Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хейло (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Fall of Reach, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 40 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване и корекция
GeOrg (2010 г.)

Издание:

Ерик Нюланд. Падането на Рийч

Редактор: Милена Иванова

Коректор: Ангелина Вълчева

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

© 2001 by Microsoft Corporation ISBN 0-345-45132-5

© Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД, София, 2005

ISBN 954-761-172-0

История

  1. — Добавяне

Глава 17

0320 часа, 17 юли 2552 (по Военния календар) / разрушител на КУОН „Ирокез“ по курс към Сигма Октанус IV

Командир Кийс стоеше с ръце зад гърба и се опитваше да изглежда спокоен. Това не беше лесна задача, при положение че корабът се носеше право срещу бойната група на Съглашението. Сърцето му биеше до пръсване. Заради екипажа си трябваше да се овладее поне външно. Изискваше много от тях, може би дори всичко.

Младшите офицери се бяха вторачили в екраните пред очите си. От време на време го поглеждаха нервно, но после погледите им се връщаха към централния наблюдателен екран. Поради огромното разстояние корабите на Съглашението изглеждаха като играчки. И въпреки това би било много лекомислено да се приемат за безопасни. Една грешка, едно подценяване на огромната им огнева мощ и от „Ирокез“ нямаше да остане и следа.

Транспортьорът на пришълците имаше три тумбести отделения. На издутата му централна част се намираха тринадесет отварящи се шлюза. Кийс бе виждал от такива шлюзове да излитат стотици изтребители — бързи, точни и смъртоносни кораби. По принцип един корабен ИИ можеше да се справи с многоцелева отбрана… само че този път на „Ирокез“ не бе инсталиран ИИ.

На големина извънземният разрушител бе само една трета от „Ирокез“. Целият му корпус бе отрупан с кули на импулсни лазери, хитинови издутини и антени, подобни на тези на гигантско насекомо. Транспортьорът и разрушителят се движеха заедно, но не срещу „Ирокез“. Те се носеха бавно навътре в системата към Сигма Октанус IV. Дали щяха да ги подминат? Да превърнат планетата в разтопено стъкло, без даже да си направят труда първо да ги изритат от пътя си?

Фрегатите обаче бяха останали назад. Те се завъртяха синхронно и обърнаха страните си към „Ирокез“ — готвеха се за атака със страничните оръжия. Появи се рой искрици червена светлина и те започнаха да се струпват в екваториалната равнина на корабите, докато прераснаха в плътна ивица, която сияеше зловещо.

— Регистрирам високи стойности на бета радиация — каза лейтенант Доминик. — Подготвят се за стрелба с плазмените оръжия, командире.

— Промяна на курса, сър? — попита лейтенант Джагърс. Той вече набираше ново направление за излизане от системата.

— Остани на сегашния курс! — Командир Кийс положи всички усилия, за да издаде тази заповед със спокоен тон.

Лейтенант Джагърс се обърна и отвори уста, готов да възрази, но Кийс нямаше време да се занимава с него.

— Лейтенант Хикова — каза той. — Заредете ракета „Шива“. Отстранете всички предпазители за изстрелване на ядрената глава.

— „Шива“ заредена. Разбрано, командире — лицето на лейтенант Хикова изразяваше мрачна решителност.

— Настройте детонатора за взрив само при получаване на кодиран радиосигнал. Дезактивирайте детонацията при приближаване. Готовност за изстрелване с насочваща програма.

— Сър? — лейтенант Хикова изглеждаше объркана от заповедите му, но после потвърди: — Разбрано, сър! Ще бъде изпълнено.

Фрегатите на пришълците, които се виждаха в центъра на наблюдателния екран, вече изобщо не приличаха на играчки. Сега те нарастваха с всяка изминала секунда. Червеното сияние отстрани на корпусите им се бе превърнало в плътни ивици, които светеха ослепително. Командир Кийс извади електронния си бележник и бързо въведе данните за изчисление: скорост, маса, направление. Би искал да разполага с корабен ИИ, за да провери резултата. Неговите пресмятания бяха само приблизителни и се основаваха на опита му. За колко време „Ирокез“ щеше да обиколи Сигма Октанус IV? Получи резултата и го намали с 60%. Ако не успееха да ускорят още, щяха да се мъртви преди тези пресмятания да бъдат необходими.

— Лейтенант Хикова, задайте курс на „Шива“ по направление едно-осем-нула. Пълна тяга за дванадесет секунди.

— Разбрано, сър — каза тя, въведе параметрите и ги вкара в системата. — Ракетата е готова, сър.

— Сър! — лейтенант Джагърс се завъртя и се изправи. Устните му бяха стиснати в тънка резка. — Този курс е насочен в посока обратно на нашите врагове.

— Това ми е известно, лейтенант Джагърс. Седнете и чакайте нови заповеди.

Джагърс се отпусна в креслото и потърка главата си с трепереща ръка. Другата бе свита в юмрук. Командир Кийс се свърза с навигационната система и зададе времето на таймера на електронния си бележник. Двадесет и девет секунди.

— Изстреляйте ракетата по моя команда, лейтенант Хикова и нито секунда по-рано.

— Да, сър — изящната й ръка се понесе по клавиатурата на контролния блок. — Магнитните оръдия са все още в пълна готовност, командире — напомни му тя.

— Отклонете енергията, която поддържа заряда на кондензаторите и я пренасочете към двигателите — нареди Кийс.

Лейтенант Хол потвърди:

— Извършвам пренасочването, сър — тя се спогледа с лейтенант Хикова. — Двигателите работят със сто и петдесет процента от предвидената мощност. Прегряване след две минути.

— Внимание! Внимание! — извика лейтенант Доминик. — Изстрел на вражески плазмени торпеда, сър!

От извънземните фрегати изригнаха алени светкавици и две огнени стрели се понесоха в тъмнината. Изглеждаха така, сякаш можеха да изгорят самото пространство. Торпедата се носеха право срещу „Ирокез“.

— Промяна на курса, сър? — гласът на лейтенант Джагърс пресекна от напрежение. Униформата му бе пропита от пот.

— Не — отвърна командир Кийс. — Продължаваме по същото направление. Заредете всички ракетни установки „Арчър“. Завъртете посоката на изстрелване на едно-осем-нула градуса.

— Разбрано, сър — лейтенант Хикова сви вежди, но после бавно кимна и нечуто рече — Да.

Кипяща плазма изпълни половината от предния наблюдателен екран. Гледката бе красива по особен начин — все едно за зрител на първия ред пред… горски пожар. Кийс усети странно спокойствие. Идеята му или щеше да проработи, или не. Шансовете бяха малки, но той бе уверен, че неговите действия бяха единственият начин да оцелеят от тази среща.

Лейтенант Доминик се обърна към него:

— Сблъсък с плазмените торпеда след деветнадесет секунди, сър.

Джагърс се извърна от своя пулт.

— Сър! Това е самоубийство! Бронята ни не може да издържи…

Кийс го отряза.

— Човече, изпълнявайте задълженията си или ще ви отстраня от мостика.

Джагърс погледна умолително към Хикова:

— Но ние ще умрем, Аки…

Без да го погледне, тя се обърна към пулта си:

— Нали чу командира — каза тихо. — Изпълнявай задълженията си.

Джагърс потъна обратно в креслото.

— Сблъсък с плазмените торпеда след седем секунди, сър — каза лейтенант Хол и прехапа устни.

— Лейтенант Джагърс, прехвърлете управлението на аварийните ускорители към моя пулт.

— Да… разбрано, сър.

Аварийните ускорители представляваха резервоари, пълни с трихидротетразин и водороден пероксид. При смесването им се отделяше взривно толкова енергия, че буквално можеше да изхвърли „Ирокез“ по нов курс. На ключови места по корпуса на кораба бяха разположени шест такива резервоара. Командир Кийс погледна брояча на електронния си бележник:

— Лейтенант Хикова, изстреляйте ядрената ракета.

— „Шива“ е изстреляна, сър! По курс едно-осем-нула, с максимална тяга.

Блясъкът на плазма изпълни предния екран. Центърът на червеното петно премина в синьо. Към периферията се разпростряха зелени и жълти ивици заради синьото отместване на светлината при огромната скорост.

— Разстояние триста хиляди километра — каза лейтенант Доминик. — Сблъсък след две секунди.

Кийс изчака секунда и след това задейства аварийните ускорители на левия борд. По корпуса на кораба отекна силен гръм. Кийс полетя настрани и се блъсна във вратата на кабината. Наблюдателният екран се изпълни с огън и на мостика изведнъж стана горещо. Командир Кийс се изправи. Отброяваше ударите на сърцето си. Едно, две, три…

Ако плазмените торпеда ги бяха улучили, нямаше да има нищо за броене. Вече щяха да се мъртви. Само един от екраните продължаваше да работи.

— Задна камера — нареди той.

Двете торпеда профучаха по инерция по първоначалните си траектории, след това лениво извиха и продължиха да преследват „Ирокез“. Едното леко изпревари другото и сега приличаха на две огнени очи. Командир Кийс се удиви на способността на извънземните да направляват плазмените си оръжия от такова огромно разстояние.

— Добре — промърмори той. — Преследвайте ни чак до ада, гадини такива.

— Следи ги — заповяда той на лейтенант Хол.

— Разбрано, сър — потвърди тя. — Идеално сресаната й обикновено коса сега бе разрошена. — Плазмените торпеда набират скорост. Достигат нашата и я надминават. Ще ни настигнат след четиридесет и три секунди.

— Предна камера — нареди командир Кийс.

Наблюдателният екран премигна и изображението се смени. Сега на него се виждаха двете извънземни фрегати, обърнати фронтално срещу движещия се към тях кораб. По корпусите им проблясваха сини светлини — зареждаха импулсните си лазери. Командир Кийс смени увеличението на камерата и видя, че транспортьорът и разрушителят на извънземните все още продължаваха по курса си към Сигма Октанус IV. Нанесе позицията им на електронния си бележник и бързо направи нужните пресмятания.

— Промяна на курса — обърна се той към Джагърс. — Направление нула-нула-четири-точка-две-пет. Отклонение нула-нула-нула-точка-едно-осем.

— Разбрано, сър — отговори Джагърс. — Нула-нула-четири-точка-две-пет. Отклонение нула-нула-нула-точка-едно-осем.

Корабът се завъртя и огромният разрушител на Съглашението застана в центъра на екрана.

— Сблъсък с разрушителя на Съглашението след осем секунди — обяви лейтенант Хол.

— В готовност за нова промяна на курса: отклонение минус нула-нула-нула-точка-нула-едно — нареди Кийс.

— Разбрано, сър — докато въвеждаше цифрите, Джагърс избърса потта от челото си и провери отново изчисленията. — Курсът е въведен. Очаквам заповеди, сър.

— Сблъсък след пет секунди — каза Хол. Беше се вкопчила в ръба на креслото си.

На наблюдателния екран разрушителят се бе уголемил: различаваха се кулите на лазерните оръдия и отворите за изстрелване, заоблени издутини и премигващи сини светлини.

— Задръжте курса — каза командир Кийс. — Задействайте алармения сигнал за сблъсък. Превключете на долната камера.

Клаксоните зареваха. Екранът угасна за миг и после започна да показва черното пространство под кораба. След това изведнъж на него изскочи виолетово-синият корпус на кораба на Съглашението. С оглушителен писък и разтрисане „Ирокез“ прелетя над разрушителя на Съглашението, задирайки в носа му. На екрана проблеснаха сребристи защитни полета, после той се изпълни с шум.

— Промяна на курс, сега! — изрева командир Кийс.

— Да, сър!

Ускорителите заработиха за секунда и „Ирокез“ леко се отклони надолу.

— Пробив в корпуса — съобщи лейтенант Хол. — Спускам херметичните прегради.

— Задна камера — каза командир Кийс. — Стрелба със задните ракетни установки „Арчър“.

— Ракетите са изстреляни — потвърди лейтенант Хикова.

Кийс видя как едното от плазмените торпеда, които преследваха „Ирокез“, се блъсна в носа на извънземния разрушител. Защитното поле на кораба заблестя, премигна и… изчезна. Миг по-късно в кораба се заби второто торпедо. Корпусът му се нажежи до червено, стопи се и закипя. По повърхността му избухнаха вторични експлозии. Ракетите „Арчър“ се носеха като мълнии към ранения кораб на Съглашението, огнени стрели, насочени към целта. Те се стовариха в зейналите пробойни по корпуса му и експлодираха. От разрушителя изригнаха пламъци и отломки.

По лицето на Кийс се плъзна усмивка. Той гледаше как извънземният кораб гори, накланя се и бавно се устремява надолу, привлечен от гравитационното поле на Сигма Октанус IV. С унищожени двигатели и защитно поле той щеше да изгори в атмосферата на планетата. Командир Кийс включи интеркома.

— Закопчайте коланите си, маневра с аварийните ускорители.

Той натисна бутоните за управление на ускорителите и… взривната им мощ отекна от десния борд на кораба. Носовата част на „Ирокез“ се насочи към Сигма Октанус IV.

— Промяна на курса, лейтенант Джагърс — каза той. — Изведете ни на ниска орбита.

— Разбрано, сър! — С бясна скорост той започна да въвежда команди за пренасочване на енергията на двигателите към височинните стабилизатори.

При навлизането в атмосферата корпусът на „Ирокез“ засия в червено. Около наблюдателните екрани се образува жълтеникав облак от йонизирани частици. Командир Кийс се хвана по-здраво за медния парапет. Екранът се изчисти и той видя звездите. Корабът навлизаше в сянката на планетата. Кийс се приведе напред и най-сетне успя спокойно да си поеме въздух.

— Повреда в охлаждането на двигателите, сър — обади се лейтенант Хол.

— Изключете двигателите — нареди той. — Аварийно продухване.

— Разбрано, сър. Изпускам плазма от реактора.

Боботенето на двигателите спря и корабът изведнъж притихна. Никой не отрони и дума, докато накрая лейтенант Хикова се изправи и каза:

— Сър, това беше най-забележителната маневра, която някога съм виждала.

Кийс се изсмя:

— Така ли смятате, лейтенант?

Ако някой от учениците му бе предложил подобна маневра в часовете по тактическа подготовка, той щеше да му пише четири. И щеше да му каже, че макар да е много смела и дръзка, тя все пак си остава изключително рискована и би изложила екипажа на ненужна опасност.

— Битката не е приключила. Стойте нащрек — каза им той. — Лейтенант Хикова, какъв е зарядът на магнитните оръдия?

— Кондензаторите са заредени до деветдесет и пет процента, сър, разрядът е три процента в минута.

— Заредете магнитните оръдия с едрокалибрените снаряди. Всички ракетни установки „Арчър“ в предната част също готови за стрелба.

— Разбрано, сър.

„Ирокез“ излезе от сянката на планетата.

— Лейтенант Хол, задействайте ускорителите с химическо гориво за излизане от орбита.

— Разбрано, задействани.

Чу се кратък тътнеж. В центъра на екрана се появиха задните страни на двете фрегати на Съглашението, покрай които бяха минали, преди да се спуснат в орбита. Извънземните кораби започнаха да се приближават. Сини искри проблясваха по корпусите им, докато зареждаха лазерните си оръжия. От двете страни на корабите се събираха червени светлини. Подготвяше се нов залп от плазмени торпеда. В пространството обаче се носеше още нещо, което бе твърде малко, за да се види на наблюдателните екрани — ядрената ракета. Кийс я беше изстрелял в посока обратна на движението им, но собствената скорост на ракетата не бе достатъчна, за да компенсира огромната скорост на „Ирокез“ и тя все още следваше неговото движение. Докато корабът бе преминал над носа на разрушителя и бе обиколил планетата, ядрената ракета незабелязано се бе приближила до фрегатите, чието внимание бе насочено изцяло към „Ирокез“.

Командир Кийс вдигна електронния си бележник и изпрати сигнала за взривяване на бомбата. Блесна бяла светлина и извънземните кораби изчезнаха в обгърналия ги унищожителен облак. Електромагнитните вълни, породени от взрива, достигнаха магнитното поле на планетата и в атмосферата на Сигма Октанус IV запламтя пъстроцветно сияние. Облакът от взрива се разшири и изстина, цветът му постепенно премина в жълто, оранжево, червено, след това остана само черен прах, който се пръсна в пространството. Двете фрегати на Съглашението бяха незасегнати. Защитните им полета обаче премигнаха и… изчезнаха.

— Определете направленията за стрелба с магнитните оръдия, лейтенант Хикова. По-бързо.

— Разбрано, сър. Кондензаторите заредени до деветдесет и три процента. Направленията са определени.

— Огън!

По корпуса на „Ирокез“ отекнаха два глухи удара.

— Насочете към целите останалите установки „Арчър“ и стреляйте.

— Ракетите се изстреляни, командире.

Към лишените от защита фрегати се понесоха два унищожителни снаряда и стотици ракети. Магнитните снаряди пронизаха фрегатите — едната по цялата дължина от носа до опашката, а другата в средата, точно до двигателите. Корпусите им набъбнаха от вътрешните експлозии. Миг по-късно ги достигнаха и ракетите „Арчър“. Те се взривяваха сред късове от броня, разкъсвайки извънземните кораби на парчета. Фрегата, улучена близо до двигателите, се изду като балон и се превърна във фойерверк от искри. Другият кораб гореше и през пробойните ясно се различаваше вътрешната му структура. Той се обърна към „Ирокез“, но не можа да открие огън и безжизнен потъна в пространството.

— Лейтенант Хол, какво е местоположението на транспортьора на Съглашението?

След кратка пауза тя съобщи:

— В полярна орбита около Сигма Октанус IV. Но се отдалечава със значителна скорост. Напуска системата по курс нула-четири-пет.

— Предупредете „Алианс“ и „Гетисбърг“. Предайте им позицията му.

Командир Кийс се отпусна в креслото си. Бяха успели да спрат корабите на Съглашението, преди да превърнат повърхността на планетата в разтопено стъкло и така бяха спасили живота на милиони. Бяха извършили невъзможното — изправиха се срещу четири кораба на Съглашението и ги победиха. Кийс спря и потисна чувството си на задоволство. Нещо не беше наред. Никога досега не бе виждал силите на Съглашението да бягат. Във всяка битка, която бе виждал или за която беше чел, те оставаха, докато не убиеха и последния оцелял, или пък ако търпяха поражение, се биеха до последния кораб.

— Проверете планетата — нареди той на лейтенант Хол. — Проверявайте за всичко: спуснати оръжия, странни радиосигнали. Там трябва да има нещо.

— Разбрано, сър.

Кийс се молеше тя да не открие нищо. В момента не му хрумваше какво може да направи. Дори и да искаше, не можеше да обърне „Ирокез“ и да се върне на Сигма Октанус IV. Двигателите задълго щяха да бъдат извън строя. Носеха се със значителна скорост по курс, насочен извън системата. Даже и да можеха да спрат, бяха свършили ракетите „Арчър“ и нямаше как да презаредят магнитното оръдие. Бяха безпомощни. Той извади лулата си и се опита да успокои треперенето на ръцете си.

— Сър! — извика лейтенант Хол. — Спускаеми кораби, сър. Транспортьорът е оставил тридесет… грешка, тридесет и четири спускаеми кораба. Засичам сигнали от обекти, които се спускат към повърхността. Насочват се към Лазурния бряг, голям населен център.

— Нашествие — каза командир Кийс. — Незабавно ме свържете с командването на флота. Време е да изпратят пехотинците.