Джеймс Елиът
Невъзможно бягство (35)

35.

След като взе душ и се уви в халата си, Никол отнесе чаша вино в хола, седна на дивана, подвила крака под себе си, и включи телевизора да чуе новините в единадесет часа.

Кърби бе на балкона и докладваше на Тони Ризо, който бе включил същата програма и бе намалил звука докрай.

— Как е тя?

— Ще се оправи. Поне се стресна дотолкова, че да не вдига пушилка отново да излиза.

— Значи нямаш представа кой е стрелял в клуба?

— Никога не съм го виждал. Определено не е от хората на Дженеро или пък от другите фамилии, освен ако не са си попълнили бройката с някои свежи таланти, за които още не знаем.

— Мислиш ли, че те е проследил от апартамента?

— Възможно е, но не вярвам. По-вероятно е знаел къде ще бъдем още преди да отидем там.

— Дано не си прав.

— Е, така или иначе, ще я държим здраво опакована до предварителното гледане.

— Трябва да я махнем от апартамента, Джак. Пак ще се опитат да го направят, когато я караме за съда.

— Тук навлизам в несигурен терен, Лу. Няма да се навие.

— Тогава утре първата ми работа ще е да добавя още двама на стълбището на нейния етаж и още двама на площадката.

Лейтенантът замълча и Кърби го чу как увеличава звука на телевизора.

— Чакай малко, Джак.

Ризо гледаше как екранът се изпълва с кадри от околността пред „Златното какаду“. Изслуша репортера, излагащ същността на историята накратко, после натисна копчето за изключване на звука.

— Двама души премазани, осемнадесет — в болница, а простреляният е мъртъв. Районният прокурор ще умре от радост.

— Какво казват медиите?

— В момента мислят, че е нещо, свързано с наркобизнеса.

— И с малко късмет, с него ще си останат.

— Не бих разчитал на това. Рано или късно ще разберат, че провеждаме операция по закриляне на свидетел. Утре сутринта ще ти се обадя за подсилването на охраната.

Кърби влезе вътре и завари Бас потънала в сълзи. Погледна към телевизора, видя репортера пред „Златното какаду“ и веднага разбра какво я е разстроило.

Тя впери поглед в него — изглеждаше толкова самотна и беззащитна с обляното си в сълзи лице.

— Трима души мъртви, Кърби, и то само защото поисках да изляза.

— Ти не си виновна.

— Виновна съм.

Долната й устна потрепери, а ръцете й се разтрепериха до такава степен, че чашата с виното падна на пода. Кърби седна до нея, прегърна я, притисна главата й към гърдите си и я погали по косата.

— Всичко ще се оправи. Обещавам ти!

— Нищо не може да оправи тази бъркотия.

— Ако някой е виновен за случката тази вечер, то това съм аз. Трябваше да направя всичко възможно, за да те убедя да не излизаме.

— Нищо нямаше да постигнеш. Всичко стана заради това мое тъпо решение.

Той изключи телевизора и я държа в прегръдките си, докато треперенето престана и сълзите спряха.

— Защо не се опиташ да поспиш?

Бас се изправи и Кърби я изпрати до коридора, водещ към спалнята й. Там тя се спря, обърна се към него, пое лицето му в дланите си и го целуна леко по устните — мимолетен контакт, изпълнен с нежност.

— Благодаря ти, че спаси живота ми.

Той я погледна в очите, сбърчил вежди и с леко почервеняло от приятното изживяване лице, усетил едва доловимия й вкус — по тялото му премина гореща вълна.

— Такава ми е работата — каза най-накрая в неловък опит да се пошегува.

— Ти застана между мен и оня човек. Можеше да те убие. Никой не е правил подобно нещо за мен.

— Работата ми е да те закрилям.

— Това, което направи тази вечер, няма нищо общо с факта, че си ченге. Тук става въпрос за характер, почтеност и себеотрицание. Именно затова го направи, защото си такъв човек, а не защото си ченге.

Никол отново го целуна, този път със страст, плъзгайки език между устните му. Отначало той реагира неохотно, колебливо, но после ръцете му я обгърнаха. Тя се притисна до него, усещайки надигащата се твърдина срещу корема й.

Палецът на Кърби лекичко пробяга по очертанията на устните й, любувайки се на съвършената им форма. После той я целуна с нежен натиск. Езикът му се промъкна между устните й и тя лекичко го всмука. По тялото му премина тръпка и Бас чу ниския дълбок стон, изтръгнал се от гърлото му. Тя развърза халата си, хвана ръцете на Джак и ги постави върху гърдите си. Той ги обхвана с длани, а устните му бавно тръгнаха по шията към тях. Ръцете й посегнаха да разкопчеят колана на дънките му, когато Кърби изведнъж рязко се дръпна назад.

— Не бива да го правим.

— Но аз те искам, Кърби.

— Но не заради това, за което трябва. Ти си изплашена и уязвима и се чувстваш задължена към мен заради случилото се тази вечер.

Бас обаче отново го прегърна и положи глава на рамото му.

— Не. Искам те тъкмо заради това, за което трябва — прошепна тя.

Джак отново се отдръпна и я задържа на ръка разстояние.

— Просто не бива да го правим. Не сега. Не в такава ситуация. Повярвай ми, това е едно от най-трудните неща, които се е налагало да казвам през целия си живот. И не мога да повярвам, че го казвам.

— Добре, Кърби. Ще уважа молбата ти. — Тя завърза халата около кръста си и се усмихна. — Мисля си обаче, че трябва да знаеш. Имаш изключителната чест да си единственият мъж, който ми е отказал.

Устните на Джак се изкривиха безрадостно.

— А заедно с това получавам и наградата за глупак на месеца.

Никол се засмя, целуна го леко по бузата, после се обърна и тръгна към спалнята си. Кърби я проследи, докато затвори вратата, и впери поглед в тънката сребърна ивица светлина, процеждаща се под нея. Мислеше си как цялото й държане се бе променило днес. По време на вечерята тя бе игрива и чаровна, почти щастлива — вечното присъствие на тъгата и цинизма, надничащи винаги зад очите й, го нямаше. Каквото и да е имала вътре в себе си, преди ОБН да я използва и да разбие живота й, то си бе пак там, скрито дълбоко у нея, недосегаемо за онези, които биха я наранили, но въпреки това там — бронирано, защитено и поддържано в непрестанна готовност за действие от един неукротим дух.

Силният и натрапчив спомен от целувката и прегръдката отново се върна — усещаше аромата й, топлината на кожата, твърдите й едри гърди, плътно притиснатото й към него тяло. Горещата вълна желание отново го плисна и трябваше да извика на помощ цялата си воля, за да не я последва в спалнята, да я поеме в прегръдките си и да познае всепоглъщащото удоволствие, очакващо го там.

Каза си да се стегне и отиде в кухнята, където отвори хладилника, посегна за бутилка бира, но се отказа и си взе безалкохолно. После провери всички врати и прозорци и седна на дивана да догледа новините.

Бас, все още облечена в халата, се бе подпряла на възглавниците и слушаше станция със стари, но златни парчета, намалила звука и вгледана в зелените цифри от дисплея на радиото — единствената светлина в стаята.

Тази вечер бе вихър на емоциите в целия им диапазон, като се започне от ужас и паника и се стигне до гняв, съжаление, а след това страст и разочарование. Всичко това бе нарушило душевното й равновесие до степен, до каквато никога не бе стигала в живота си. И още не се бе възстановила напълно.

Мислите й се върнаха към момента, когато Кърби седна до нея на дивана и без да каже дума, я притегли в прегръдката си, успокои я и не я пусна, докато самообладанието й не се върна. Бе изпълнен с доброта, състрадание и нежност, каквито не бе очаквала от него, и наистина бе искала да се люби с него така, както не бе желала никой мъж преди.

С усилие прогони мисълта за него от главата си. Сама знаеше какво я е накарало да направи това, което бе извършила тази вечер. Изкривени фрагменти от болезнени спомени за онова, което ОБН я бе накарало да прави, понякога дълбоко заровени в съзнанието й, понякога дори забравени — те я бяха завладели до такава степен, че я тласнаха към това неразумно поведение. И друг път й се бе случвало, но днес то бе струвало живота на трима души и бе поставило в опасност един добър и почтен човек, който бе проявил готовност да се жертва заради нея.

Тя взе решение и погледна часовника на радиото. Беше три и петнадесет сутринта. Тъй като нямаше време за губене, стана и започна да събира багажа си в голямата пътническа чанта, като слагаше само неща от първа необходимост, правейки си сметка, че всичко, от което има нужда, ще си го купи от мястото, закъдето е тръгнала.

Отново провери дали е сложила всичко, което й трябваше: малката кожена папка с паспорта, държана скрита осемнадесет месеца в бюрото; прилежно подредените пачки банкноти, възлизащи на петдесет хиляди долара, от куфарчето на Майкъл Онорати; оригинала и копието на дискетата с банковата информация и резервния пълнител за пистолета.

Бе чула Кърби да си ляга преди няколко часа, но просто за да е сигурна, открехна вратата и отново се ослуша. Тъй като не чу нищо, Никол бързо навлече дрехите, които си бе приготвила: сиви габардинени панталони и кремава копринена блуза под черния блейзер. След това отиде в банята, светна лампата и застана пред огледалото, за да си нагласи русата перука. Връщайки се в стаята, тикна пистолета в кобур отзад на колана, навлече си шлифера и грабна чантата.

Спря да се ослуша отново, после отиде в хола, пъхна лаптопа в чантата и преметна ремъка й през рамо. На пръсти отиде до вратата и отключи безшумно. Излязла навън, тя я затвори предпазливо, после бързо изтича по стълбите двадесет етажа по-надолу, където бе вратата на стълбището към фоайето. Леко я открехна и впери поглед в рецепцията. Единият от портиерите седеше зад бюрото и разглеждаше списание. Срещу него, на фотьойл във фоайето, тя видя и единия детектив, седнал с гръб към нея. Помъчи се да открие и другия детектив, но той никакъв не се виждаше.

Вляво от вратата и зад ъгъла, вече във фоайето, имаше още една врата, от която се влизаше в мазетата и помощните помещения. Вратата от мазетата излизаше навън и бе заключена отвътре. Всеки, който успееше да се промъкне оттук, пак трябваше да излезе във фоайето, за да стигне до асансьорите или до входа за стълбището. При своите слизания да си вземе пощата, Никол бе забелязала, че ченгетата, явно разбрали, че който и да се опита да влезе по този път, трябва да мине през фоайето, за да стигне до нея, не бяха си дали труда да сложат човек при вратата към мазетата.

Фоайето бе тихо и сдържайки дъха си, Бас отвори вратата на стълбището само колкото да се промуши, после тихичко я затвори. След това бързо заобиколи ъгъла, мина по същия начин през вратата към стълбите за мазетата, спря и се ослуша дали не са я усетили. Чуваха се само нормалните нощни звуци на сградата. Бързо се спусна към външната врата, отключи я и след това я заключи след себе си. Прескачайки стъпалата през едно, тя излезе отстрани на блока, скрита зад редица храсти и дървета. Притича до тротоара, после изведнъж забави крачка и спокойно пое към Трето Авеню.

Видя колата с двамата детективи, спряна към източния край на улицата до срещуположния тротоар, обърната към нея. Главата на мъжа на дясната седалка непрекъснато клюмаше, но този на волана я видя и погледът му я проследи, докато се приближаваше и бавно минаваше покрай тях по отсрещния тротоар.

Никол скоро разбра, че той не я подозира в нищо и просто му е скучно, а тя бе единственият жив човек на улицата в този ранен час. Както правилно бе предположила, радарите му щяха да се включат на пълна мощ, ако тя се приближаваше, а не се отдалечаваше от блока.

Стигнала до Трето Авеню, тя пое на север, мина шест пресечки и чула издрънчаването на чугунената решетка зад себе си, се извърна и видя таксито. Махна му, качи се и започна заобиколния маршрут, включващ три смени на таксита, преди да поеме към първата си междинна спирка.