Ерик Нюланд
Падането на Рийч (22)

Глава 20

1800 часа, 18 юли 2552 (по Военния календар) / Сигма Октанус IV, квадрант деветнадесет на тридесет и седем

Командира огледа това, което бе останало от лагера. Само четиринадесет морски пехотинци бяха оцелели срещу близо четиристотин мъже и жени, които бяха избити. Той се обърна към Кели:

— Изпрати някой да охранява кораба и остави трима да патрулират. Вземи останалите и обезопаси зоната за приземяване.

— Да, сър.

Тя се обърна към останалите спартанци, вдигна пръст, направи три бързи движения с ръка и те се пръснаха като привидения. Командира се обърна към ефрейтора:

— Вие ли командвате тук, ефрейтор?

Мъжът се огледа наоколо:

— Предполагам, че… да, сър.

— Считано от 9:00 часа стандартно военно време, командването на тази операция се поема от специалните военноморски части. Целият персонал на флота ще получава заповеди и ще докладва на нашите офицери. Ясно ли е, ефрейтор?

— Да, сър.

— А сега, ефрейтор, опишете ми накратко какво се е случило тук.

Ефрейтор Харланд се приведе и нахвърли груба карта на района, докато разказваше набързо за поредицата от жестоки изненадващи атаки.

— Ето тук, квадрант тринадесет на двадесет и четири. Точно тук ни нападнаха, сър. Нещо става там.

Командира внимателно огледа грубите чертежи, сравни ги с изображенията на местността на своя визьор и след това удовлетворено кимна.

— Качете ранените на пеликана, ефрейтор. Скоро ще се вдигаме оттук. Искам трима от вашите хора да се сменят на пост, останалите трябва да поспят малко. Но да сме наясно — ако пеликанът стане на парчета, оставаме на Сигма Октанус IV.

Ефрейторът пребледня, после отговори:

— Разбрано, сър.

Той едва се държеше — изтощителните битки през деня си казваха думата. Пехотинецът отдаде чест, след това се оттегли, за да събере хората си. Под маската на шлема си, Джон се намръщи. Сега тези пехотинци бяха под негово командване и следователно част от неговия отряд. Те не разполагаха нито със снаряжението, нито с военната подготовка на спартанците. Вместо да разчита на тях, щеше да се наложи да ги пази. Трябваше да направи всичко възможно да се измъкнат невредими. Още една пречка в тази и без това рискована мисия.

Командира включи вътрешния канал за връзка:

— Водачи на отряди, среща след три минути на зоната за приземяване.

На визьора му проблеснаха светлинки — спартанците потвърждаваха получената заповед.

Огледа разрушенията наоколо. Гаснещите лъчи на слънцето се отразяваха от хилядите празни сандъци от снаряди, разхвърляни по бойното поле. От десетките разбити шасита на джипове към замъгленото небе се издигаха облаци дим. В калта лежаха купища обгорени трупове. По-късно трябваше да погребат телата… преди до тях да са се добрали грънтовете.

Командира никога не би подложил на съмнение дадените му заповеди, но за миг го прониза съжаление. Този, който бе построил тук лагера без нужното предварително разузнаване, който се бе доверил сляпо на сателитните данни в територия, завзета от противника, бе страхотен глупак. Още по-лошо, бяха пропилели живота на опитни войници.

От юг тичешком се приближи водачът на зеления отряд. Командира не можеше да различи чертите й през отражателното стъкло на шлема, но дори без да поглежда към визьора си, можеше да познае, че това е Линда, само от начина по който се движеше… е, и от снайпера SRS99C-S2 AM с оптичен мерник „Оракъл“, който носеше. Тя внимателно се огледа, увери се, че зоната е безопасна, метна на рамо снайпера и отсечено отдаде чест.

— Явявам се по ваша заповед, Командире.

Водачът на червения отряд — Джошуа — дотича от изток. Отдаде чест и каза:

— Детекторите за движение, радарът и системите за автоматична защита работят, сър.

— Отлично. Да повторим нещата още веднъж — Командира проектира топографската карта на района на визьорите на шлемовете им. — Първата цел на мисията е да съберем разузнавателни данни за разположението на силите и защитните съоръжения на Съглашението около Лазурния бряг. Втората цел: ако няма оцелели цивилни, имаме разрешение да взривим тактическата ядрена бомба „Хаос“, за да елиминираме силите на противника. Междувременно, ще се опитваме да избягваме контакта с врага.

Те кимнаха. Командира посочи четири притока, които се вливаха в делтата на реката близо до Лазурния бряг:

— Ще стоим настрана от тези пътища. По тях патрулират „Банши“ — той очерта кръг около мястото, където по-рано се намираше военна база „Браво“. — Ще избягваме и този район. Според пехотинците, той също е опасен. В квадрант тринадесет на двадесет и четири също е отчетена активност. Водач на червените, преведи взвода си покрай брега. Движете се между дърветата. Водач на зелените, следвайте този хребет, но също се придвижвайте под прикритие. Аз ще тръгна оттук — пътят, който показа Командира, минаваше през особено гъста част на джунглата.

— Сега е 18:30. Градът е на тринадесет километра оттук, би трябвало да стигнем дотам за не повече от четиридесет минути. Може да ни се наложи да се забавим, за да избегнем вражески патрули, но всички трябва да се съберем най-късно до 19:30 часа.

Показа близък план на картата на Лазурния бряг.

— Изходите на градската канализация се намират… — той посочи навигационните пунктове на визьорите — тук, тук и тук. Червеният отряд поема зоната около пристанището. Зеленият — жилищните райони. Аз ще поведа синия отряд към центъра. Въпроси?

— Докато сме под земята, връзката ни ще е ограничена — напомни Линда. — Как ще се свързваме, без да се издадем?

— Според файловете на местната администрация на колонията в горната част на пластмасовите тръбопроводи преминават стоманени тръби. Свържете се към тях и използвайте заземено приемо-предавателно устройство, за да влезете във връзка. Ние ще разполагаме с отделен комуникационен канал.

— Разбрано — отвърна тя.

Командира продължи:

— Веднага след като тръгнем, спускаемият кораб ще излети и ще тръгне в тази посока — той показа място далече на юг от лагера. — Ако пеликанът не успее да стигне дотам…, резервното ни място за среща е тук — и той посочи пункт на петдесет километра на юг. — На това място групата за предварително разузнаване на ВСР е скрила устройство за сателитна връзка и комплект за оцеляване при кризисна ситуация.

Никой не отбеляза, че такъв комплект нямаше да им е нужен, ако Съглашението превърнеше повърхността на планетата в разтопено стъкло.

— Бъдете нащрек — каза Джон — и се върнете невредими. Свободно.

Те енергично отдадоха чест и се втурнаха да изпълняват задачите си. После той превключи на честотата на синия отряд:

— Време е да потегляме, сини. Върнете се при бункера за получаване на заповеди.

Три сини светлинки примигнаха на визьора на шлема му в знак на потвърждение. Миг по-късно дотичаха и останалите трима спартанци от неговия отряд.

— Явяваме се по ваша заповед — рапортува „Син-2“.

Командира бързо ги запозна с плана на мисията.

— „Син-2“ — кимна той към Кели, — ти взимаш ядрената ракета и медицинските принадлежности.

— Потвърдено. Кой ще носи детонатора, сър?

— Аз ще го взема — отвърна той. — „Син-3“ — обърна се към Фред, — ти ще носиш експлозивите. Джеймс, вземи резервното ни оборудване за връзка.

Провериха още веднъж въоръжението си: модифицирани автомати МА5В, приспособени за поставяне на заглушител, десет допълнителни пълнители, гранати, бойни ножове, пистолети M6D — малки, но мощни оръжия, които стреляха с куршуми „Магнум“, 45-ти калибър, достатъчни за да пробият броните на грънтовете.

Освен оръжията имаха и една сигнална димка — синият дим от нея щеше да е сигнал да ги приберат. Носеше я Джон.

— Да вървим — каза той.

Синият отряд потегли. Бързо навлязоха в джунглата в редица. Водеше „Син-4“. Джеймс имаше чувство за правилната посока. Редицата беше малко извита, тъй като Джон и Кели вървяха леко вляво от Джеймс. Най-отзад беше Фред. Движеха се предпазливо. На всеки тридесетина метра Джеймс махаше на групата да спре, докато методично оглеждаше околността за следи от неприятеля. Останалите от отряда приклякаха и се сливаха с плътния гъсталак на джунглата.

Джон провери данните на визьора си. Бяха изминали една четвърт от пътя до града. Въпреки предпазливостта, напредваха с добра скорост. Скафандрите „Мьолнир“ им позволяваха да си пробиват пътя през джунглата, сякаш бяха на разходка в гората. Постепенно рядката мъгла, спуснала се над гората, се превърна в проливен дъжд. Влажната почва стана на кал, забавяйки придвижването на групата.

„Син-4“ се закова на мястото си и вдигна юмрук — сигнала за незабавно спиране. Джон замръзна зад него, вдигна автомата си и започна да обхожда с цевта му местността, като следеше и за най-малкото движение. Обикновено спартанците разчитаха на сензорите на скафандрите си за откриване на силите на неприятеля. Но тук от сензорите за движение нямаше полза — всичко в джунглата се движеше. Трябваше да разчитат на очите и ушите си и на интуицията на предния пост.

— Преден пост до водача на групата: неприятелско присъствие — спокойният глас на Джеймс изпращя по канала за връзка, — вражески сили на сто метра от моята позиция, десет градуса наляво.

С много бавно движение „Син-4“ посочи към опасната зона.

— Прието — отвърна Джон. — Син отряд, остани на позиция.

Макар че сензорите за движение не вършеха работа тук, термичните датчици се оказаха много полезни. През пелената от дъжд Командира забеляза три студени петна — грънтове в техните скафандри с охладен газ.

— Син отряд, неприятелското присъствие потвърдено — той нанесе позицията на врага на визьора си. — Преден пост, оценка за числеността на противника?

— Водач, виждам десет, повтарям десет въоръжени единици на противника. Грънтове, сър. Движат се бавно, в двуреден строй. Още не са ни забелязали. Заповеди?

Съгласно заповедите, които имаше Джон, трябваше да се стараят да избягват сблъсък с противника, доколкото е възможно — спартанците бяха разпръснати твърде нарядко по бойното поле, за да се впускат в по-продължителна схватка. Но тези грънтове се бяха насочили право към укритието на пехотинците.

— Да им видим сметката, син отряд — каза той.

* * *

Групата грънтове се влачеше през калта. Смътно напомнящите на маймуни извънземни носеха блестящи брони с червени кантове. През скафандрите се виждаше загрубяла виолетово-черна кожа. Дихателни маски им доставяха преохладен метан — нормалната за извънземните атмосфера. Бяха десет на брой и се движеха в две колони на около три метра разстояние един от друг. Джон с удовлетворение забеляза, че изглеждаха отегчени — само този, който вървеше начело и двама от опашката държаха в готовност плазмените си пушки. Останалите си бърбореха със странна комбинация от пронизителен вой и гърлен лай. Бяха лесна мишена. Идеално.

Подаде няколко бавни сигнала с ръце на останалите от групата и те отстъпиха, докато напълно изчезнаха от полезрението на грънтовете. Командира включи общия комуникационен канал на взвода:

— Намират се на седемдесет метра от тази падина… — той постави навигационен маркер върху топографската карта на визьорите им. — Насочват се към западния хълм и вероятно ще следват терена до върха. Сега ще се оттеглим и ще се прикрием по продължение на източния хълм. „Син-4“, ти оставаш на патрулна позиция. Стой близо до дъното на падината и ни съобщи, когато задният отряд на колоната мине покрай теб. Цели се първо в тях, те са готови за стрелба. „Син-2“, заеми наблюдателна позиция на върха на хълма. „Син-3“, прикривай ме. Стреляйте само със заглушители, никакви експлозиви, освен ако нещата тръгнат на зле.

Изчака малко и даде заповедта:

— На позиции.

Лазешком спартанците се разпръснаха из хълма. Джон, който бе останал на централна позиция, зареди автомата си. Сред гъстата зеленина отрядът му бе практически невидим. Прикриваха ги също широките като варели дънери на дърветата. Измина една минута. После втора… трета… Сигналът за потвърждение на „Син-4“ премигна два пъти на визьора му. Врагът бе засечен. Поотпусна леко оръжието, изчаквайки…

Ето. На двадесет метра разстояние грънтът на предна позиция се придвижи до края на западния хълм, точно под позицията на Джон. Извънземното спря, а плазменото му оръжие обхождаше местността, след това започна бавно да се изкачва по склона. След миг се появи и останалата част от групата, която се движеше на десет метра зад него. Индикаторът на „Син-4“ премигна отново. Сега. Командира откри огън и с кратък откос изстреля три куршума. Приглушеният звук от изстрела бе недоловим сред шума на тропическия порой. Трите бронебойни куршума пронизаха и разкъсаха скафандъра на извънземното около гърлото. Грънтът стисна с две ръце раната, издаде кратко пискливо хъркане и се строполи мъртъв в калта. Веднага след това извънземните спряха тромаво. Изглеждаха объркани. Джон забеляза две присветвания и последните двама от колоната паднаха на земята.

— „Син-2“ до водача: ариергардът е елиминиран.

— Ударете ги сега! — излая той.

Четиримата спартанци изстреляха кратки откоси. За по-малко от секунда още четирима грънтове от патрула бяха повалени с изстрели в главата. Останалите трима измъкнаха плазмените си пушки и започнаха бясно да ги размахват, търсейки източника на огъня и бръщолевейки оживено на странния си лаещ език. Джон се прицели в този, който беше най-близо до него и натисна спусъка.

Извънземното се пльосна в калта, а от разкъсаната му дихателна маска забълбукаха мехурчета метан. Още два кратки откоса повалиха и последните двама грънтове.

* * *

Кели събра оръжията на грънтовете и подаде на всеки от отряда по една плазмена пушка. Спартанците имаха заповед при всяка възможност да изземат оръжия или технически устройства на Съглашението. Членовете на синия отряд се раздалечиха и продължиха пътя си. Когато чуха над главите си приближаващ звук на банши, се снишиха към земята и ги изчакаха да отминат. След още десет километра пресечена местност джунглата свърши и пред тях, по целия път до Лазурния бряг, се простряха оризови полета.

Преминаването им щеше да е още по-трудно от прекосяването на джунглата. Нахлузиха камуфлажни покривала, които екранираха топлинното им излъчване и запълзяха по корем през калта. Командира забеляза, че над града кръжаха три големи кораба. Ако превозваха войски, в тях можеха да се поместят хиляди войници на Съглашението. Ако пък бяха бойни кораби, всяка директна атака на града по суша би била обречена на провал. И в двата случая положението не беше особено добро. Погрижи се да направи ясен и чист видео— и аудиозапис на корабите.

Когато се измъкнаха от калта, се озоваха близо до брега в края на града. Командира провери картата и поведе отряда към изхода на канализацията. Двуметровата тръба бе преградена със стоманена решетка. Двамата с Фред лесно огънаха металните пръти и влязоха вътре. Започнаха да си проправят път през стигащата до хълбоците им мръсотия. Командира не обичаше тесните пространства. Тук подвижността им бе ограничена от тръбите. По-лошото обаче бе, че се движеха накуп и можеха лесно да бъдат унищожени с гранати или масиран огън. Сензорите за движение даваха сигнали за стотици цели. Тук те бяха напълно безполезни, объркваше ги постоянно изливащият се поток от страничните тръби.

Електронната карта го водеше през лабиринта от тръби. Отгоре се процеждаха снопове светлина, проникващи през вентилационните отвори в капаците на шахтите. От време на време нещо се преместваше и закриваше светлината. Спартанците се движеха бързо и безшумно през мътната вода, докато не стигнаха крайната си цел, точно под градския център на Лазурния бряг.

С леко трепване на главата Командира даде сигнал на хората си да се разпръснат и да държат очите си отворени. Той прокара сондата с оптично влакно през капака на шахтата, на нивото на улицата и вкара другия край в шлема си.

Жълтата светлина на натриевите лампи къпеше всичко на повърхността в зловещо сияние. По ъглите на улиците стояха грънтове, премина сянката на обикалящо банши. Електрическите коли, паркирани на улицата, бяха преобърнати, а контейнерите за отпадъци бяха съборени или подпалени. Всички прозорци на нивото на улицата бяха счупени. Командира не видя никъде следи от цивилни.

Придвижиха се до следващата пресечка. Командира отново провери картината на повърхността. Тук бе по-оживено: група от грънтове с черни брони криволичеше по улицата, два чакала с глави на лешояди се боричкаха около къс месо. Нещо друго обаче привлече вниманието му. На тротоара, или по-точно над тротоара имаше други извънземни. На височина тварите бяха горе-долу колкото хора, но той никога преди не бе виждал нещо подобно. Смътно напомняха на охлюви, с бледа, розово-виолетова кожа. За разлика от останалите сили на Съглашението тези не бяха двуноги. Вместо крака имаха няколко подобни на пипала израстъци, стърчащи от дебелите им туловища. Рееха се на половин метър от земята, носени сякаш от странните розови мехури на гърбовете им.

Едно от тях отвори с пипало капака на кола и започна да разглобява електрическия двигател с изненадваща бързина. Само след двадесет секунди всички части бяха наредени в спретнати редици по настилката. Създанието спря за момент, след това с невероятна скорост пренареди частите, разглоби ги и ги свърза по няколко различни начина. Най-накрая то просто сглоби колата отново и отплува по пътя си. Командира провери видеокамерата, за да се увери, че е записал всичко. Тази раса от силите на Съглашението никога досега не бе регистрирана.

Завъртя оптичния кабел и го насочи към другия край на улицата. Една пресечка по-надолу кипеше още по-голямо оживление. Изтегли сондата и премести синия отряд още една пресечка на юг. Даде им знак да останат на място и след това се покатери по металните дръжки на шахтата, докато стигна под капака. Внимателно прокара сондата отново на повърхността през вентилационните отвори.

Точно до сондата се намираше копитото на един чакал и закриваше половината му полезрение. Той я завъртя много предпазливо и видя още петдесет чакала, които сновяха напред-назад. Бяха групирани около сграда от другата страна на улицата. Сградата напомняше на снимките, показвани им от Дежа преди години — приличаше на атински храм с бели, мраморни стъпала и йонийски колони. В края на стълбите бяха разположени две стационарни оръдия. Още лоши изненади.

Прибра сондата и направи справка с картата. Сградата беше природонаучният музей на Лазурния бряг. Съглашението бе съсредоточило тук значителна огнева мощ — стационарните оръдия имаха внушителен обсег, при който една фронтална атака би била чисто самоубийство. „Защо защитават здание, построено от хората? — запита се той. — Дали това не е техният генерален щаб?“.

Командира даде знак на „Син-2“. Посочи прохода, който минаваше под сградата. Вдигна два пръста, посочи към очите й, после надолу към прохода, а след това бавно сви ръката си в юмрук. Съвсем бавно Кели тръгна на разузнаване по коридора.

Командира погледна часовника си. Всеки момент трябваше да се появят и червеният, и зеленият отряд. По негова заповед Джеймс вече беше инсталирал заземения приемо-предавател към тръбите над тях.

— Зелен отряд, приближете се.

— Разбрано, водачът на зеления отряд е тук, сър — прошепна по канала Линда. — Обследвахме жилищните райони. — Тя замълча за момент. — Нямаше оцелели… точно както на Дракон III. Закъснели сме.

Той разбра. И преди се бяха натъквали на това. Съглашението не взимаше пленници. На Дракон III бяха видели по сателитния канал как оцелелите хора бяха струпани заедно и разкъсани от хищните грънтове и чакали. Когато спартанците стигнаха до мястото, вече нямаше кого да спасяват, но поне бяха отмъстили за жертвите.

— Зелен отряд: останете в готовност и се пригответе за оттегляне и обезопасяване на района.

— Състояние на готовност — потвърди Линда.

Превключи на канала за връзка с червения отряд:

— Червен отряд, докладвайте.

Гласът на Джошуа запращя по комуникационния канал:

— Докладва водачът на червения отряд, сър. Попаднахме на нещо, което ще заинтересува ВСР. Забелязахме нов тип раса от силите на Съглашението. Някакви дребни същества, които могат да летят. Приличат на учени или изследователи. Разглобяват каквото им попадне, като че ли търсят нещо. Не изглеждат, повтарям, не изглеждат враждебно настроени. Препоръчвам да не ги атакувате. Вдигат много голям шум, сър.

— Проблем ли имате?

— Проблемът бе избегнат, сър — отвърна той, — но има една спънка.

„Спънка“. За спартанците тази дума имаше по-специален смисъл. Попадане в засада или минно поле, ранен другар или въздушна бомбардировка — това бяха все неща, за които бяха подготвени. „Спънки“ бяха нещата, на които не знаеха как да реагират. Непредвидени усложнения.

— Продължавай — понижи глас Командира.

— Намерихме оцелели. Двадесет цивилни, скрити в товарен кораб. Сред тях има няколко ранени.

Командира се замисли върху тази информация. Не беше в правомощията му да поставя на кантар живота на няколко цивилни срещу възможността за унищожаване на десет хиляди от войските на Съглашението със заложеното от тях ядрено оръжие. По този въпрос заповедите, които имаше, бяха пределно ясни. Не можеха да взривят бомбата, ако това излагаше на риск живота на гражданското население.

— Нова цел на мисията, водач на червения отряд — каза Командира. — Изведете цивилните до пункта за изтегляне и ги евакуирайте на орбиталните бази.

Превключи отново каналите, за да предаде следващото съобщение до всички отряди:

— Водач на зеления екип, още ли сте в обхват?

След кратка пауза чу гласа на Линда:

— Слушам.

— Придвижете се към пристанището и съгласувайте действията си с червения отряд. При тях има оцелели, които трябва да се евакуират. Водачът на зеления отряд поема стратегическия контрол върху мисията.

— Прието — каза тя, — тръгваме натам.

— Разбрано, сър — отвърна и Джошуа, — ще изпълним задачата.

— Син отряд, край — и Командира прекъсна връзката.

Задачата на зеления и червения отряд нямаше де е лесна. Цивилните щяха да ги забавят, а ако се наложеше да ги защитават от патрули на Съглашението, най-вероятно щяха да ги забележат.

Върна се „Син-2“. Тя включи канала за връзка и докладва:

— До сградата има достъп. Има стълба, а след нея заварена стоманена преграда, но можем да си проправим път.

Командира съобщи по канала за връзка на своя отряд:

— Приемаме, че червеният и зеленият отряд ще успеят да изведат цивилните от Лазурния бряг. Действайте съгласно плана.

Спря за момент и след това продължи, обръщайки се към „Син-2“:

— Свали предпазителите на ядрената бомба и я зареди.