Ерик Нюланд
Падането на Рийч (28)

Глава 26

0800 часа, 27 август 2552 (по Военния календар) / система Епсилон Еридани, Военен комплекс „Рийч“, планета Рийч

Това бе третият път, когато Джон влизаше в защитената заседателна зала на Рийч. Амфитеатърът бе обгърнат от аура на секретност, която създаваше усещането, че сред кръглите му стени постоянно се взимат решения от първостепенно значение. И наистина, всеки път, когато бе идвал тук, животът му се променяше. При първото си посещение бе посветен като спартанец — сякаш преди цяла вечност. Сепна се, като си спомни колко млада изглеждаше тогава д-р Хелси. За втори път се бе озовал тук при завършването на спартанската си програма на обучение и тогава за последен път бе видял Главния Мендес. Тогава той седеше на пейката до него — на същото това място, на което Командира бе сега. А днес? Имаше чувството, че отново всичко щеше да се промени.

Около него се бяха скупчили две дузини спартанци: Фред, Линда, Джошуа, Джеймс и много други, с които не бе говорил от години. Непрекъснатите сражения през последните десет години държаха сплотените спартанци разделени на светлинни години едни от други. В залата влязоха д-р Хелси и капитан Кийс. Спартанците застанаха мирно и отдадоха чест. Кийс отговори на поздрава.

— Свободно — каза той.

Придружи д-р Хелси до центъра на залата, после седна, а тя застана на подиума.

— Добър вечер, спартанци — каза тя. — Моля, заемете местата си.

Те седнаха като един.

— Тази вечер сме събрали тук — започна тя, — всички спартанци, с изключение на трима, които се сражават твърде далече и не могат лесно да бъдат отзовани. При сраженията през последното десетилетие на бойното поле са загинали само трима спартанци, а един е тежко ранен и не може да продължи да изпълнява службата си. Искам да ви поздравя за отличните оперативни резултати, най-добри в цялата флота. — Тя замълча и ги огледа. — Много се радвам да ви видя отново.

Сложи очилата си и продължи.

— Адмирал Станфорд ме помоли да ви запозная с предстоящата ви мисия. Поради нейната сложност и необичаен характер можете да пренебрегнете обичайния протокол и да задавате всякакви въпроси по време на моята презентация. Сега, направо на наболелия въпрос — Съглашението.

Над главите им светнаха холографски проектори и от лявата страна на д-р Хелси в спретната редица се появиха лъскавите кораби на Съглашението: корвети, фрегати и разрушители. Вдясно от нея се наредиха изображения на същества от различните раси на Съглашението в една трета от реалната им големина — грънт, чакал, летящото същество с пипала, което Джон бе видял на Сигма Октанус IV, както и тежковъоръжените титани, които той и неговият отряд бяха надвили. Знаеше много добре, че това са само холограми, но след цяло десетилетие борба, инстинктите му повеляваха първо да убива, и после да се занимава с подробностите.

— Все още знаем много малко за Съглашението — започна д-р Хелси. — Техните подбуди и начин на мислене засега остават загадка за нас, но задълбочените анализи ни подсказват някои основателни хипотези.

Спря и добави:

— Информацията, която следва, разбира се е секретна. Известно ни е, че Съглашението — нашия превод на името, с което те самите се наричат — представлява конгломерат от няколко различни извънземни раси. Смятаме, че се подчиняват на някаква кастова структура, макар че точната организация на тази структура засега не е известна. Допускаме обаче, че Съглашението завладява и асимилира различни раси, като усвоява техните качества и постижения. Научните методи на Съглашението са по-скоро подражателни, отколкото творчески, следствие от подхода им за обществена асимилация — продължаваше д-р Хелси. — Това съвсем не значи, че те са лишени от интелигентност. При първия ни сблъсък с тях, те са събрали компютърни и мрежови компоненти от разрушените ни кораби и… са ги разучили с удивителна бързина. Когато флотилията на адмирал Коул е пристигнала при Харвест, Съглашението е установило връзка по комуникационния канал и е направило опит за проникване в ИИ на наш кораб. Само за няколко седмици те са изучили основите на компютърните ни системи и нашия език. Нашите опити за разгадаване на компютърните системи на Съглашението имат само частичен успех, въпреки вложените усилия и десетилетия време. Оттогава те извършват все по-успешни атаки на компютърните ни мрежи. Ето защо протоколът на Коул е от такова значение и неизпълнението му се третира като предателство. Може би един ден Съглашението ще може да изтегля информацията от навигационните бази данни на кораб, без дори да го пленява.

Командира хвърли поглед към капитан Кийс. Капитанът стискаше в едната си ръка старинна лула. Офицерът дръпна от нея веднъж и замислено се загледа в д-р Хелси и изображенията на корабите на Съглашението. После бавно поклати глава.

— Както казах и по-рано, Съглашението представлява набор от генетично различаващи се групи, подчинени на твърда кастова система — Тя посочи грънтовете и чакалите: — Тези най-вероятно са част от тяхната военна каста, при това не особено висшестояща, като се има предвид колко много биват пожертвани при наземните операции. Смятаме, че има и раса от военни командири, която засега наричаме „Елита“.

Направи крачка напред към летящите извънземни с пипалата.

— Смятаме, че това са техните учени.

Когато се приближи още малко, фигурата оживя. Видеозаписът показваше как създанието разглобява електрическа кола, произведена от хората. Джон веднага разпозна собствения си запис. Д-р Хелси се обърна и тръгна обратно към подиума.

— ВСР предполага, че съществуват поне още две касти. Войни, способни да командват наземните войски и вероятно да пилотират космическите кораби, и управляваща каста. Разшифровахме няколко съобщения на Съглашението, в които се споменава за… — тя замълча за миг, проверявайки данните на екраните на очилата си, — а, да, за „Пророци“. Според нас тези „Пророци“ представляват управляващата каста и останалите раси се отнасят към тях с почти религиозно преклонение.

Д-р Хелси свали очилата си.

— Тук идва вашият ред. Мисията ви е свързана с тези така наречени „Пророци“ и се състои от четири етапа. Етап първи. Атакувате Съглашението и обезвреждате, но без да разрушавате, един от техните кораби. — Тя се обърна към капитана. — Оставям тази задача в опитните ръце на капитан Кийс и наскоро преоборудвания му кораб „Есенна колона“.

Капитан Кийс прие комплимента й с отсечено кимване и замислено потупа устни с мундщука на лулата си. Командира никога не беше чувал някой кораб на Съглашението да е бил залавян. Беше чел докладите за действията на капитан Кийс на Сигма Октанус IV и се замисли какви са реалните шансове за пленяването на съд на Съглашението. Това щеше да е трудна задача дори за един спартанец.

— Втори етап — каза д-р Хелси. — Спартанците се качват на заловения кораб на Съглашението, обезвреждат екипажа и проникват в навигационната база данни. Ще направим точно това, което те се опитват да направят с нас — да открием разположението на техния основен свят.

Командира вдигна ръка.

— Да, Командире?

— Госпожо. Ще имаме ли на разположение специализиран персонал, способен да проникне в компютрите на Съглашението?

— В известен смисъл — каза тя и погледна настрани. — Ще стигна до този въпрос след малко. Искам да ви уверя обаче, че тези специалисти няма да ви създадат затруднения по време на втория етап. Даже мисля, че ще са ви от полза при сраженията. Съвсем скоро ще ви направя демонстрация.

Подобно на изказването на капитан Кийс, че победата не е всичко, отговорът на д-р Хелси беше друга загадка. Как така компютърните специалисти нямаше да се окажат в тежест на спартанците при сражение? Дори и да можеха да се бият, те пак щяха да бъдат слабото звено в битката. Ако пък изобщо не можеха да се бият, спартанците трябваше да ги пазят в разгара на боя.

— При третия етап — каза д-р Хелси — трябва да откарате пленения кораб до света, от който е дошъл.

В главата на Командира незабавно изникнаха няколко въпроса. Кой щеше да пилотира извънземния кораб? Успявал ли бе някой да разбере начина на действие на системите за управление на Съглашението? Надали, след като от КУОН досега не бяха залавяли техен кораб. Какви опознавателни сигнали трябваше да изпратят при навлизането в пространството на Съглашението? Или щяха да се промъкнат там крадешком? Когато в един план имаше толкова много неясноти, обучението на спартанците им повеляваше да спрат и да обмислят неговата ефективност. Неизяснените въпроси водеха до усложнения или, както ги наричаха, „спънки“. А спънките на свой ред водеха до наранявания, смърт и провал на мисията. Колкото по-прост бе планът, толкова по-добре. Не искаше обаче да избързва с въпросите си. Д-р Хелси със сигурност би предвидила тези възможности.

— На четвъртия етап — продължи тя, — ще трябва да се внедрите и да заловите лидерите на Съглашението и заедно с тях да се върнете в контролираната от КУОН част от пространството.

Командира се размърда неспокойно. Не разполагаха с разузнавателни данни за пространството, в което властваше Съглашението. Знаеше ли някой поне как изглеждат тези лидери на Съглашението, Пророците? Главния Мендес му бе казал да вярва на д-р Хелси. Командира реши да изслуша всичко докрай, преди да задава други въпроси. Това можеше да подрони авторитета й пред другите спартанци, а това бе последното, което искаше да се случи. И все пак имаше нещо, което трябваше да изясни. Вдигна отново ръка. Тя му кимна.

— Д-р Хелси — каза той, — вие казахте „да заловим“ лидерите на Съглашението, не да ги елиминираме?

— Точно така — отвърна тя. — Според нашата представа за устройството на обществената система на Съглашението, убийството на някого от управляващата каста само ще ескалира конфликта. Вашата заповед е да пазите заловените лидери на Съглашението на всяка цена. Ще ги докарате обратно в главната квартира на КУОН, а ние ще ги използваме, за да постигнем примирие или дори да сключим мирен договор със Съглашението.

Мир? Командира се замисли върху непознатата дума. Това ли бе искал да каже капитан Кийс? Алтернативата на победата не бе непременно загубата. Ако избереш да не участваш в играта, не би могло да има нито победа, нито загуба.

Д-р Хелси пое дълбоко въздух и бавно го изпусна.

— Някои от вас вече се досещат, но бих искала да го кажа и аз. Според мен, а и според много други хора, войната не се развива добре… въпреки последната ни победа. Не е много известно колко сериозно всъщност, е положението. Според прогнозите на ВСР разполагаме с месеци, вероятно не повече от една стандартна година, преди Съглашението да открие и разруши оставащите вътрешни колонии… и да се насочи към Земята.

Командира беше чувал тези слухове и незабавно ги бе отхвърлял като неоснователни, но да ги чуе от някого, на когото вярваше, накара кръвта му да замръзне във вените.

— Вашата мисия може да предотврати това — каза д-р Хелси. Тя замълча и сведе глава, после отново ги погледна. — Тази операция е изключително рискована. Има много неизвестни, а просто не разполагаме с необходимото време за събиране на разузнавателна информация. Убедих командването на флота да не ви задължава да участвате в тази мисия. Адмирал Станфорд очаква доброволци.

Командира я разбираше. Д-р Хелси не беше сигурна дали при тази операция ще пожертва или ще пропилее живота им.

Изправи се без колебание и в същия миг останалите спартанци го последваха.

— Добре — каза тя и клепачите й потрепнаха. — Много добре. Благодаря ви.

Тя слезе от подиума.

— До няколко дни ще се срещна с вас поотделно, за да продължа инструктажа. Ще ви покажа как ще качите компютърните специалисти на борда на кораба на Съглашението… и ще ви покажа нещо, което ще ви помогне да се върнете невредими от тази мисия: „Мьолнир“.