Джеймс Елиът
Невъзможно бягство (48)

48.

След като взе душ и облече дънки и горнище на анцуг, Никол седна на дивана, подвила крака под себе си, и хапвайки кисело мляко от чашата, се загледа в телевизора, всячески стараейки се да отвлече мислите си от убийството на Джойс Хил. Защрака каналите един след друг, докато намери някакъв стар филм, но бързо загуби интерес към него и взе брошурите, изпратени й тази сутрин по пощата от един международен агент, специалист по недвижими имоти в Южна Франция.

Някакво драскане по вратата на кухнята я накара да вдигне глава и да се усмихне. Можо й правеше еженощната си визита. Черният лабрадор бе на съседите — семейство пенсионери, живеещи точно срещу нея. Скитник и ловец от класа, той всяка сутрин ставаше да бяга заедно с Бас заради кучешките бисквити, които тя му даваше, като се върнеха, а след това започна да идва всяка вечер и да моли за още. Умираща за куче с добродушен поглед, Никол очакваше визитите му с нетърпение.

Тя стана от дивана, мина през кухнята и взе няколко бисквити, купени специално за него. После отвори вратата, за да види стъпилия на изтривалката Можо, махащ енергично с опашка.

— Можо скитникът, а? Каква приятна изненада. Как си, моето момче?

Чул гласа й, Можо послушно седна на изтривалката, без да сваля поглед от лакомствата в ръката й. Бас клекна да го почеше зад ушите, давайки му бисквитите една по една, докато свършиха. Кучето се облиза сладко и наклони глава настрана с молещи за още очи. Тя се засмя и го прегърна.

— Отивай си вкъщи, Можо. Ще се видим утре сутринта.

Лабрадорът се помъкна неохотно по алеята, водеща от къщата до паркинга, минавайки пред малкото складово помещение в дъното на алеята за коли. Бас се върна в кухнята и тъкмо се накани отново да вземе брошурата, когато чу Можо да излайва два пъти. Последва тишина, после кучето излая още два пъти. Отначало Никол реши да не му обръща внимание, но то залая вече по-настоятелно и съвсем не на шега.

Бас изгаси лампата в кухнята и се приближи до прозореца, поглеждайки навън. В светлината на луната тя видя Можо да лае призивно пред склада, издавайки от време на време гърлено ръмжене. Известно бе, че той е заклет враг на всички еноти в околността, откакто четири от тях се бяха опитали да го удавят, когато на осеммесечна възраст бе направил почти фаталната грешка да скочи в басейна подир тях. Никол си помисли, че в момента се разправя с някой енот.

Върна се в антрето и обу маратонките си, решена да го заведе у тях, преди да е станало нужда стопаните му пак да го водят на ветеринаря с изподрана муцуна. Откачи лекото яке от закачалката и докато го навличаше, отново се върна в кухнята и надникна навън.

Можо бавно се промъкваше към потъналия в сянка ъгъл на склада. Бас го изгуби от поглед и веднага след това чу кратък вик. От сянката на склада излезе някаква мъжка фигура, погледна към къщата и веднага след това изчезна зад ъгъла.

Никол се дръпна от прозореца и залепи гръб о стената. Постоя малко така с разтуптяно сърце, после отново надникна предпазливо навън. Видя как от сянката зад ъгъла на склада изтича някакъв мъж и се мушна между боровете пред къщата. После от същото място изтича още един мъж и се спря зад черокито, паркирано точно пред алеята, водеща към кухнята.

Бас се втурна в кабинета и грабна пушката помпа, подпряна зад вратата. После взе безжичния телефон от масата до дивана, изгаси лампата, потапяйки целия първи етаж на къщата в мрак, и свила се в ъгъла със стиснато между краката оръжие, набра 911.

Отговори й централата от близкото градче Уест Честър. Със спокоен глас Никол обясни на диспечерката коя е и къде живее, добавяйки, че пред дома й има подозрителни хора.

— Не затваряйте. Обаждам се на щатската полиция в Авъндейл.

Бас седеше, присвила се в ъгъла на кабинета, където никой не би могъл да я види, ако надникнеше през прозореца, а тя спокойно обстрелваше цялото пространство около вратата. Притиснала слушалката с рамо до ухото си, тя напомпа патрон в цевта и зачака. Чуваше как диспечерката предава информацията на щатската полиция.

Някъде откъм коридора се чу тежко издумкване. После още едно. Входната врата отхвръкна навътре и се тресна в стената.

— Влязоха в къщата! — прошепна тя в телефона.

— Моля ви, не затваряйте — каза диспечерката. — Полицията идва.

Бас чу, че някой върви по коридора и идва към кабинета. Тя остави слушалката на земята и пропълзя до вратата, където се надигна на крака, силно снишена към пода. Пое дълбоко дъх да се успокои, после изхвръкна в коридора, дърпайки спусъка на насочената напред помпа, след което веднага отскочи в кухнята.

В краткия блясък от изстрела, само на три метра от себе си, Бас видя огромен мъж. И това бе всичко. Вече от кухнята го чу как изрева от болка и падна тежко на пода. Без да се изправя в цял ръст, тя се промъкна до прозореца на кухнята, залепи гръб на стената до него и чак тогава се изправи. Напомпа следващия патрон в цевта, подаде глава иззад стената до прозореца и се озова лице в лице с Тони Бузаро, който тъкмо се канеше да счупи стъклото и да влезе.

Стреснат от внезапната й поява, той вдигна пистолета си, но не стреля, спомняйки си строгата заповед да бъде доставена жива в Ню Йорк. Такива задръжки у Никол обаче нямаше. Без да се колебае, тя дръпна спусъка, преди оня да се е скрил. Мощният изстрел помете цялата средна част на прозореца, засипвайки лицето и шията на Бузаро с дъжд от начупени стъкла и сачми. Силата му го отметна назад и го тръшна върху цветната леха.

Някъде отдалеч се чу воят на сирена, към нея се присъедини още една, последвана от вика на мъж отвън:

— Джои! Трябва да се омитаме! Веднага!

Бас видя двама души да прибягват през алеята за коли и да се скриват зад склада. После чу палене на двигател, последвано от шума на забуксували в чакъла гуми. Колата явно бе поела по черния път отзад, минаващ през имота и излизащ на друг второстепенен път.

Воят на сирените вече се чуваше съвсем наблизо и Никол излезе навън, за да види святкащите червени и сини светлини на полицейската кола със занасяща задница, която се вмъкна в алеята пред къщата и рязко спря пред вратата. Маневрата бе повторена от още една полицейска кола, заковала се зад първата. Полицаите бяха само на три километра оттук, в галерията, и веднага бяха реагирали на обаждането по радиото.

Първият, който пристигна, бе чул втория изстрел от пушката. Той изхвръкна от колата и клекна от другата й страна с насочен към къщата пистолет. Вторият също изскочи от колата и се скри зад нея с пистолет в ръка.

— Избягаха! — викна им Бас от вратата и наведе пушката, докато двамата предпазливо излизаха иззад колите, оглеждащи се непрестанно на всички страни.

И двамата спряха като заковани, като видяха Тони Бузаро проснат в цветната леха без половин глава.

— Вътре в къщата има още един. В коридора до вратата.

Единият полицай влезе вътре, другият остана при Бас.

— Добре ли сте?

— Добре съм. Но трябва да намеря Можо.

— Кой е тоя Можо?

— Куче.

Никол тръгна към склада. Полицаят я последва, предпазливо оглеждайки сенките наоколо с насочен пистолет.

Бас намери лабрадора зад ъгъла на склада. Бе легнал на една страна и не мърдаше. Полицаят светна с фенерчето, а тя клекна до него, сложи ръка на гърдите на кучето и усети, че диша. Погали го по главата и то тихо проскимтя при докосването.

— Жив е. Слава богу!

Полицаят доближи фенерчето до главата на Можо и внимателно опипа подутината на главата му.

— Нищо му няма. Изглежда, само са го цапнали по главата.

Можо с усилие се изправи на крака и се облегна на Бас. Вторият полицай излезе от къщата и дойде при тях.

— Вътре няма никой. Един е убит от пушечен изстрел в гърдите. До него на пода има 9-милиметров пистолет. А оня пред прозореца на кухнята е имал 45-калибров.

Партньорът му хвърли поглед на Бас.

— Имате ли нещо против да ни кажете какво е станало тук?

— Четирима души се опитаха да нахлуят в къщата ми. Убих двама, другите избягаха.

— Сама ли бяхте?

Бас кимна. Полицаят изпитателно я загледа. Не й личеше изобщо да е изплашена или потресена, както бе очаквал да я завари. Изражението му бе смесица от едва прикрито възхищение и недоумение.

— И накъде отидоха?

— Избягаха с кола по задния път през гората.

— Каква кола?

— Не знам. Не можах да я видя. Бяха я спрели зад склада. Сигурно оттам са и дошли.

Полицаят, излязъл от къщата, си светеше с фенерчето и преглеждаше шофьорските книжки на двамата убити, които бе взел от портфейлите им.

— Някакви типове от Филаделфия — каза той на колегата си.

После разгъна листа, намерен в джоба на Тони Бузаро. Веждите му се сбърчиха, докато го четеше. Като свърши, вдигна глава и погледна към Бас.

— Вие Ан Хейс ли се казвате или Никол Бас?

Тя изстина.

— Ан Хейс.

— А коя е Никол Бас?

— Не познавам жена с такова име.

— Според написаното тук, тези типове са търсели някоя си Никол Бас и вашето име — Ан Хейс, е изписано под нейното. Описано е как да стигнат до къщата ви, както и работното ви време в…

Полицаят не довърши изречението, внезапно разбрал значението на това, което току-що бе прочел. Той показа листа на колегата си и го дръпна настрана за поверителен разговор.

Бас чакаше мълчаливо. Нямаше нужда полицаят да довършва изречението. Тя бе направила връзката още като бе видяла ония да се промъкват към къщата й. Първо са ходили да я търсят в галерията. Когато са разбрали грешката си, са убили Джойс Хил.

Единият полицай отиде до колата и се обади на детективите в галерията да пратят технически екип за оглед. Другият отново се приближи към Бас.

— Знаете за какво става въпрос, нали?

— Не. Не знам.

— Аз пък смятам, че знаете. Мисля, че същите тези мъже са ви търсили в галерията и са убили онази жена по погрешка.

— Знам. Искам да кажа, знам, че Джойс Хил е била убита тази вечер. Но нищо повече.

— Ако не ни разкажете всичко, госпожице Хейс, няма да можем да ви помогнем.

— Казах ви всичко, каквото знам.

— И нямате никаква представа защо тия типове са искали да ви убият?

— Абсолютно никаква.

— Когато детективите дойдат от галерията, ще искат да разговарят с вас. Предлагам ви да бъдете по-отзивчива с тях.

— Не мога да им кажа нищо повече от това, което съобщих на вас.

Въпреки търпеливия разпит, детективите не успяха да изкопчат нищо повече от Никол. След като труповете на двамата бяха отнесени и екипът си свърши работата, полицаите си тръгнаха малко след полунощ, неуспели да убедят Бас да не спи тази вечер вкъщи и да отиде някъде другаде, докато разберат дали още има опасност за живота й.

В момента, в който детективите потеглиха от алеята отпред, Никол вдигна телефона и набра номера, на който й бе казано да звъни по всяко време в денонощието, за да се свърже с Пол Фост — човека, отговарящ за нейния случай. Разговорът бе прехвърлен в дома му в Гладуейн, предградие на Филаделфия.

— Как са ме намерили, Пол?

— Кой те е намерил? — попита я със сънлив глас той.

Тя му разказа събитията от тази вечер с хапливи и горчиви думи.

— Каза ли на полицията, че си в Програмата?

— Не, не съм.

— Добре. Веднага пращам човек да те вземе. Връщаме те в Насочващия център във Вашингтон, докато разберем какво е станало и те настаним на друго място.

— Не. Махам се веднага.

— Това не е добра идея. Не мислиш рационално. Просто си седни на дупето и чакай да изпратя някой от нашите да те вземе.

— Излизам от Програмата, Пол. Още тази нощ. Така че вече не отговаряш за мен. Но мисля, че ще постъпиш адски добре, ако се опиташ да разбереш как са узнали коя съм и къде живея, преди да са убили някой друг, който си мисли, че сте го скатали без грешка.

— Ще разберем как е станало. Обещавам ти! Обаче последното нещо, което трябва да направиш, е да тръгнеш да се оправяш сама.

— Че по-лошо от това може ли да стане? Гарантирам ти, че ония няма да разберат от мен къде съм.

Никол затвори, преди да чуе отговора на Фост, и остави телефона отворен. Изтича горе в спалнята, извади двата куфара от гардероба и ги натъпка само с любимите си дрехи, лични принадлежности, няколко снимки и дванадесетте хиляди долара, останали от онези, които бе взела от апартамента на Онорати. След като провери дали пълнителят е пълен, тя тикна пистолета в колана на дънките, после взе двата куфара заедно с лаптопа и ги натовари в джипа.

Можо лежеше на пода в кухнята, вече почти дошъл на себе си, но все още малко замаян. Бас го взе в колата и го заведе у тях. Четиридесет минути по-късно вече караше на север по магистралата „Ню Джърси“.