Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хейло (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Fall of Reach, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 40 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване и корекция
GeOrg (2010 г.)

Издание:

Ерик Нюланд. Падането на Рийч

Редактор: Милена Иванова

Коректор: Ангелина Вълчева

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

© 2001 by Microsoft Corporation ISBN 0-345-45132-5

© Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД, София, 2005

ISBN 954-761-172-0

История

  1. — Добавяне

Епилог
Хейло

0647 часа, 30 август 2552 (по Военния календар) / кораб на КУОН „Есенна колона“, в периферията на системата Епсилон Еридани

Кортана откри огън с картечницата на „Есенна колона“, целейки се в дузината изтребители серафими, които ги нападаха, докато набираха скорост, за да излязат от системата. Сега в преследването се включиха и седем вражески фрегати. С помощта на коремните аварийни двигатели корабът едва се размина с един лазерен откос. Тя форсира повредения вторичен реактор до критичното ниво. Трябваше да наберат по-висока скорост, преди да задейства свръхсветлинния генератор на Шоу-Фуджикава, иначе хиперпространственият скок щеше да се провали.

Провери сметките си още веднъж. Според протокола на Коул скокът бе в посока обратна на Земята, но въпреки това посоката му не бе напълно случайна. Командира беше прав, когато каза, че съкратените навигационни символи по екрана му се виждат познати.

Кортана прегледа докладите от мисиите на спартанците. Проучи обстойно данните и ги съхрани във вторичен дългосрочен буфер за данни. Преглеждайки данните от неговите доклади от мисии, тя разбра, че спартанец-117 наистина бе виждал нещо подобно на кораба на Съглашението, в който се бе качил през 2525-а. И още нещо — символите бяха почти идентични с тези на скалата, която той бе измъкнал от силите на Съглашението на Сигма Октанус IV. ВСР отбелязваше в доклада си, че символите, открити върху необичайния камък, не бяха разшифрирани. Заповедта на Кийс да се начертае навигационната траектория бе дала връзката между тези данни. Сега Кортана извлече извънземните символи и вместо да ги сравнява с азбуки или йероглифи, започна да ги съпоставя със звездни формации.

Имаше някои поразителни прилики, както и поредица от разлики. Кортана анализира символите отново, отчитайки хилядолетния дрейф на звездите. Една десета от секундата по-късно тя откри в таблиците си отлично съвпадение — 86.2 процента. Интересно. Вероятно знаците в скалата, намерена на Сигма Октанус IV, бяха навигационни символи, макар и крайно необичайни и стилизирани — математически символи, гравирани с артистизма и изяществото на китайска калиграфия. Какво можеше да се крие там, което да е от такова значение за Съглашението, че те да предприемат пълна офанзива срещу Сигма Октанус IV? Каквото и да беше то… Кортана също се интересуваше от него. Тя сравни новите навигационни координати с директивите си и остана доволна от видяното. Новият курс отговаряше на протокола на Коул. Чудесно.

Фрегатите на Съглашението отново откриха стрелба с плазмените си оръжия. Седем плазмени торпеда се понесоха към „Есенна колона“. Тя изстреля координатите към навигационния пулт и записа логическия път, по който бе стигнала до това заключение в секретния си буфер.

— Наближаваме необходимата скорост — каза тя на капитан Кийс. — Подавам енергия към свръхсветлинните генератори на Шоу-Фуджикава. Новият курс е определен.

Фрегатите на Съглашението застанаха успоредно на изходния й вектор. Щяха да се опитат да последват „Есенна колона“ през хиперпространството. По дяволите. Свръхсветлинните генератори „Шоу-Фуджикава“ разкъсаха нормалното пространство. Около „Есенна колона“ заискри светлина и тя изчезна.

* * *

Кортана разполагаше с предостатъчно време за размисъл по време на пътуването. По-голямата част от екипажа бе замразена в криоотделението. Някои от инженерите бяха избрани да поправят главния реактор. Безплоден жест на внимание, но тя им предостави известно време, за да се опитат да възстановят конвективния индуктор. Дали д-р Хелси е била на Рийч, когато той падна под атаката на Съглашението? Кортана изпита пристъп на съжаление за своя създател. Може би все пак тя се бе измъкнала. Вероятността бе малка, но доктор Хелси знаеше как да оцелява. Кортана пусна програмата за самодиагностика. Заповедите й на „Алфа“ ниво бяха непокътнати. Не бе компрометирала мисията си, насочвайки кораба по този вектор. Със сигурност обаче, когато пристигнеха, щяха да ги посрещнат кораби на Съглашението… без значение къде щяха да се озоват.

Врагът ги беше последвал в хиперпространството. А той винаги се бе проявявал като по-бърз и по-точен в това загадъчно измерение. Капитан Кийс и Командира щяха да имат шанса да обезвредят и превземат един от тези кораби. Техният „късмет“ досега бе опровергал всички вероятности и статистически отклонения. Надяваше се тяхното открито неподчинение на законите на вероятността да продължи.

* * *

— Капитан Кийс? Събудете се, сър — каза Кортана. — След три часа навлизаме в нормалното пространство.

Капитан Кийс се надигна в криогенната вана. Облиза устните си и се изплю.

— Мразя тази гадост.

— Криогенната течност е много хранителна, сър. Моля, изплюйте и преглътнете протеиновия комплекс.

Капитан Кийс провеси краката си от ваната. Изкашля се и изплю слузта на палубата.

— Нямаше да говориш така, Кортана, ако някога беше опитвала тази гадория. Състояние на кораба?

— Втори реактор е напълно възстановен — отвърна тя. — Първи и трети реактор са извън строя. Така имаме двадесет процента мощност. Ракетните установки „Арчър“, редове I и J са в добро състояние. Амунициите на картечницата са десет процента. Двете ни останали бойни глави „Шива“ са непокътнати. — Тя спря, за да провери отново магнитното оръдие. — Кондензаторите на магнитоускорителното оръдие са деполяризирани. Не можем да използваме системата, сър.

— Още добри новини — изръмжа той. — Продължавай.

— Пробивите по корпуса са закърпени, но по-голямата част от палуби единадесет, дванадесет и тринадесет са разрушени, включително и оръжейният склад на спартанците.

— Останали ли са някакви пехотни оръжия? — попита Кийс. — Може да ни се наложи да отблъскваме десант.

— Да, капитане. Голямо количество от стандартните оръжия на морските пехотинци останаха след битката. Искате ли опис?

— По-късно. А екипажа?

— Целият екипаж е под отчет. Спартанец-117 е в криогенен сън заедно с пехотинците и охраната. В момента се събуждат командващите офицери и най-важният персонал.

— А Съглашението?

— След минута ще разберем дали са успели да ни проследят, сър.

— Отлично. Ще бъда на мостика след десет минути.

Той се измъкна от ваната.

— Вече съм твърде стар, за да ме замразяват и разхождат из вселената със скоростта на светлината — измърмори той.

Кортана провери състоянието на екипажа, излизащ от сън. Пулсът на лейтенант Доминик бе малко неравномерен и тя го коригира. Иначе всичко беше нормално.

Капитанът и екипажът се събраха на мостика. Зачакаха.

— Пет минути до навлизането в нормалното пространство, сър — обяви Кортана.

Знаеше, че могат да видят таймера, но Кортана забеляза, че екипажът възприемаше добре спокойния й глас при напрегнати ситуации. Времената им за реакция се подобряваха с около 15 процента. Понякога човешките недостатъци правеха пресмятанията влудяващо неточни.

Направи още една проверка на всички незасегнати системи. При Рийч „Есенна колона“ бе издържала на страхотни атаки. Беше истинско чудо, че остана цяла.

— Навлизане в нормалното пространство след тридесет секунди — информира тя капитан Кийс.

— Изключи всички системи, Кортана. Искам корабът да е тъмен, когато влезем в нормалното пространство. Ако силите на Съглашението са ни проследили, може поне да опитаме да се скрием.

— Разбрано, сър. Гася светлините.

Наблюдателните екрани се озариха от зелена светлина, размазаните звезди се фокусираха. Една трета от екрана бе заета от кървавочервен газов гигант.

Капитан Кийс нареди:

— Запалете двигателите и ни вкарайте в орбита около планетата, сержант Лъвъл.

— Разбрано, сър — отвърна той.

„Есенна колона“ се плъзна покрай гравитационната яма на луната. Кортана засече радарно ехо пред тях. Нещо се криеше в сянката. Когато корабът заобиколи тъмната страна на газовия гигант, обектът се появи пред тях. Беше структура с формата на пръстен… и гигантски размери.

— Кортана — прошепна капитан Кийс. — Какво е това?

Кортана долови внезапния трепет, обзел екипажа на мостика… и особено капитана. Обектът се въртеше спокойно в небесата. Външната му повърхност бе от сив метал, отразяващ звездната светлина. От това разстояние, повърхността на обекта изглеждаше прорязана от дълбоки и сложни геометрични фигури.

— Възможно ли е това да е естествен феномен? — попита Доминик.

— Неизвестно — отговори Кортана.

Тя включи системите за далечно наблюдение на кораба. Холографското изображение на Кортана се намръщи. Сканиращите системи на „Есенна колона“ вършеха отлична работа в битка, но в този случай бяха като от каменната епоха. Тя отклони изчислителна мощ от спомагателните системи и я включи за решаване на задачата. По екраните на сензорите се заредиха числа.

— Пръстенът е с диаметър десет хиляди километра — съобщи Кортана — и е широк двадесет и два цяло и три километра. Данните от спектроскопския анализ все още не са окончателни, но кривите не отговарят на никой познат материал на Съглашението.

Тя замлъкна и насочи системата от камери за далечно наблюдение към пръстена. Само след миг на екрана се появи ясен близък план на обекта.

Кийс тихо подсвирна.

Вътрешната повърхност представляваше мозайка от зелени, сини и кафяви петна — девствена пустиня, джунгли, ледници и огромни океани. Перести бели облаци хвърляха тъмни сенки над пейзажа. Пръстенът се завъртя и пред тях се разкри нова картина — огромен ураган, който се формираше над невероятно широка водна площ.

Докато изучаваше пръстена, по тялото на Кортана бясно запрепускаха уравнения. Проверяваше отново и отново получените данни — скоростта на въртене на обекта и приблизителната му маса. Нещо не пасваше. Тогава тя извърши поредица от пасивни и активни сканирания… и откри нещо.

— Капитане — каза Кортана, — този обект явно е изкуствен. Има гравитационно поле, което определя въртенето на пръстена и задържа атмосферата вътре. От това разстояние и с тези прибори не мога да кажа със сто процента сигурност, но ми се струва, че пръстенът има атмосфера от кислород и азот и сила на тежестта като земната.

— Ако е изкуствен, кой по дяволите го е построил… и какво за Бога е това?

Кортана обработва въпроса цели три секунди и най-накрая отговори:

— Не знам, сър.

Капитан Кийс извади лулата си, запали я и дръпна. Загледа се замислено в издигащия се дим.

— Тогава най-добре да разберем.

Край
Читателите на „Падането на Рийч“ са прочели и: