеймбърс.

— Ония взеха снимката на Ники от албума в офиса — каза тя, прелиствайки страниците. — Но Ники рядко се носи така, освен ако не е на работа. Снимките тук са правени на някое от партитата, които давах на момичетата, и на тях сме такива, каквито сме в действителност.

Кърби се бе навел напред и опъваше шия да разглежда снимките, докато Чеймбърс обръщаше страниците.

— Определено не изглеждат като курви.

С раздразнен глас Каролин отвърна:

— За втори път употребяваш тази дума: Те не са курви в смисъла, който влагаш в тази дума, детектив Кърби. Това са интелигентни и образовани бивши модели и манекенки, печелещи средно по седемстотин хиляди долара годишно. И обикновено след пет-шест години напускат бизнеса. Някои от тях се омъжват за богати клиенти, други използват парите, за да започнат свой бизнес. И силно се съмнявам дали някоя от тях отново би се върнала.

— Съжалявам. Не исках да те обидя.

— Не се обиждам.

Чеймбърс спря да прелиства албума и извади моментална снимка на изключително красива жена, направена на плажа до лятната вила на Каролин на остров Файър^[1] на партито, което тя бе дала за момичетата си. Бас седеше на плажа, широко усмихната, кръстосала дългите си и съвършено оформени крака, и с чаша шампанско вдигаше наздравица към обектива.

— Ето така изглежда Ники през по-голямата част от времето. Така се и облича. Много семпло.

Чеймбърс подаде снимката на Кърби. Той впери поглед в нея, смаян от невероятната и в същото време спокойна красота на жената. Чертите на лицето й, обрамчено от дълга до раменете светло кестенява коса, бяха силни и в същото време женствени и чувствени. „Пленителни“ бе думата, която веднага му дойде наум. Май нямаше никакъв грим и бе облечена с дънки и горнище на анцуг. Нещо, което също не бе очаквал, имайки предвид стереотипния външен вид на високоплатените компаньонки: дебел слой грим, висящи отвсякъде бижута, подчертано гъвкава походка, знойна външност и едва загатната дързост, намекваща, че в края на краищата и те идват от улицата.

Красотата на Бас обаче бе естествена, открита, дружелюбна и подканваща. Изпод леко извитите дъги на веждите надничаха раздалечени тъмнокафяви очи с едва доловим проблясък на тъга, намекващ за интелигентността зад тях — не бяха толкова прелъстителни, колкото прями и предизвикателни, запленявайки всеки, към когото устремяха самоуверения си взор.

— Имаш ли нещо против? — попита Кърби, пъхайки снимката във вътрешния джоб на якето си.

— Не. Имам и други, ако мислиш, че ще ти влязат в работа.

— Тази е достатъчна. Прилича на студентка. На колко години е?

— Почти на тридесет. Но си прав, изглежда на двадесет и пет.

— Колко е висока?

— Един и седемдесет и пет.

— Трябват ми адресът и телефонът й.

Чеймбърс отново се надигна да стане, но Кърби й подаде бележника и химикалката си и тя му ги написа.

— Апартамент 20-В.

— Никол Бас истинското й име ли е? Повечето кур… компаньонки използват фалшиви имена.

— Моите момичета не използват. С нашите клиенти това не е необходимо.

— Ако е чула съобщението ти, къде мислиш, че ще тръгне да се крие? Приятелки?

— Тя няма близки приятелки. Затворена е и не общува с другите момичета, освен когато не я поканя на някое парти.

— А приятели, мъже, с които да се вижда в извънработно време?

— Не. Веднъж ми каза, че никога не би се видяла с клиент в извънработно време. Можело, след като напуснела бизнеса. Добави още, че усложненията, които неизбежно възниквали при тези ситуации, не й трябвали.

— Можеш ли да ми кажеш нещо за онова, което е видяла снощи? Ако знаеш, разбира се.

Чеймбърс му разказа каквото й бе разправила Бас за това как видяла Дженеро да убива Онорати.

— Тя се обади малко след като това станало… и тогава спомена нещо странно, но както вече ти казах, тя винаги си е била малко тайнствена за мен.

— Какво бе то?

— Казах й, че сигурно е ужасно да видиш как убиват някого пред очите ти, а тя ми отвърна, че е виждала и по-лоши работи.

— Да имаш понятие какво е имала предвид?

— Ни най-малко. Обаче от всичките момичета за Ники се безпокоя най-малко. Под тази нежна, женствена обвивка се крие хладнокръвен човек и ми се струва, че се оправя без грешка сама.

Кърби погледна часовника си. Беше пристигнал преди двадесет минути. Апартаментът на Бас бе само на пет минути оттук.

— Нещо друго да ми кажеш за нея, което би ми помогнало да я убедя, че може да ми вярва?

— Друго не мога да се сетя. Освен че е много интелигентна. Редовно ходи на лекции в Нюйоркския университет, за да се поддържа на висота. И освен това е много добър човек. Повечето от клиентите се влюбват в нея. Не знам дали ще ти свърши работа, но мога да ти кажа мнението си. Може да ти помогне да разбереш каква е.

— Както вече казах, каквото и да е.

— Някъде по пътя си тя като че ли е срещнала някой, на когото е повярвала и се е доверила, а той я е наранил жестоко. Затова вече не е доверчив човек, което може да се окаже проблем за теб.

Кърби стана, благодари на Чеймбърс за помощта и след като надраска три номера на обратната страна на визитката си, й я подаде.

— Служебният ми номер е даден отпред, а домашният, мобифонът и пейджърът ми са отзад. Ще потърся Бас на път за апартамента й, но ако тя ти звънне преди това, кажи й да ми се обади веднага.

Каролин понечи да стане за трети път, но Джак отново я спря:

— Моля те, не ставай. Знам пътя.

Тъкмо прекосяваше фоайето, когато на входната врата се позвъни. Той надникна през шпионката и видя, че тайната агентка, която бе помолил Ризо да изпрати, е пристигнала. В едната си ръка държеше чанта с личен багаж, а с другата бе поднесла картата към шпионката. Джак отвори и я пусна да влезе.

— Ето там — каза той на младата жена, кимайки към хола. — Не я изпускай от поглед нито за миг. Нещо обърка ли се, веднага викаш за помощ.

Прескачайки стълбите през една, Кърби се спусна надолу, изтича до колата и скочи в нея. Подкарвайки я, извади клетъчния си телефон и набра номера на Бас.