Джеймс Елиът
Невъзможно бягство (34)

34.

Атмосферата в „Златното какаду“ се промени коренно, когато музиката засвири. Светлините на висящото от тавана осветително тяло намалиха блясъка си, а по претъпкания до невъзможност дансинг заиграха разноцветни прожектори. Шестимата певци в черни панталони и бели копринени ризи, отворени до пъпа, танцуваха и се въртяха около микрофоните, подвиквайки фразите на бързата испанска песен. Духовата част на оркестъра се дръпна назад и последната звукова експлозия от тях отстъпи място на оглушителния грохот на ударните инструменти — барабанистът въртеше шеметно палките в цял букет от разкъсващи тъпанчетата звуци.

На дансинга в бесния ритъм на музиката подскачаха и се кълчеха стотици тела, без да имат почти никакво пространство помежду си. Завладени от ритъма и от енергията на тълпата, хората танцуваха, сами или по двойки, на дансинга, по стълбите, между масите, на горния и долния бар и изобщо навсякъде, където успееха да намерят свободно място.

Воденето на нормален разговор бе невъзможно: усилвателите бяха надути докрай и музиката изпълваше всяко кътче от огромното вътрешно пространство. За Кърби това беше кошмар. Всякакво подобие на ред или що-годе предсказуемост бе изчезнало — заведението се бе превърнало в абсолютна лудница. Главата му се въртеше на всички страни, погледът му шареше по танцуващите, за миг преценяваше, отхвърляше, отново преценяваше…

Бас седеше срещу него усмихната, клатеше глава и въртеше рамене, танцувайки на място, отправила поглед към играещите на дансинга.

Кърби също ги гледаше, но интересът му бе от съвсем друго естество. Дали няма да зърне някое намръщено лице? Някоя глава, врътнала се внезапно към тях? Пъхнат в кобура пистолет, надничащ иззад леко открехнало се сако? Някой движи ли се не в ритъм, търсейки по-удобен ъгъл за стрелба? Не идва ли към тях, скрил ръце зад гърба си? Очите му неспирно обикаляха тълпата.

Той се наведе през масата и викна в ухото й:

— Значи това е салца, а?

— Първите две — да. Следващите бяха сока — извика тя в отговор.

— За първи път я чувам.

— Карибска е. Малко калипсо, малко американски соул. Страхотна е за танци. Харесва ли ти?

Кърби завъртя очи към тавана.

— Страшна е.

Бандата изпълни пет парчета и след кратка пауза, през която никой не напусна дансинга, засвири романтична балада, а прожекторите преминаха на мека синя светлина. Към микрофона пристъпи един бъдещ Хулио Иглесиас със сънливи очи и пъхнал ръце под блузата си, запя, поглаждайки гърдите си.

Никол се измъкна от мястото си веднага щом баладата започна. Хвана Джак за ръката и го поведе към дансинга през плътната маса двойки, които сякаш не правеха нищо друго, освен да се натискат и леко да се клатят в ритъма на музиката. Дърпайки Кърби след себе си, тя успя да се промъкне до средата.

Джак се напрегна, усетил невъзможността на ситуацията, но се отпусна веднага след като му мина мисълта, че дори и собствената му майка не би го открила сред тази маса полюшващи се тела. Бас се обърна към него и предизвикателно се усмихна.

— Време е да действаш, Кърби.

С лекота потъна в прегръдките му. Бе подвижна и гъвкава, така че той не изпитваше никакви затруднения да се върти бавно в малкото пространство, извоювано от него. Никол бе обула обувки с петсантиметров ток и на него му мина през ума, че тя е единствената жена, била в прегръдките му, чиито очи са на едно ниво с неговите.

Отначало я задържа на прилично разстояние, но на нея такива не й минаваха и тя се притисна към него. Бузата й леко докосваше неговата. Дъхът й пареше шията му.

Никол плъзна ръка нагоре и я пъхна под косата му. По гърба на Джак пролазиха тръпки.

— Какво ченге си с тази холивудска коса?

Думите бяха изговорени в ухото му с тих и нисък глас.

— Това е маскировка. Трябва да се сливаме с околната среда. Няма да приличам на ченге я!

— Ти ме излъга.

— За кое?

— Добре танцуваш.

— Това се дължи по-скоро на теб, отколкото на мен.

— Не, движенията ти са плавни, когато се отпуснеш.

Ръката й продължаваше да стои на тила му и от време на време, съвсем несъзнателно, леко и нежно го масажираше с връхчетата на пръстите.

Въпреки желанието си, почти подсъзнателно той се отдаде на момента. Бяха минали осем месеца от кратката му връзка след развода и докосването на Бас извика чувства, на които оттогава не си бе позволявал да се поддава и държеше на разстояние с алкохол и много работа. Реагира, като плъзна ръката си надолу по гърба й и я притисна към себе си, а другата сключи около нейната длан, долепяйки я плътно до гърдите си.

Оркестърът засвири втора балада и Никол не усети никакви възражения, когато продължи да танцува. Чувстваше се уютно в прегръдката му. У него имаше някаква небрежна прелъстителност, която много й харесваше и й напомни за минали времена, за любими мъже по неин собствен избор, за искрена и извираща направо от сърцето страст — неща, които според нея вече никога нямаше да изпита. Толкова дълго бе държала собственото си „аз“ затворено в бутилка, че почти бе забравила какво значи просто да се оставиш на чувствата, да потънеш и да се отдадеш цялата на искрени емоции. Тя сложи глава в извивката на рамото му, притисна тяло плътно до неговото и двамата се залюляха като един, сключени в чувствена прегръдка.

Кърби вдъхваше дълбоко аромата й, запленен от омаята на физическото й присъствие, наслаждавайки се на движенията на тялото й срещу неговото.

После се случи нещо, което рязко го извади от унеса. Периферното му зрение бе засякло някакво движение, съвсем леко помръдване, не в ритъма на бавно люшкащата се маса около тях. Очите му бавно обходиха близките двойки, после се прехвърлиха по-нататък в тълпата. Въртейки Бас около себе си в плътен кръг, той се помъчи да открие какво е привлякло вниманието му.

И тогава отново го видя. Съвсем бегъл и мигновен поглед. Уловен в моментния проблясък на един от сините прожектори, шарещи из дансинга. Висок тъмнокос мъж, танцуващ с привлекателна блондинка от дясната им страна. С очи, фиксирани в Бас и него твърде дълго за незаинтересован поглед. И след това вече го нямаше, потънал в плътната маса тела и в сянката, останала след мръдналия по-нататък прожектор.

Бас усети как тялото на Кърби се напрегна — вече не се движеше така леко и плавно, както допреди малко.

— Какво има?

— Мисля, че имаме проблем.

Тя вдигна глава от рамото му. Видя как очите му блеснаха студено, а погледът му стана неотстъпчив. Бе го насочил някъде вдясно от тях.

— Какъв проблем?

Джак отново го видя. На десетина метра от тях, през морето клатещи се равномерно тела. Очите им се срещнаха само за част от секундата, но това бе достатъчно да подскаже на Кърби, че високият, приличащ на латиноамериканец тип знае кои са и се старае да си пробие път до тях.

Той стисна Никол в прегръдките си още по-здраво. Трябваше да я изведе оттук по най-бързия начин, за да избегне ситуация, поставяща живота й в опасност.

— Ще продължим да танцуваме, но постепенно ще се придвижваме към края на дансинга. — Гласът му бе нисък, внезапно станал делови. — Излезем ли, ще трябва на бегом да стигнем до изхода. Няма да пускаш ръката ми каквото и да става. Разбра ли?

— Да. — Нейният глас също бе напрегнат. — Какво има, Кърби?

— Някакъв тип току-що ни откри. Не знам кой е, но той знае кои сме ние.

Бас извърна глава да погледне в посоката, в която гледаше Кърби, но не видя нищо необичайно.

— Някой от хората на Дженеро ли?

— Ако е от тях, никога не съм го виждал.

— Може да се окаже никой.

— Някой е.

Плътно притисната до него, Бас продължаваше да танцува и когато ръката му се махна от гърба й, тя усети да се плъзва по корема й и да се пъха под сакото му. Сведе поглед и видя как разкопчава ремъчето на кобура, вади пистолета от него и го пъха в колана на дънките отпред.

— Страх ме е, Кърби.

— Е, значи сме двама.

От вътрешния си джоб той извади малко уоки-токи и зашепна в него, предупреждавайки останалите постове по входа и изходите, без да спира да танцува и да оглежда тълпата:

— Говори Кърби. Имаме възможен нападател. На дансинга. Обектът е висок, със сресана назад тъмна коса, може би латиноамериканец. Тъмносиньо или черно спортно сако. Бяла риза, разкопчана на врата. Насочвам се към страничния изход откъм северната страна на сградата. Външно подсигуряване, отидете там и се подгответе да ни прикривате, като излезем. Всички останали да останат по местата си.

Той доближи уоки-токито до ухото си и чу потвържденията на хората си. Бас непрекъснато оглеждаше дансинга, а Кърби започна да танцува към изхода. С рамене и гръб той си запробива бавно път нататък, понякога с леко побутване, а когато се налагаше — и по-грубо.

Замора видя Кърби да говори в уоки-токито и разбра, че той вече е наясно със заплахата, надвиснала над свидетелката. Започна да побутва русата си партньорка в същата посока, в която се движеше Бас, като никак не му бе трудно да я държи под око: тя стърчеше почти с цяла глава над всички останали жени на дансинга. Промърморил нещо неразбрано за сбогуване, той рязко се измъкна от прегръдките на блондинката, внезапно разбрал, че Бас се придвижва към изхода право пред него. Тръгна по периферията на дансинга, разблъсквайки хората по пътя си, поддържайки успореден курс с този на Бас. На някакъв дебел пуерториканец със замъглени от шампанското очи блъскането никак не хареса и той сграбчи нахалника за рамото.

Реакцията на Замора бе бърза и решителна: със светкавична бързина и точност дясната му ръка изсвистя във въздуха и дланта й се стовари върху шията на шишкото. Изпадналият в шок мъж рухна на колене, ловейки въздуха с широко отворена уста. Замора продължи, без да се обръща, приковал вниманието си в Бас.

Според Кърби до изхода оставаха около двадесет метра, като почти петнадесет от тях се падаха на плътно претъпкания дансинг. Напредването им бе болезнено бавно. Той огледа тълпата пред тях и отляво, мъчейки се да открие високия и блондинката. Един от прожекторите блесна право в очите му и го заслепи. Джак затвори очи, изчака малко, отново ги отвори и видя блондинката да стои сама с възмутено изражение, взирайки се след някого в тълпата. Проследи погледа й и забеляза високия, опитващ се да ги изпревари по периферията на дансинга.

Погледът на Замора отново срещна този на Кърби, после се насочи към изхода и видя там ченгето, опъващо шия над околните глави, за да открие Бас и Кърби. Замора реши да действа, преди двамата да са стигнали до сравнително откритото пространство между дансинга и изхода, където щеше да се наложи да се съобразява и с другото ченге.

Той отново се вряза в тълпата, грубо разбутвайки хората по пътя си. Очите му непрекъснато шареха из танцуващите в кръг двойки. Зърна за миг как ръката на Кърби се спуска към колана на дънките. Замора също измъкна оръжието си — 9-милиметровия пистолет със заглушител — от колана на кръста си и го скри под пеша на сакото. После продължи по права линия към Бас.

Кърби го видя какво прави. Пусна Никол от прегръдката си и я стисна за лявата ръка. Тя най-накрая бе видяла мъжа, в когото детективът вече открито се взираше. Бе по средата на разстоянието между тях и края на дансинга и очите му не слизаха от нея.

С дясната си ръка Бас щракна закопчалката на малката си чантичка, висяща на тънко ремъче от рамото й, която бе тикнала под мишницата си. Без Кърби да я забележи, тя измъкна пистолета оттам, свали предпазителя и отпусна ръка покрай бедрото си.

Джак провери местоположението на нападателя — приближаваше се бързо.

— Ще трябва веднага да побегнем към изхода. Дръж се за мен.

Изоставил всякакви преструвки, той задърпа Бас енергично през тълпата, разбутвайки безцеремонно двойките и спечелвайки си няколко псувни и лакти в ребрата.

Замора бе вече на около три-четири метра от тях, почти стигнал до място за удобен изстрел, когато един от мъжете, блъснати от него, реагира по-енергично й го сграбчи за сакото, откривайки оръжието в ръката му. Замора се извъртя към него, тресна го силно с пистолета по главата и го свали на пода. Жената, танцуваща с мъжа, се разпищя:

— Има пистолет! Има пистолет! Ще го убие!

Реакцията бе светкавична. Хората наоколо се пръснаха във всички посоки и непосредствено около него се образува празен кръг. Паниката плъпна подобно вълна, предизвикана от хвърлен във вода камък — от дансинга тя се прехвърли и върху останалите извън него. Страхуващи се да не попаднат под ударите на кръстосан огън, ако избухнеше престрелка, мъже и жени, опитвайки се да излязат от клуба по възможно най-бързия начин, се блъскаха и катереха един върху друг — някои даже бяха повалени и стъпкани от по-силните и енергични личности. Огромната зала се изпълни с писъци и викове, усилени от добрата акустика, които заглушиха музиката. Оркестрантите спряха да свирят и смаяно се взираха в разкрилия се пред очите им хаос.

Паниката стигна до хората на горното ниво, които не бяха чули първия писък за пистолета. Убедени, че има пожар, те се хвърлиха в масовата истерия, мигновено задръствайки спираловидната стълба. Онези, които се опитваха да въдворят ред, бяха бързо погълнати от изпадналата в ужас навалица.

Кърби и Бас се намираха на пет-шест метра от северния изход, когато бяха спрени от тълпата, полагаща всички усилия да излезе от сградата през същия изход. Джак се огледа за начин да ги заобиколи или да намери пътя на най-малкото съпротивление до най-близкия друг изход. Ситуацията изглеждаше неконтролируема — отзад напираха още ужасени хора. Той огледа тълпата зад тях да открие Замора и го видя точно в момента, в който вдигаше пистолета към Бас.

Никол също го видя. На не повече от четири метра зад нея и с почти чисто поле за стрелба, защото хората бягаха от него като от чумав. Тъкмо се накани да извади пистолета и да стреля, когато Кърби реагира част от секундата преди изстрела на нападателя.

Замора се бе прицелил много добре. Дръпна спусъка, сигурен, че ще улучи мишената отстрани в главата, малко над ухото. Единствено бързата реакция на Кърби спаси Бас от сигурна смърт. Той я дръпна рязко към себе си, подхвана я да не падне, после се наведе над нея и без да се изправя, стараейки се да я предпази от всички страни, я скри от полезрението на убиеца, пробивайки си път през гъстата маса тела, насочили се към изхода.

Куршумът повали мъжа, застанал пред Бас, попадайки точно в тила му и убивайки го на място. Никой не чу заглушения изстрел, нито пък забеляза падналия човек.

Жената до него внезапно вдигна ръка към шията си и я отдръпна — цялата бе в кръв, плиснала от разкъсаната каротидна артерия на мъжа и опръскала лицето й. Писъкът й се издигна над останалите, продължителен и несекващ — въздухът й свърши, но тя пое отново и поднови пищенето, убедена, че е простреляна или намушкана.

Сплотена като един в усилието си да стигне до изхода, тълпата отвърна с нов напън и хората се понесоха напред, без дори да стъпват по пода, повлечени от инерцията. Двукрилата врата на изхода рязко се отвори и уличните лампи хвърлиха светлина върху разкривените от ужас физиономии, втурнали се на тротоара като внезапно отприщен порой.

Тълпата отвътре отново напъна — движението напред вече бе неспирно, — помитайки със себе си и ченгето, оставено на пост пред вратата. Замора се спусна покрай множеството, мъчейки се да открие Бас. Видя я, но този път бе пред Кърби, който я бе хванал за раменете — тялото му я закриваше почти изцяло — и я тласкаше напред към отворената врата.

Замора видя, че няма никакви възможности за чист изстрел по нея. Ако продължеше да я преследва, само щеше да се натъкне на ченгетата отвън, които, съдейки по пронизителните звуци на сирените откъм отворената врата, бяха повикали подкрепление. Бе пропуснал шанса си и реши стратегически да се оттегли, за да има възможност да повтори опита друг път. Хвърли поглед вляво от себе си и забеляза, че тълпата, изнизваща се през задния изход, вече пооредява. Погледна за последен път през рамо, видя как Кърби и Бас излизат през страничния изход, после сам побягна към задния.

Двамата детективи, докарали Кърби и Бас в ресторанта, бяха спрели колата точно срещу изхода от другата страна на улицата. Стояха на отсрещния тротоар заедно с останалата група по външното подсигуряване, на разстояние от разлялата се на улицата тълпа. Видяха как Кърби води Бас към колата и веднага се спуснаха към тях с извадени пистолети, заобикаляйки ги от всички страни. Никол пъхна пистолета обратно в чантичката си, а в това време Джак каза на двамата детективи, че ще я откара в апартамента й, нареждайки им да ги последват.

Хората, измъкнали се от клуба, се пръснаха във всички посоки и Кърби бързо изведе колата на Мърсър Стрийт, плътно следван от още една необозначена кола. Бас бе видимо разтърсена — както от изпадналата в паника тълпа, така и от тъмнокосия мъж, който искаше да я убие.

— Откъде са разбрали, че сме в клуба?

— Не знам. Лицето ми е непознато и ако е бил сам, може да не сме го видели да ни проследява. Или…

— Или какво?

— Местният участък бе информиран, че ще бъдем тук, и бе помолен да ни помогне при подсигуряването на сградата.

— Искаш да кажеш, че някое ченге може да им е казало?

— Може би…

Бас сведе поглед и видя изцапания си с кръв десен крак.

— Тече ми кръв.

— Не е от теб. От оня мъж до теб е. Когото застреляха.

— Застреляли са човек?

— Искаха теб да убият.

— Когато ме дръпна и ме блъсна в тълпата ли?

— Да. Точно преди да стреля.

— Видях пистолета в ръката му, но не чух изстрела.

— Никой не го чу. Имаше заглушител.

— Боже господи, Кърби! Ужасно съжалявам! Аз съм виновна за всичко.

Никол впери празен поглед навън към бързо летящия назад градски пейзаж, а Джак сложи въртящата се червена лампа на таблото, за да разчисти движението от светофарите напред.

— Знаеш ли, струва ми се, че тази работа така няма да стане — продължи тя. — Не искам да прекарам остатъка от живота си, заключена в апартамента и обградена отвсякъде с ченгета. Вие не бихте могли да ме опазите по-добре, отколкото аз самата бих го направила. Поне ще бъда сигурна, че на никого не съм казала къде ще бъда.

— Ще направя така, че това да не се повтори. И ако през следващите няколко дни вършиш точно това, което ти кажа, всичко ще мине добре.

— Ще мине добре ли? Да се крия цял живот под чуждо име? И непрекъснато да се питам дали няма да ме намерят? Да ставам всяка сутрин с мисълта, че този ден може да ми е последен? На това ли му викаш ти добре?

— Трябва да разбереш начина на мислене на тия боклуци. Веднъж тикнат зад решетките за цял живот, Дженеро е вън от играта. След около два месеца, когато молбите му за обжалване не дадат резултат, той няма да има на какво да се опре. Шепата жадни за мястото му хиени ще се сдавят, лоялността ще се промени и когато всичко това свърши, някой друг вече ще е глава на фамилията. И който и да е той, изобщо няма да си дава зор да преследва онзи, който е пратил Дженеро зад решетките. В известен смисъл ти ще си му направила голяма услуга.

— Можеш ли да гарантираш това?

— Не мога да гарантирам нищо, но сега не е като едно време. Тия отрепки нямат капка чест. За тях старите традиции на мафията са смешни. Пет пари не дават за друго, освен пари и власт. След като не представляваш никаква заплаха за тях, няма за какво да се притесняваш.

Бас не отговори. Твърдението на Кърби бе вярно дотолкова, доколкото даването на показания срещу Дженеро бе единствената причина, поради която щяха да я търсят. Грешката му обаче се състоеше в това, че не знаеше нищо за дискетата. Тази дискета бе за нея единственият чип за залагане, който й бе останал, и тя нямаше намерение да се откаже от него, докато не се убедеше, че е осигурил безопасността й.

Двамата мълчаха през целия остатък от пътя, докато накрая Кърби спря колата на алеята пред блока й. Преди да излезе, той се извърна към Никол с дяволита усмивка и каза:

— Както и да е, благодаря ти за танца. Оказа се права. Беше ми много приятно, въпреки че не исках.

Тя му върна усмивката и бавно поклати глава:

— Ама и ти си един, Кърби.