Джеймс Елиът
Невъзможно бягство (40)

40.

Никол седеше на плажа пред вилата, в която бе отседнала, и гледаше как денят си отива и отстъпва на онова, което французите наричаха I’heure bleue — синия час — времето, когато и последните слънчеви лъчи изчезваха зад хоризонта. Залезът бе великолепен: небето пламтеше в розово и пурпурно, което непрекъснато се сгъстяваше в тъмночервено, а морето постепенно сменяше цвета си от блестящ тюркоаз към тъмносин оникс — здрачът бавно се оттегляше, отстъпвайки пред спускащата се нощ и оставяйки след себе си лек ветрец и безоблачно синьо-черно тропическо небе, обсипано с блещукащите диамантчета на безброй звезди.

Океанът леко надигаше гръд, лениво ближейки брега с тих съсък, подсилен от шепота на палмите и далечното ехо на прибоя. Никол се изправи и нагази във финия бял пясък, оставяйки топлата вода да гали глезените й, тихичко бълбукайки около тях. Под влияние на царящата на острова първична атмосфера събитията от последните няколко дни бързо избледняваха, изместени от пълен душевен покой, изтласкал и сетните остатъци напрежение и тревога.

Усети глад и й дойде наум, че от вечерята в „Златното какаду“, като се изключи кесийката печени бадеми в самолета, не бе яла нищо друго. Спомни си прекрасната храна, поднасяна в ресторанта тук, и греховните мисли за нея изпълниха изцяло съзнанието й. Реши да поплува още малко, после да вземе душ и да се отдаде на спокойна вечеря под звездите.

 

 

Нобъл Самюълс загаси двигателите и ги вдигна над борда, пускайки лодката по инерция през прибоя. Излезе на брега близо до мястото, където бе оставил Бас — почти право пред плажа, зад който се виждаше главната административна сграда на курортния комплекс, само на стотина метра от вилата на Никол.

Самюълс посочи към главната сграда:

— Дамата тръгна в тази посока.

Кърби преметна чантата през рамо, прекрачи борда и нагази в пясъка. Благодарил на Самюълс за помощта му, той го загледа как обръща лодката и поема обратно в светлината на изгряващата луна. После се обърна и бавно закрачи през плажа, спирайки само за момент да се огледа и да се полюбува на приказния пейзаж наоколо. След това тръгна наляво, където от пясъка се подаваха скалите и където свършваше частният плаж на курортния комплекс. Сребърната повърхност на океана меко проблясваше под светлината на пълната луна и в далечината той видя самотен плувец, цепещ потрепващата коприна на водата с бавни отмерени движения. Продължи да го гледа, крачейки покрай палмите, откъдето започваше каменната алея, водеща към главната сграда.

Джак пое по алеята, а откъм малката вила вдясно долетяха звуци от реге и накъсана глъч. Нещо го накара да спре и отново да обърне поглед към океана. Плувецът се бе приближил към плажа и сега стоеше до кръста във вода. Кърби забеляза, че е жена. Тя прокара пръсти през мократа си коса, после бавно закрачи през водата към брега.

Чак когато излезе на плажа, облечена във високо изрязан цял бански костюм, с проблясваща на лунната светлина кожа и прекрасна фигура, открояваща се на фона на сребристата повърхност на морето, Кърби разбра, че това е Бас. Спря за миг на плажната ивица, загледана към него, но му стана ясно, че не може да го види, както бе застанал под палмите.

Той тръгна по края на плажа, внимавайки да се държи в сянка. Изравнил се с мястото, където тя си бе оставила кърпата, Джак спря, изчака я да се наведе и да я вземе и отново закрачи тихо след нея към ниската снежнобяла вила, блеснала на лунната светлина.

Никол не виждаше много добре на тъмно, но докато плуваше, бе дочула шума от лодката, спряла в другия край на плажа. И бе мярнала силуета на мъжката фигура, която за миг бе спряла, за да погледне към нея, след което бе потънала в сенките на палмите пред главната сграда. Каза си, че лодката сигурно е същата или някоя като онази, докарала я дотук, но не бе сигурна: бе видяла само неясните й очертания.

Сърцето й бързо заби, представяйки си най-лошото, но тя си наложи да остане спокойна — просто някой е дошъл на острова така, както и тя. И дори ако го е докарал същият човек, в края на краищата това му бе работата. Не е задължително да е довел някой тук заради нея.

Но винаги бе получавала жестоки уроци, когато избягваше да се вслушва в инстинкта си. Запази самообладание, сякаш нищо необичайно не бе забелязала. Вдигна кърпата и прекоси плажа, за да изчезне зад пищния тропически листак покрай алеята, водеща в заградения двор на вилата й.

Кърби бързо претича през останалата част покрай края на плажа, докато стигна до началото на алеята, по която бе поела Бас. Продължавайки да се придържа към сенките, забави крачка, стигнал до арката, водеща към двора. Долепил гръб към стената, той се прокрадна напред, мина покрай малкия плувен басейн и спря на верандата пред меко осветен отвътре хол.

Плъзгащите се врати бяха отворени и нощният ветрец леко поклащаше прозрачните завеси. — Той предпазливо надникна вътре. Отвъд хола, през късия коридор се виждаше още една врата, вероятно спалня, помисли си той. Нямаше никой и не се чуваше абсолютно никакъв звук. Джак пристъпи безшумно напред и точно тогава тихият глас зад него го накара да подскочи и да посегне към кобура, преди да се досети чий е.

— Как ме намери?

Кърби пусна чантата си на терасата и се обърна, за да види полускритата в сянката й Бас, тъкмо отпускаща насочения към главата му пистолет.

— Какво? Няма ли да чуя: „Здрасти, Джак, приятно ми е да те видя“?

— Как ме намери?

В гласа й звучеше повече разочарование, отколкото гняв.

— Такава ми е работата.

— Моля те, Кърби, не се прави на супермен. Щом ти успя да ме намериш, значи и Дженеро може.

Тя излезе на светлината и вниманието на Джак моментално бе погълнато от банския й костюм, оставящ съвсем малко на въображението. С усилие се съсредоточи на въпроса й.

— Един приятел от ОБН ми каза за паспорта на името на Нанси Магуайър.

— Досието ми нали било ужким запечатано?

— Запечатано е. Просто имах късмета да попадна на човек, взел участие в операция „Армани“.

Тя го изгледа с любопитство и попита:

— Значи така са я нарекли?

— Аха.

Никол изпусна дълбока въздишка и като че ли изведнъж се смали, признавайки поражението си, сякаш всичката борбеност, която й бе останала, бе я напуснала именно в този момент.

— Ти си като черен гологан, Кърби.

— Аха. И баща ми казваше същото.

— Няма да се върна с теб.

— Лош избор. Както сама каза, щом аз те намерих, значи и Дженеро може.

— Ти не можеш да ме защитиш по-добре, отколкото аз самата. Миналата нощ го доказа.

— А аз ти дадох думата си, че това повече няма да се случи.

Никол не отговори. Чувстваше се като попаднала в капан — по същия начин, както преди четири години в Милано, когато започнаха всичките й проблеми. И докато стоеше на терасата, бе обхваната от чувството, че те всъщност никога не са свършвали и няма да свършат. Страхът, безсилието, изоставилите я приятели, времето, прекарано с човек, когото ненавиждаше — всичко това внезапно се стовари върху й като непоносимо бреме, смазвайки духа, който й бе останал.

След дълго проточилата се тишина тя вдигна глава и погледна умолително Кърби право в очите.

— Не съм била толкова силна, колкото си мислех. Повече не мога. Моля те, ако поне малко те е грижа за мен, просто си тръгни. Върни се в Ню Йорк и им кажи, че не си успял да ме откриеш.

Кърби видя болката и безсилието в очите й.

— Вече не става въпрос само да пипнем Дженеро, Ники. Поне за мен това сега не е най-важното. Става въпрос да те измъкнем от цялата история жива. И изходът е само един. Да се съгласиш. Повярвай ми! Може да си затваряш очите, може да се опитваш да го заобиколиш, да се преструваш, че не го виждаш, но единственият изход е този.

— И какво означава това?

— Означава да приключиш веднъж завинаги. Върни се с мен. Помогни ми да тикна Дженеро зад решетките. Тогава всичко ще свърши. Обещавам ти!

Бас задържа погледа му за момент — лицето й бе маска на мъката. Без да каже дума, тя прекоси терасата, мина покрай Кърби и влезе в хола. Той я последва до барчето, където тя остави пистолета си и извади бутилката шампанско от кофичката с лед, наливайки си пълна чаша. Пресуши я почти на един дъх.

После се извърна към него. Гласът й бе тих и примирен:

— Уморих се, Кърби. Уморих се да бягам. Уморих се все да ме е страх. Уморих се от липсата на контрол върху собствения ми живот. Не съм молила за това. Не го желая. Искам просто да изчезна и да забравя, че въобще някога се е случвало.

— Знам. — Той се поколеба, вперил поглед в изпълнените й с болка очи. — Знам за Боливия, за Калдерон и за онова, което са ти сторили от ОБН.

Никол отклони поглед към някаква далечна, известна само на нея точка.

— Не, не знаеш. Това са само думи.

— Съжалявам. Разбирам, че нищо не означава, че е тъпо дори да го казвам, но наистина съжалявам за това, което ти се е случило. Никой не бива да бъде използван по подобен начин.

Отвратителният образ на Калдерон, когато Кърби спомена името му, вълната емоции, потискани толкова дълго, сковаващият страх и почти непрестанното напрежение от последните няколко дни изведнъж й дойдоха много. Тя обърна гръб на Кърби. След малко той видя как раменете й потрепериха и чу тихия, едва доловим плач. Без никакво колебание я прегърна изотзад, обвивайки с една ръка раменете й, а с другата — талията, и усетил топлината на голата й кожа, притисна треперещото й тяло към своето.

Стоеше така, без да помръдне, и я държа в прегръдките си, докато тя спря да трепери и плачът й се уталожи.

Не я пусна и след като се обърна към него. Очите й се бяха зачервили от плач и лицето й бе мокро от сълзи. Опита се да измисли нещо, за да я утеши.

— Всичко ще бъде наред — прошепна той тихо. — Ще минем и през това. Няма да им позволя да те наранят. Няма да те подведа.

От години насам Никол не бе давала воля на чувствата си и сега се уплаши да не изпусне контрола съвсем. Вярваше, че Кърби наистина е загрижен за нея. Разбра го не толкова от думите, които бе казал, а от съчувствието в гласа му, от нежността на докосването му и от това как бе рискувал живота си заради нея миналата вечер. Тя вдигна ръце и го прегърна през врата, отчаяно притискайки се към него.

— Прегърни ме силно, Кърби! Моля те, прегърни ме!

Вдигна лице към него, погледите им се срещнаха, а след тях и устните им. Бе изненадан от силата и дълбочината на целувката й — езикът й бе като побеснял в устата му, дръпвайки се ту навън, ту втурвайки се обратно. Обхвана главата й и отвърна със същата невъздържана страст, дишайки дъха й, усещайки вкуса й. Ръцете му се плъзнаха надолу да обхванат гърдите й, тазът й заописва бавни кръгови движения, притиснат плътно към него с цялата сила на емоциите й.

Бас изостави всякакво подобие на въздържаност, отдавайки се изцяло на момента. Нищо репетирано, упражнявано или механично, нищо от хладното и точно пресметнато отдаване или игра на страст и еротични усещания в отговор на нежелани милувки, на която се бе научила, за да направи времето, прекарано с Ернесто Калдерон по-поносимо — същите онези безчувствени реакции, които по-късно й дадоха възможност да работи за Каролин Чеймбърс. Отдавайки само тялото и нито частица от душата.

Отвръщаше на милувките на Кърби с почти забравена свобода, с необуздана и нетърпелива страст. Тя изхлузи банския си костюм, после разкопча ризата на Кърби и без да прекъсват целувките, без да се отлепят един от друг, я съблече, след което се зае с дънките. Двамата се отпуснаха на колене на мекия килим в средата на хола, тя сложи ръце на раменете му и бавно го повали по гръб, обкрачи го, долепила чело до неговото, неспирно възбуждайки го с език, после се пресегна назад и го насочи в себе си. Копринената топлина изтръгна от него неволен стон, тя завъртя бавно и ритмично таз, поемайки го целия, после се залюля напред-назад, измъквайки се до самия връх на ерекцията му, след което с мощен тласък отново я поемаше изцяло, карайки го сякаш да я прониже докрай.

Двамата свършиха заедно и внезапно — с бурно повдигащи се и спадащи гърди, с накъсан дъх, Никол замря за миг, за да го задържи дълбоко в себе си, последва финален тласък и с изпъната силно назад глава, тя потрепери в екстаз. Отново за миг замря, после съвсем бавно започна да се навежда напред, докато накрая той излезе от нея и Никол легна до него, тежко дишайки в ухото му.

Двамата останаха така, без да помръднат и да кажат дума — просто лежаха един до друг с блеснали от пот тела и с потрепващи от усилието мускули. Бас се обърна към Джак, прехвърли крак през бедрата му и заописва бавни кръгове с пръст по гърдите му. Кърби извърна глава и я погледна в очите. Тя се засмя с топла и прекрасна усмивка, каквато не бе виждал у нея.

Лежеше на пода, усещайки се напълно изцеден, но с такова чувство на удовлетворение и пълноценно изживяване, каквото не бе изпитвал с никоя друга жена. Знаеше, че станалото между тях бе причинено от нещо повече от обикновено физическо привличане, от нещо по-дълбоко, от което и двамата се нуждаеха. Тя му се бе отдала изцяло, без никакви задръжки, чистосърдечно и той бе отвърнал по същия начин. Такова нещо никога не му се бе случвало преди.

Никол се надигна на лакът и се наведе да го целуне, лекичко захапвайки устната му, след това гола, без ни най-малко да се срамува, отиде до бара и донесе чаши за двамата. Кърби подпря гръб на дивана, а тя положи глава на гърдите му и двамата в пълно мълчание заотпиваха от леденостуденото шампанско.

Джак я целуна по челото и прокара пръсти през косата й, нарушавайки мълчанието:

— Благодаря.

— С най-добри благопожелания от управата.

— Какво?

— Шампанското.

— Не. Нямам предвид него. Благодаря на теб. Исках да продължи безкрай.

Бас се усмихна и се сгуши по-удобно в него, слагайки глава в извивката на рамото му. След малко устните и езикът й заиграха по ухото му и топлият й дъх го накара да потрепери. Пръстите му лекичко се плъзнаха по очертанията на лицето й, по устните и се спряха на брадичката. Тя хвана единия от тях и бавно го пое в устата си. Кърби отново усети как се възбужда. Никол пак го зацелува, после устните й заслизаха надолу през гърдите, през корема, докато се спряха над ерекцията му. Свела глава над нея, тя изви очи нагоре, закачливо се усмихна и без да откъсва поглед от него, пое глътка вино, задържа студената и щипеща течност в уста, после я остави да се излее върху него и веднага го пое докрай, плъзгайки стегнатите си устни отново и отново, със силни и дълги тласъци.

Внезапната хладина, последвана от топлината на плътно стегнатите й устни, накара Кърби да се разтърси като ударен от ток. Това бе най-еротичното усещане, което някога бе изживявал, и той свърши почти веднага с мощни, експлозивни тласъци. За миг се отпусна неподвижен, после вдигна глава и с изпълнена с нега усмивка впери поглед в нея.

Тя продължи да го гали, поемайки го отново в уста, облизвайки го с връхчето на езика, и той с изненада усети, че пак се възбужда. Наведе се, целуна я силно, после се надигна на колене пред нея. Без да чака повторна покана, тя се обърна и се отпусна на четири крака. Той влезе в нея изотзад — новият ъгъл и поза правеха усещането съвсем различно.

По-късно двамата се къпаха голи в басейна, после, изтощени и заситени, вплетени един в друг, се отпуснаха на водния матрак.