Джеймс Елиът
Невъзможно бягство (42)

42.

Главната зала на ресторанта към комплекса Кап Джулука — открит павилион, построен върху коралов риф само на два метра от водата — осигуряваше романтичен изглед към океана и осветените парапети, кулички и куполчета на вилите покрай извития като полумесец бряг. Гостите, пристигнали в този мъртъв сезон, с почервенели от слънцето лица, представляваха смесица от младоженци в меден месец, семейства с деца и възрастни двойки, чието най-голямо удоволствие в живота сякаш бе да се радват на присъствието на другия. Регето, което оркестърът свиреше, мамеше младите двойки на малкия дансинг пред бара, но по-голямата част от гостите в почти празния салон просто си почиваха, хранеха се и се любуваха на живописния изглед.

Бас и Кърби си бяха приказвали цяла вечер, когато настроението на Джак изведнъж се промени, той млъкна и отправи невиждащ поглед към вълните.

— Давам пени за мислите ти.

— Мислех си за Катлийн, дъщеря ми.

— На колко години е?

— Преди пет дни щеше да стане на осем.

Никол видя болката, изписана на лицето му, пресегна се и го улови за ръката.

— Съжалявам. Какво се е случило?

Кърби се поколеба, после за първи път от ужасната трагедия открито заговори за смъртта на дъщеря си и за това как никога няма да си го прости.

— Тя беше като ония птички, които се стрелкат през деня над океана и се радват на света с насладата на истински природни създания. Бе най-красивото и най-щастливото нещо в живота ми. Обичах я толкова много, че ме болеше. И аз я унищожих. Не успях да свърша най-важната задача в живота си — да я опазя.

— Тогава ли се разпадна бракът ти?

— Смъртта на Катлийн бе последната капка. Работата бе тръгнала към развод далеч преди инцидента. При ченгетата това е професионален риск. Работиш цяла нощ и спиш цял ден. Забравяш за семейството, губиш представа за времето, за дните и седмиците, за жените, с които си лягаш, за лъжи, които си казал, и гориш мостове зад себе си, по които не можеш да се върнеш. И скоро единственото нещо, което те вълнува, е работата. — Той сви рамене и извърна поглед встрани. — И накрая май става така, че всеки получава онова, което е заслужил.

По устните на Бас пробяга тъжна усмивка.

— Не. Получаваме онова, което искаме.

Двамата помълчаха, всеки потънал в мислите си, после Никол разведри атмосферата, като промени темата и поръча бутилка шампанско. Засмя се, като видя изражението на Кърби, вперил поглед в ръцете на сервитьора, наливащ виното в чашата му — явно видът на искрящата течност му бе припомнил еротичното изживяване отпреди малко.

— Изтрий това глупаво изражение от лицето си, Кърби. Хилиш се като муле, напълнило устата си с моркови.

— Е, това не съм го чувал никога.

Тя заговори бързо и носово като планинец:

— Забравяш, че съм малко селяче от пущинаците на Тенеси. Още колко такива приказки знам!

— Никога не съм срещал такова селяче.

Никол чукна чашата си в неговата и му намигна.

— Видя ли колко много си изпуснал? — Погледът й омекна, а гласът й се сниши до шепот: — Ще останеш ли при мен тази нощ?

— Това покана ли е?

Тя се наведе през масата и го целуна леко по бузата.

— Да. Утре тръгваме обратно.

— Тръгваме?

— Да. Тръгваме. Размислих върху думите, които каза, и реших, че си прав. Трябва да мина през всичко това, иначе никога няма да намеря покой.

 

 

Антонио Замора бе намерил пътя от плажа към главния път на острова и по него стигна до входа към комплекса Кап Джулука. Забеляза, че вилите нямат номера на вратите и очевидно бяха отключени — видя няколко души да влизат и излизат, без да се бавят на прага. Прекара половин час само за да се ориентира, следвайки осветените и обрамчени с пищна тропическа растителност пътеки, докато накрая стигна до алеята, водеща към ресторанта. Излезе за миг на открито, но веднага се дръпна в сенките на палмите, когато зърна Кърби и Бас, седнали на маса на терасата. Скри се още по-дълбоко зад листака и ги гледа, докато накрая двамата излязоха от ресторанта, поеха по алеята и излязоха на плажа, където се заразхождаха ръка за ръка покрай водата, само на около двадесет метра от мястото, където се бе спотаил.

Лесно би могъл да ги застреля и никой нямаше да чуе изпукването на заглушения пистолет, още повече при далечния шум от прибоя и тихото шумолене на ветреца в палмите. Обаче точно тогава забеляза двете двойки малко пред тях, както и още една, току-що излязла от ресторанта за кратка разходка по плажа преди лягане. Реши да изчака, докато Кърби и Бас се върнат там, където са отседнали, и тогава да ги убие. Никой нямаше да ги намери до другия ден, което му даваше възможност спокойно да се измъкне от острова, преди да са открили труповете им.

Поел подире им по успоредна на плажа алея, Замора остана в сянката на палмите, бавно крачейки, без да отделя поглед от тях. Видя ги как спират и се целуват и се усмихна в тъмното. Цяла нощ щяха да се любят, бе сигурен в това. Щеше да ги убие в леглото. Може би щеше да ги погледа и после да сложи край на живота им в кулминационния момент — добър и чисто личен подход към работата, каза си той.

 

 

Бас и Кърби влязоха в заградения двор на вилата и видяха, че след като е оправила леглото, камериерката, придържайки се към романтичното излъчване на острова, бе изгасила лампите в спалнята и хола, запалвайки вместо тях малки газени лампи, чиито потрепващи пламъчета изпълваха стаите с игриви сенки.

Никол пресече верандата, влезе в хола и заразкопчава блузата си.

— Часът е едва десет. Много ми се ще да поплувам малко на лунна светлина. А на теб?

Кърби вдигна вежди:

— В океана?

— Разбира се. Прекрасен е през нощта.

— И именно нощем жителите му обичат да си похапват. Например акулите.

— Не е вярно.

— Така съм чувал.

— Ако ще мрънкаш сега за това, може да поплуваме в басейна.

— Е, там е чудесно.

 

 

Антонио Замора, мислейки, че арката към верандата е отделно от вилата, влезе смело, без да се крие, и чак тогава разбра грешката си. Бе застанал на открито, където можеха да го видят през остъклената врата към терасата, стига само да погледнеха в тази посока. Той реагира несъзнателно и в бързината допусна грешка, забравяйки онова, на което го бяха научили преди години: никога не прави резки движения, ако се намираш на фона на неподвижен пейзаж. Отстъпи или се сниши бавно, за да скриеш профила си, тъй като рязкото движение на фона на неподвижни предмети привлича периферното зрение, а бавното — не. А той инстинктивно бе отскочил вдясно, гмуркайки се в сянката на дворната стена.

Кърби тъкмо си сваляше ризата, когато с крайчеца на окото долови някакво движение в сянката точно пред арката. За миг си помисли, че е мръднало някое листо на сложените в огромни саксии палми от двете страни на арката, полюшнато от нощния бриз. Движението обаче не бе естествено, затова той сграбчи Бас за ръката и я дръпна на пода зад дивана.

Никол се засмя, мислейки, че той е решил да играе ролята на нетърпелив любовник.

— Май прелъстяването и предварителната игра не са силните ти страни, а, Кърби? — Тя вдигна глава да го целуне, но замря, видяла напрегнатия израз на лицето му. — Какво има?

— На терасата има някой.

Той надникна над ръба на дивана и очите му бързо претърсиха двора вляво от арката, но не откри нищо. Отново сниши глава зад дивана и седна до Бас.

— Стой тук и не мърдай! — прошепна той напрегнато.

— Пистолетът ми!

— Къде е?

— В чантичката, с която бях в ресторанта.

Тя посочи към масичката до стената срещу дивана. Кърби трябваше да прекоси два-три метра открито пространство, за да стигне до него. Претърколи се на лакти и допълзя до края на извития диван, после изведнъж се хвърли през откритото пространство и падайки на пода, грабна чантичката. В същото време се чу изпукване и куршумът свирна на сантиметър от главата му, забивайки се в стената над него.

Освен пукота се чу и изщракването на затворния механизъм, вкарващ следващия патрон в цевта, и Кърби мярна пламъчето, изхвръкнало от заглушителя, подсказало му къде точно се намира нападателят — до стената вляво от басейна. Той се изтърколи обратно зад дивана и извади пистолета от чантичката.

— Колко патрона имаш в пълнителя?

Никол помисли малко.

— Шест. И един в цевта. На предпазител е.

Джак свали предпазителя.

— Стой тук! Ще се опитам да го изкарам на открито.

Пропилял елемента изненада, Замора нямаше друг избор, освен да действа според създалите се обстоятелства. Промърмори под нос псувня на испански и придържайки се в сянката на стената, се запромъква напред, мъчейки се да застане срещу отворената врата на верандата, откъдето да може да стреля по дивана.

Холът бе осветен само от мъждукащата светлина на газената лампа и танцуващите сенки по стените го накараха внезапно да се извие наляво и едва да не натисне спусъка, преди да е разбрал, че това, което вижда, е сянка. Секунда по-късно иззад дивана се надигна доста по-голяма сянка. Той стреля два пъти и куршумите разбиха вазата зад силуета, по чиито очертания разпозна Кърби, който изчезна незасегнат в коридора към спалнята.

На Замора му стана ясно какво иска да постигне Кърби. Правеше маневра, за да му излезе във фланг. Това, което обаче не му бе ясно, бе дали и двамата са въоръжени. Съмняваше се Кърби, американски полицай, да рискува да вкарва нелегално оръжие в чужда страна. Да, но Бас? И ако го е прекарала, у кого беше в момента? Според него бе у Кърби, защото го бе видял да грабва чантичката от масата, в която сигурно бе пистолетът. Напомни си, че макар Бас да е главният обект, той най-напред трябва да се погрижи за този, у когото явно е оръжието.

Кърби обаче бе разчитал Замора първо да се опита да елиминира Бас и затова бе тръгнал да заеме позиция, осигуряваща му изглед към верандата от хола. Скрит зад вратата на спалнята откъм верандата, той бързо подаде глава навън и веднага се дръпна обратно. Бе се надявал да види къде се намира нападателят, но не успя.

В момента, в който Кърби хлътна в коридора, Замора заобиколи басейна и се озова в срещуположния край на верандата. Намираше се точно зад Кърби, когато той подаде глава иззад вратата, скрит в тъмния ъгъл, образуван от оградата и стената на вилата. Накани се да стреля, но детективът бързо се отдръпна. Застана, без да помръдва, в ъгъла и стиснал насочения напред пистолет с две ръце, зачака Кърби да излезе.

Газената лампа в спалнята бе поставена на масата точно до мястото, където бе клекнал Джак. Той се пресегна, изгаси я и стаята потъна в тъмнина. Снишил ниско глава, излезе на верандата и се просна до стената на вилата в пространството между двете врати, водещи навън. Скрит отчасти зад огромната саксия, той погледна в посоката, където за последен път бе видял нападателя, но в сенките на стената и останалите палми не се забелязваше нищо.

Замора внимателно се прицели в тила на Кърби и бавно започна да обира луфта на спусъка. Тъкмо когато изстрелът щеше да прозвучи, от хола излезе Бас. Според Замора тя бе на не повече от метър и половина от мястото, където бе залегнал Кърби. Джак също я видя. В ръцете й бе газената лампа от хола и цялото й внимание бе насочено някъде зад него. Малко преди това тя бе надникнала иззад дивана и бе мярнала непознатия мъж да заобикаля отсрещния край на басейна. Без да разполага с никакво оръжие, Никол бе взела газената лампа от хола, бе отишла в началото на коридора и оттам през вратата към верандата бе видяла как нападателят се промъква зад Кърби. В момента, в който излезе на верандата и видя готовия за стрелба мъж, тя запокити лампата по него.

Кърби се изви като ужилен и видя как човекът се прикрива от летящата към него лампа с ръката, държаща пистолета. Шишето на лампата се счупи и по лицето му пръсна газ, изгаряйки кожата и заслепявайки го. Той изкрещя от болка и стреля бързо три пъти поред. Но вече бе нарушил мерника си и куршумите се забиха в стената високо над главата на Джак, който отвърна на огъня с два добре прицелени изстрела, които удариха мъжа право в гърдите.

38-калибровите куршуми нямаха достатъчно мощ да го убият бързо — Замора залитна назад и падна на колене. Ръката му отново се протегна напред за изстрел, но Кърби стреля първи, този път убивайки го моментално с два куршума, които се забиха малко над ухото му. Замора се повали на една страна и увисна на ръба на басейна, с потопена във водата глава.

Джак скочи на крака и веднага се обърна към Бас, за да види дали не е засегната от изстрелите. Тя стоеше като парализирана и се взираше в кръвта, стичаща се от главата и бавно разтваряща се във водата.

— Добре ли си?

Никол кимна, без да откъсва поглед от убития, и попита:

— Той ли беше в клуба снощи?

— Сигурно.

— А как ме е открил?

— Не е открил теб. Намерил е мен. Сигурно ме е проследил от Ню Йорк.

Бас вдигна поглед към Кърби и очите й се разшириха от уплаха. По ризата и по лицето му имаше кръв.

— Рани ли те?

— Не. Негова е. От главата му. А, между другото благодаря. Този път ти ми спаси живота.

Тя сви рамене и направи физиономия, имитирайки го:

— Такава ми е работата.

Кърби не можа да не се засмее.

— Слушай, веднага трябва да се измитаме оттук. И то бързо. Мога да ти гарантирам, че четирите изстрела от пистолета ти са се чули из целия комплекс. Не можем да седим и да чакаме местните ченгета да дойдат. Представата им защо туристите се избиват един друг може да се окаже доста изкривена.

— Курортът е почти празен и откъм тази страна на плажа няма нито една наета вила. Може никой да не е чул.

— Повярвай ми, чули са. И някой скоро ще дойде да провери.

— Как смяташ да се измъкнем от острова посред нощ?

— Още не съм измислил. Но ако сме тук, когато ченгетата дойдат, ще ни затворят, докато нещата се изяснят, което означава поне няколко дни. А ако това приятелче, дето виси в басейна, е довело и някой друг със себе си, ти ще си като патица за примамка, затворена в местния участък. Така че събирай си багажа, а за план ще мислим после.

Бас изтича обратно във вилата и напъха малкото дрехи, които бе взела със себе си, в чантата. Преметна компютъра през рамо и изчака Кърби да измие кръвта от лицето си и да си сложи чиста риза.

— Как си регистрирана тук? Като Нанси Магуайър ли?

— Да. Задържаха ми паспорта няколко часа, но после ми го върнаха.

— Чудесно. Никъде не съм записан като посетител на острова, така че сме чисти. Като започнат да задават въпроси за Нанси Магуайър, ще се намерят в задънена улица, защото от Държавния департамент ще им кажат, че паспортът е фалшив. А досието на нашия приятел тук е доста дълго. Сигурно ще припишат убийството на свързана с наркотици афера и това ще е всичко.

— А сега къде ще ходим?

— Колкото е възможно по-далеч оттук. Ще отидем на плажа и ще се махнем от района. Няма да вървим по пътищата, където ченгетата могат да ни хванат.

Двамата бързо тръгнаха по алеята, водеща към плажа, и придържайки се отново в сенките на палмите, излязоха от периметъра, собственост на комплекса. Не видяха никого и Кърби заключи, че охраната на хотела, ако изобщо имаше такава, или не е разбрала откъде идват изстрелите, или просто се е обадила на полицията и сега стои и я чака.

Джак тъкмо се бе наканил да прехвърли Бас от другата страна на скалния масив в края на плажа, когато чу шума от извънбордови двигатели. Извърна глава и видя към брега да се носи с пълна газ надуваема лодка с твърд борд. Спря и я изчака да приближи. В ярката светлина на луната забеляза, че човекът на щурвала е Нобъл Самюълс. Той продължи да се носи с пълна газ към плажа, после внезапно изгаси двигателя, вдигна витлата и лодката заора в пясъка на три метра от мястото, където бяха застанали.

Кърби и Бас изтичаха натам и хвърлиха чантите си в лодката.

— Натъкнахме се на малък проблем, Нобъл — каза му Джак. — Имаме нужда от помощта ти.

— Точно това си помислих и аз.

Никол пое протегнатата ръка на Самюълс и пъргаво скочи в лодката, а Кърби я избута от пясъка и последва примера й.

Самюълс отново потопи витлата и даде пълна газ, от което Джак едва не падна във водата.

— Стори ми се, че чух изстрели — извиси глас Нобъл, мъчейки се да надвика шума от двигателите.

И наистина резкият звук от изстрелите, подсилен от водното пространство наоколо, бе стигнал до ушите му. Сториха му се като изгърмели тапи от шампанско.

— Правилно ти се е сторило.

Залитайки, Джак се хвана за централната конзола на управлението и застана до Самюълс. Бас седеше в самия нос на лодката, за да го държи потопен във водата.

— Съжалявам, че те поставих в опасност, детектив Кърби. Допуснах грешката да разкажа на един приятел за вас. Когато той ми съобщи, че е докарал оня, другия мъж, на острова, помислих си, че няма да е зле да видя как сте. — Нобъл отне леко газта, за да потопи носа на лодката още малко. — Има ли пострадали?

— Може да се каже.

— Този човек преследва ли ви?

— Вече не.

Самюълс изгледа Кърби втренчено, после кимна с разбиране.

— Надявам се да не те набутам в ситуация, от която да не можеш да се измъкнеш, но трябва да я върна в Ню Йорк. Невредима.

Нобъл се ухили и заговори с още по-силен островен акцент от преди:

— Ник’ви проблеми, сър. Не и на мой остров. Мен даже ме е нямало тук.

Кърби забеляза, че този път вълните са по-големи и падините между тях по-дълбоки, отколкото на идване.

Малката лодка се гмуркаше и изхвърчаше стремително над тях, което караше Никол да се усмихва щастливо, а Джак — да се чуди как да задържи вечерята си. Докато стигнат до кея в Мариго, вече бе на косъм да я избълва и бе първият, който скочи на земята, доволен, че отново чувства под краката си твърда повърхност. Няколкото дълбоки вдишвания успокоиха разбунтувания му стомах.

Той се огледа наоколо да открие някакво такси, но такова нямаше.

— Трябва да се доберем до летището, Нобъл.

— За тази вечер полети вече няма. Първият самолет излита утре сутринта в осем. Каца в Сан Хуан и оттам продължава за Ню Йорк.

— А знаеш ли някое спокойно място близо до летището, където бихме могли да преспим?

— Знам. Малко хотелче между хълмовете в холандската част. Собственикът му ми е приятел. Много закътано. Точно като за вас. И е само на няколко минути път от летището.

— Звучи чудесно. Как да стигнем дотам?

— Ще ви закарам. Колата ми е ей там отсреща.

— Не ми се иска да те разкарвам. Ако ни повикаш такси, ще бъде достатъчно.

— Не, не. Настоявам. Чувствам се виновен за проблемите, които ви създадох.

Четиридесет минути по-късно пристигнаха в хотела на приятеля му. Преди да слезе от колата, Никол се наведе напред от задната седалка и подаде на Самюълс десет пачки банкноти, възлизащи на общата сума от десет хиляди долара, които бе измъкнала от чантата си.

— Това е за теб, Нобъл. За това, че ни помогна.

Мъжът втренчи изумен поглед в парите.

— Но това са страшно много пари.

— Страшно много ни помогна.

Ухилен до уши от невероятния си късмет, Самюълс ги придружи вътре в хотела, където проведе поверителен разговор с приятеля си Нелсън, докато Кърби и Бас седяха във фоайето и го чакаха.

След малко той дойде и седна срещу тях.

— Тази вечер други гости няма и няма да се регистрирате. Утре първата работа на Нелсън ще бъде да ви закара до летището.

Двамата отново му благодариха и го изпратиха до колата. Бяха имали намерение да се любят пак, но изтощени от дългия и изпълнен със събития ден, просто заспаха в прегръдките си, оставили вратата към малкото балконче отворена за подухващия между хълмовете ветрец.