Джеймс Елиът
Невъзможно бягство (38)

38.

Дванадесет минути след като Антонио Замора се качи на чартърния лиърджет на „Ла Гуардия“, стройният корпус на самолета набра необходимата височина и се насочи на юг над тъмносините води на Атлантика, разстлали се безбрежно на десет хиляди метра под него.

Замора погледна часовника си. Беше един и тридесет и пет. Пилотът му бе казал, че полетът ще трае около три часа и половина, което означаваше, че ще пристигне два часа преди Кърби. Седемнадесетте хиляди долара, които му бе струвало наемането на самолета за отиване и връщане, плюс хиляда и петстотинте за екипажа за трите дни престой там, предвидени от него за издирването на Бас, не се вместваха в рамките на обичайните оперативни разходи и той бе уведомил Кармине Молино, че очаква да му бъдат възстановени, щом приключи задачата.

Замора бе оставил куфарите със снайпера и с другите си вещи в хотел „Плаза“ на отговорно пазене в сейфа, докато се върне, вземайки само пистолета и дрехите, които щяха да му трябват там.

Сега отвори пътническата чанта, в която бе сложил багажа, и извади оттам нещо, прилично на видеокамера. После натисна някакво познато само нему копче и камерата се отвори на две, откривайки празнина, предназначена да побере пистолета и два пълнителя. Извади пистолета от куфарчето си, пъхна го в камерата, затвори я с щракане и отново я сложи в чантата. Безобидно изглеждащият уред, явно обикновена видеокамера, бе добре познат на митническите служители по цял свят и бе служил на Замора добре, откакто бе поръчал да му го направят, без нито веднъж да събуди нечие подозрение.

Отначало се бе ядосал, че Молино не успя да му даде името, използвано от Бас, тъй като не искаше да зависи от Кърби за издирването й. Като се замисли обаче, разбра, че този начин си има и добри страни. Нямаше нужда да се разкарва с часове, та дори и дни, показвайки снимката на Бас на безброй хора, излагайки се по този начин на показ пред всеки, който би го запомнил и би го описал на полицията, след като откриеха тялото на жената.

Той дръпна плътно завесите на прозорците, заливайки малкото салонче с приятна мека светлина, наклони седалката назад и затвори очи, припомняйки си събитията от миналата нощ в Сохо. Мразеше провалите и за първи път му се налагаше да прави повторен опит върху един и същи обект. „Кърби е виновен“, каза си той, затова реши да го убие, независимо че не влизаше в задълженията му по договора.

Слизайки от самолета и пресичайки пистата към терминала на международно летище „Юлиана“, Никол бе посрещната от мек ветрец, приятно галещ страните й. Тя съблече блейзера си, преметна го през ръка и се нареди на бавно влачещата се опашка пред митницата. Подготвяйки се за планираното, бе си свалила сутиена в тоалетната малко преди самолетът да кацне и сега, придвижвайки се постепенно към дългия плот, където делови мъже със снежнобели униформи проверяваха багажа на пътниците, тя разкопча най-горното копче на копринената си блуза.

Когато стигна до плота, Никол се усмихна на безизразно гледащия митничар, свали компютъра от рамото си и го постави пред него. После се наведе напред, за да отвори ципа на чантата, престори се, че нещо заяжда и когато накрая я тикна към него, уж без да иска, я обърна. Нарочно сложените най-отгоре бикини и сутиени се разсипаха по лъскавата повърхност на плота.

— О, колко съм непохватна! Ужасно съжалявам.

С припрени движения и най-смутения израз на лицето, който можа да изобрази, тя заприбира бельото си.

Митничарят леко се усмихна, с удоволствие плъзгайки поглед по поднесената под носа му гръд, готов сякаш да скочи в дълбокото деколте на разкопчаната блуза. Не обърна внимание на компютъра, а търпеливо я изчака да си подреди чантата. Бас затаи дъх, молейки се да не открие пистолета в несесера й или четиридесетте хиляди долара, напъхани в страничните отделения на чантата.

Да се прекарат пари през митница на остров, пълен с казина от всякакъв калибър, само по себе си нямаше да предизвика никакви подозрения, но ако заедно с тях вървеше и пистолет, играта можеше доста да загрубее. Ала операцията за отвличане на вниманието даде резултат — погледът на митничаря се отклони само за миг, колкото да опипа багажа на Бас отгоре-отгоре, след което отново се прикова в деколтето й.

Никол излезе от летището под синьото карибско небе и към нея веднага се приближи усмихнат местен жител, който пое чантата й, тоест почти я издърпа от ръката й. Беше носач, сключил споразумение с братовчед си — шофьор на такси, да води по-богатите на вид пътници към неговото такси. Само един поглед по дрехите на Бас, кожената чанта, преметнатия през рамо компютър и ролекса на ръката й му подсказа, че дамата вероятно дава добри бакшиши.

— Аз ще отнеса чантата ви, госпожице. Къде искате да отидете? Във френската част на острова или някъде тук, в холандската?

— Френската. Мариго Харбър.

Без да изпуска чантата от погледа си, Бас последва носача, който я отнесе до едно такси и й отвори вратата. После посочи шофьора, който бе застанал до колата и се усмихваше приятно.

— Този човек е най-добрият шофьор на острова, госпожице.

— И сигурно ти е брат, нали?

— О, не, госпожице! Братовчед ми е.

Бас се усмихна на носача и му даде пет долара бакшиш. Той се поклони изискано и каза на братовчед си къде да я откара.

— Къде точно на Мариго искате да ви закарам, госпожице? — попита шофьорът, след като потеглиха от летището.

— Просто ме остави някъде около пазара.

Пред нея постепенно се откри прекрасната гледка на острова, докато шофьорът умело караше по тесните селски пътища. Ниските планини, издигащи се в центъра му и постепенно преминаващи в заоблени хълмове, слизайки към морето, бяха изпъстрени с вили и летни резиденции. Панорамният маршрут до френската част на острова започна да потапя Никол в обятията на безметежното карибско настроение. Соленият въздух, яркото слънце и неописуемите тюркоазни води, лениво проблясващи с милиони огледалца, вече я обгръщаха в магията си и тя заизхвърля събитията от последната седмица от главата си, усещайки как напрегнатото й тяло постепенно се отпуска.

Слезе от таксито в сърцето на Мариго, спирайки за миг на тротоара, за да поеме неповторимата красота и галски чар на старото пристанищно градче, построено по подобие на френската Ривиера с нейните пръснати по тротоарите кафенета, бистра и луксозни европейски бутици. Октомври бе мъртъв сезон и градчето бе далеч по-ненаселено от времето, когато за последен път бе тук през януари.

Бе се спряла на тротоара пред едно кафене и усети погледа на младия красив сервитьор върху себе си. Очите им се срещнаха, той й се усмихна, после се приближи към нея и й предложи маса с най-добър изглед към пазара. Тя учтиво отказа, прекоси улицата и се приближи към кея, забелязвайки нескритото възхищение, с което погледът му я изпроводи.

Някъде отдалеч се носеха звуците на карибска музика, а покрай брега пазарът работеше на пълни обороти. Местните рибари пристигаха на малки, живописно боядисани лодки и предлагаха улова си, а по брега сергиите се огъваха от тропически плодове, зеленчуци, подправки и ръчно изработените огърлици, плетени шапки и кошници на местното население.

В пристанището се полюляваха акостиралите край бетонните пилони луксозни яхти, от време на време се мяркаше и по някой по-голям туристически кораб. Бас вдъхна дълбоко соления морски въздух, примесен с екзотичния аромат на пазара, и се загледа отвъд пристанището към крайната точка на пътуването си.

Едва виждащ се от това разстояние, отвъд близо десет километра вода, не по-голям от двадесетминутна обиколка с моторница, се мержелееше Анжила — нисък коралов остров, само двадесет и пет километра дълъг и няколко километра широк, но с едни от най-хубавите плажове в Карибския басейн.

Никол бе ходила там само веднъж, миналата зима, но бе останала с незабравими впечатления. Далеч по-малко развит от Сейнт Мартин, Анжила бе запазил външния си вид и атмосферата на обикновен, недокоснат от цивилизацията остров — вид, който повечето от Карибските острови бяха изгубили. Без игрища за голф, джетове, парашути, казина и магазини, той бе рай за любителите на плажа, врата към времето, през което всички острови са изглеждали така.

Тогава я придружаваше един английски дипломат към мисията на Обединените нации. Тъй като и той не беше секс клиент, за нея бе запазена отделна стая и те прекараха цялата седмица в разходки до съседните островчета, по пикници из усамотени заливчета и слънчеви бани. Вечерите дълго се разхождаха по плажа и тя слушаше как той й разказва за любовта, която все още изпитвал към починалата му предната година съпруга, за това какъв прекрасен живот имали двамата и за дълбокото му съжаление, че бракът им е бил без деца.

Връзките между летище „Юлиана“ и Анжила се осъществяваха от малките самолетчета на вътрешни междуостровни линии, но Бас не искаше да пристигне на острова по начин, по който всеки, проследил я до Сейнт Мартин, лесно може да се добере до крайната й спирка. Фериботът, обслужващ Мариго и Анжила, се отлепяше от кея тъкмо когато тя слизаше от таксито, а следващият бе след половин час.

Близо до мястото, където спираше фериботът, Никол забеляза двете малки фирми за разходки из морето и се приближи към висок, строен мъж с безупречно гладка загоряла кожа, който пълнеше резервоара на шестметрова надуваема лодка, оборудвана с два извънбордови двигателя. На закованата на кея над главата му табела пишеше: НОБЪЛ САМЮЪЛС — РИБОЛОВ, РАЗХОДКИ, ВОДНИ СКИ, ПОДВОДЕН РИБОЛОВ И ГМУРКАНЕ.

Нобъл Самюълс напълни резервоара и вдигна глава към Бас, застанала горе на кея. Усмихна се широко не само защото се радваше да види възможен клиент, но и защото този клиент бе невероятно хубава жена.

— Нобъл Самюълс е на вашите услуги.

В говора му се чувстваше карибският акцент, а очите му бяха като на лисица.

— Можете ли да ме откарате до Анжила?

— Разбира се. Където пожелаете.

— Бих желала да ме оставите на плажа пред Кап Джулука.

— Може.

— Колко вземате?

— От красива жена като вас? Петдесет долара.

— А от останалите?

— Петдесет долара. — Самюълс й се усмихна ослепително.

Никол се засмя и му подаде чантата и компютъра.

— Устройва ме.

Самюълс й помогна да слезе в лодката и зае мястото си на щурвала. Даде бавно назад, отдалечи се от кея и двамата скоро се понесоха по леко поклащащите се води на залива Мариго, поели на север към Анжила.

С приближаването към островчето пред тях постепенно се откриваше невероятна гледка, като приказка от „Хиляда и една нощ“. Романтичният, супер луксозен курорт Кап Джулука бе сгушен по ослепително бялата плажна ивица на почти идеалния полукръг на залива, обрамчен от двете страни с високи скали. Разкошните вили в мавърски стил с техните бели арки, куполи, кулички и парапети, едва видими през пищната зеленина, проблясваха на следобедното слънце. Заобиколено от кристалночисти и фосфоресциращи тюркоазни води, простиращи се чак до прибоя далеч навътре, след което следваха кобалтовосините води на Карибско море, това бе място, където всеки смъртен би забравил грижите на досадния земен живот на континента.

Нобъл Самюълс загаси двигателя, вдигна витлата над водата и лодката премина по инерция през лекия прибой, насочила се към почти пустия плаж. Бас нави крачолите на панталоните си, събу си обувките и изпитвайки върховно удоволствие от милувката на пясъка под босите си пети, стъпи на дъното. Топлата вода стигаше малко над глезените й. Самюълс й подаде чантата и компютъра, тикайки и визитната си картичка.

— Знам най-добрите места за гмуркане под вода. Много близо са. Викате ме от хотела и аз веднага идвам. Половин час, не повече.

Тя му благодари и му помогна да избута лодката през прибоя, където той свали отново двигателите, направи около нея малък кръг и махайки й, се понесе обратно към Сейнт Мартин.

Никол прекоси плажа и се приближи към главната приемна на курорта, поиска и получи същото място, където бе настанена през януари — вила на източния бряг на океана, с частен плувен басейн, оградена със стена. От абсолютно уединения двор през грациозно извита арка се излизаше на тясна пътечка, провираща се между пищните цветове на тропическия храсталак, и след около петнадесетина метра следваше плажът.

Бас хвърли чантата си на леглото, моментално се съблече и се пъхна в банския костюм. Взе си кърпа и тръгна да поплува в океана — беше го очаквала с нетърпение още като се качи на самолета в Ню Йорк.