Джеймс Елиът
Невъзможно бягство (14)

14.

Използвайки телефона в колата, Нино Тотани се обади на Кармине Молино, който пък звънна на платения информатор на фамилията, служещ в телефонната компания. С помощта на обратния указател техният информатор съобщи на Молино името и адреса, на който се водеше телефонът, даден на Тотани от секретарката на Онорати. Двадесет минути след като бяха излезли от офиса на Онорати, Тотани и Джони Чорапа имаха желаната информация и пристигнаха в небостъргача на Източна шестдесет и първа улица. Указателят във фоайето им подсказа, че офисът на Каролин Чеймбърс, консултант по обществени отношения, се намира на тридесет и първия етаж.

Площта, взета под наем от Чеймбърс, се състоеше само от една огромна стая, отделена от обширната чакалня с разделителна стена от стъкло и алуминий, където всъщност бе кабинетът й. Чакалнята бе обзаведена с вкус — уютно ъгълче за сядане от две кресла и диван, с мраморна кафе масичка между тях. Дружелюбна и навяваща интимност околна среда, където потенциалните клиенти биваха проучвани в обстановката на приятно събеседване, провеждано само ако са препоръчани на Чеймбърс от някой от редовните й клиенти.

Фотоалбумът на масичката съдържаше двадесет и пет на тридесет сантиметрови цветни портрети на десетте жени, работещи за нея. В единия ъгъл на стаята имаше телевизор с голям екран и видео, даващи възможност на потенциалните клиенти, на които Чеймбърс бе решила да гласува доверие, да направят избора си, след като изгледат запис с всяка една от жените, облечени в официални вечерни рокли. Представяха се, седнали на стол и обърнали лице към камерата.

Чеймбърс бе в офиса си и работеше на компютъра, когато звънчето на входната врата мелодично звънна и привлече вниманието й към чакалнята. Намръщи се при вида на двамата мъже и се запита кой ли би могъл да й препоръча огромната маса от мускули, после, сещайки се, че той може би само придружава мургавия хубавец с куфарчето, чийто външен вид бе далеч по-приемлив, се успокои. Да, но никой не й се бе обаждал, за да каже, че й изпраща потенциален клиент.

— Мога ли да ви помогна с нещо, господа? — попита тя, излизайки в чакалнята.

— Сигурен съм, че можете — отвърна Тотани, отправяйки й чаровна, но кратка усмивка, и очите му бавно я огледаха, оценявайки безспорната й красота.

Въпреки че Каролин не излизаше с клиенти от десет години, на четиридесет и пет тя все още бе в отлична физическа форма, силно желана и привлекателна жена със стройна фигура и омайващи сини очи.

— Търся една жена, която работи за вас. Никол.

Джони Чорапа се тръшна на дивана и запрелиства фотоалбума, а Тотани прекоси стаята. Радарът на Чеймбърс превключи на пълна мощ. Инстинктивно усети, че тия хора не са ченгета. После изведнъж се сети кои са и в очите й просветна страх.

— Никол? Опасявам се, че не познавам жена с такова име — каза тя, запазвайки с усилие спокойствие. — Сигурни ли сте, че не сте сбъркали офиса?

— О, да, сигурен съм — отвърна Тотани.

— Е, тогава какво да ви кажа. Аз единствена въртя този офис, но не познавам жена с такова име.

— Знам какво въртите, госпожо. Така че хайде да не си играем повече.

— Аха! — долетя доволно изръмжаване откъм Джони Чорапа, който с гордо изражение държеше албума и им го показваше. Под снимката на отворената страница пишеше „Никол“. — След като не познаваш жена с такова име, какво, по дяволите, търси тя тука?

Първата мисъл на Каролин бе да хукне към вратата и да избяга от офиса. Сякаш прочел мислите й, Чорапа стана, врътна ключа и с широка усмивка се върна на дивана.

— Това е стара снимка — каза Чеймбърс с внезапно пресъхнала уста и неочаквано писклив глас. — Тя вече не работи за мен. Просто още не съм се наканила да нанеса промяната в албума.

Жената полагаше сетни усилия да запази самообладание, но ефект почти нямаше.

— Съжалявам, че ви излъгах първия път, но след като знаете какъв е бизнесът ми, сигурно разбирате защо не ви оказвам съдействие за моите момичета… или бивши момичета.

— То се знае, че разбирам — каза Тотани пак с усмивка. — Тогава може би ще ни кажете къде да я намерим?

— Доколкото знам, май се премести в Лос Анджелис. Да. Точно така. Преди няколко месеца получих писмо от нея, в което пишеше, че там й било по-хубаво, отколкото в Ню Йорк.

— Така ли? — Усмивката на Тотани не изчезваше. — Тогава може би ще ми обясните защо преди две седмици секретарката на Майкъл Онорати ви се е обадила и е оставила съобщение за нея и защо Никол снощи е била с него в апартамента му.

— Не е била. Не знам кой ви го е казал, но явно някой се е припознал. Тя едно време наистина се срещаше с господин Онорати, но…

Тотани вдигна ръка да я спре — очарователната му усмивка вече я нямаше, очите му заплашително се бяха присвили.

— Искам да ме чуете. Много внимателно. Научил съм се да играя игрички, за които вие не сте и сънували. Разбирате ли ме? Затова спрете да ме лъжете, защото разговорът може неприятно да загрубее, и то само за миг.

Чеймбърс се парализира от страх. Но Никол бе нейна приятелка и тя бе обещала да не я издава. Отчаяно се вкопчи в надеждата, че все още може да ги убеди, че не ги лъже.

— Моля ви, повярвайте! Това е истината. Никол напусна преди три-четири месеца и оттогава писмото е единствената вест от нея.

— Май няма да ми позволите да го направя по лекия начин, а?

— Не мога да ви кажа нещо, което не знам.

Тотани кимна на Джони Чорапа, който се надигна с изненадваща за масата му бързина, сграбчи я през кръста и прикова ръцете й от двете страни. Каролин успя да издаде само едно жалко изскимтяване, но Чорапа бързо похлупи устата й с огромната си длан. Тотани отвори куфарчето и извади ролка изолирбанд, откъсна едно парче и го лепна на устата й. После разви още едно парче — този път по-дълго — и завърза ръцете й отзад.

Чеймбърс се заблъска да се освободи, но без никакъв успех — приглушените й викове, напомнящи по-скоро съскане, едва стигаха до другия край на стаята. Джони Чорапа я вдигна, използвайки възможността хубаво да опипа гърдите й, после я сложи да седне на едно от креслата пред масичката.

Очите на жената се разшириха от ужас, докато гледаше как Тотани вади от куфарчето малък цилиндричен предмет. Беше къс метален флакон с тръбичка в единия край, не по-голям от шишенце за лекарства.

Тотани щракна някакво копче по него и от бутановата джобна горелка блъвнаха синьо-бели пламъци.

— Ще се обадиш, когато имаш какво да ни кажеш.

Той вдигна полата на Чеймбърс до кръста, разголвайки вътрешната, нежна част на бедрата. С една ръка я принуди да разтвори крака, а с другата доближи пламъка на горелката до кожата.

— Ще започнем оттук. После ще мръднем към гърдите. След това към лицето. Можеш да ме спреш по всяко време, като ми кажеш това, което искам да знам.

Очите на Каролин щяха да изхвръкнат от орбитите от ужас и болка. Тотани плъзна леко пламъка по бедрата й и от устните й се откъсна дълъг мъчителен стон, заглушен от изолирбанда.