Ерик Нюланд
Падането на Рийч (17)

Глава 15

0000 часа, 17 юли 2552 (по Военния календар) / външен наблюдателен пост на КУОН „Архимед“, в периферията на системата Сигма Октанус

Сержант Уилям Лъвъл се почеса по главата, прозя се и седна на работния си пулт. С появата му заобикалящият го от всички страни екран топло засия.

— Добро утро, сержант Лъвъл — каза компютърът.

— Добрутро, сладурче — отвърна той. От месеци сержантът не бе виждал жена от плът и кръв и студеният женски глас на компютъра бе единственият му заместител, на който можеше да се надява.

— Гласовата идентификация е извършена — потвърди компютърът. — Моля, въведете парола.

Той написа: „ИмашеНякогаЕдномомиче“. Сержантът никога не се бе отнасял твърде сериозно към задълженията си. Може би по тази причина успя да мине само втората година в академията. И може би по тази причина бе прекарал цялата последна година на „Архимед“, забит в последната смяна. Но той нямаше нищо против.

— Моля, въведете паролата отново.

Този път той написа по-внимателно: „ИмашеНякогаЕдноМомиче“.

Непосредствено след първия сблъсък със Съглашението, сержантът бе повикан на служба направо от учебната скамейка. По-точно се бе записал доброволно. Адмирал Коул бе победил Съглашението при Харвест през 2531 г. Победата му бе показвана на всяка видеостена и холограма, като се започне от външните и вътрешните колонии, та чак до Земята. Заради това Лъвъл не се беше опитал да се измъкне от наборните офицери. Мислеше, че ще изгледа няколко битки от мостика на някой разрушител, ще изстреля няколко ракети, ще обере лаврите и за една година ще бъде повишен в чин капитан. Отличните му оценки му осигуриха незабавен прием в кандидатофицерската школа на Луна. Пропагандната машина на КУОН обаче, бе пропуснала да включи в предаванията една малка подробност: Коул бе победил, само защото силите му трикратно надвишаваха тези на противника… и дори при това положение, все пак бе загубил две трети от флотата си.

Сержант Лъвъл бе служил четири години на фрегата „Горгона“. Беше повишен до старши лейтенант, после заради неподчинение и груба некомпетентност бе разжалван до младши лейтенант и накрая до сержант. Единствената причина да не го отзоват окончателно, бе, че КУОН се нуждаеше отчаяно от всеки мъж или жена, до които можеше да се добере. По време на службата си на „Горгона“ той и останалата част от флотата на адмирал Коул се бяха носили из външните колонии, като преследваха силите на Съглашението или бяха преследвани от тях. През тези четири години служба Лъвъл бе видял десетки опустошени светове и милиарди загинали. Накрая просто не бе издържал на напрежението. Затвори очи и си припомни. Не, не се беше пречупил, просто се страхуваше да умре като всички останали.

— Моля, не затваряйте очи — напомни му компютърът. — Извършвам сканиране на ретината.

Прехвърляха го от канцеларска работа към второстепенни задачи и най-накрая преди година се бе озовал тук. По това време външните колонии вече не съществуваха. Съглашението ги бе унищожило и сега неумолимо навлизаше към вътрешните колонии. Човечеството бе отбелязало няколко откъслечни победи, но той знаеше, че е само въпрос на време пришълците да унищожат напълно човешката раса.

— Влизането в системата е завършено — обяви компютърът.

На монитора излезе личното досие на сержант Лъвъл. На снимката си от академията изглеждаше с десет години по-млад: грижливо подстригана катраненочерна коса, широка усмивка и искрящи зелени очи. Сега косата му бе рошава, а очите му отдавна бяха изгубили блясъка си.

— Преди да продължите, моля прочетете Обща заповед 098831А-1.

Сержантът помнеше отлично тази глупост, но компютърът във всеки случай щеше да проследи движението на зениците му, за да се увери, че я е прочел. Отвори файла и той изскочи насред екрана:

Заповед на Космическото управление на Обединените нации за действие при извънредни обстоятелства

номер 098831А-1

Код на секретност: червено

Код за общ достъп: файл (утринна зора)

От: КУОН/ Навигационен отдел Х. Т. Уорд

До: Целия персонал на КУОН

Тема: Обща заповед 098831 А-1 (Протокол „Коул“)

Ниво на достъп: ОГРАНИЧЕН (съгласно директива БГХ)

Протокол „Коул“

За защита на сигурността на вътрешните колонии и Земята никой космически кораб или станция на КУОН не следва да попада във вражески ръце с непокътнати навигационни бази данни, които могат да насочат силите на Съглашението към центрове, населени с цивилно население. При поява на каквито и да е сили на Съглашението следва:

1. Да се активира селективно изтриване на базите данни на всички корабни или наземни мрежи от данни.

2. Да се инициира тройна проверка, гарантираща че всички бази данни са изтрити, а резервните копия — неутрализирани.

3. Да се стартират вирусоподобни програми за прочистване на данните (Изтегли от unscttp://epww:coleprotocol/Virtualscav/fbr.091)

4. В случай на отстъпление под натиска на сили на Съглашението, всички кораби следва да навлизат в хиперпространството със случаен вектор, който да не е насочен към Земята, вътрешните колонии или друг населен център.

5. При непосредствена опасност от залавяне от сили на Съглашението, всеки кораб на КУОН трябва да се самоунищожи.

Неизпълнението на тази директива ще се разглежда като акт на предателство и подлежи на наказание, съгласно Военния Кодекс на КУОН по членове JAG 845-Р и JAG 7556-L. Такова нарушение се наказва с доживотен затвор или смърт.

 

/край на файла/

 

Ако разбирате тази заповед, натиснете „ENTER“.

Сержант Лъвъл натисна „ENTER“. КУОН не искаше да поема никакви рискове. А след всичко, което бе видял с очите си, не можеше да ги обвинява. На наблюдателния екран се появиха прозорците на сканиращите програми, пълни със спектрални и радарни данни и много шум.

Станция „Архимед“ изпращаше подред три сонди, които влизаха и се връщаха от хиперпространството. Всяка сонда изпращаше радарни сигнали и правеше анализ на спектъра от радиочестотите до рентгеновия диапазон, после се връщаше в нормалното пространство и излъчваше събраните данни обратно към станцията. Проблемът при хиперпространството бе, че физическите закони не действаха точно така, както се очакваше. Бе напълно невъзможно местоположенията, времената, скоростите или дори масите да се определят с приемлива точност. Корабите никога не знаеха точните си местоположения или посока. Всеки път, когато сондите се завръщаха от техните двусекундни пътешествия, можеха да се появят в същата точка, от която бяха тръгнали… или пък на три милиона километра разстояние. А понякога и изобщо не се връщаха. Тогава, преди да се повтори операцията, след сондите трябваше да се пускат аварийни капсули. Поради тази неопределеност на хиперпространството, корабите на КУОН, които пътуваха между различни звездни системи, понякога пристигаха на милиони километри от първоначалната си цел. Това до голяма степен обезсмисляше и цялата мисия на станцията.

От сержант Лъвъл се изискваше да следи за пирати или контрабандисти… но най-вече за кораби на Съглашението. Но на станцията никога досега не бе регистриран дори и силует на такъв кораб и точно по тази причина той бе поискал да бъде изпратен на това затънтено място. Тук беше в безопасност. Това, което виждаше, най-често бяха изхвърлени отпадъци от корабите на КУОН, облаци от първичен атомен водород или някоя заблудена комета, попаднала по случайност в хиперпространството.

Лъвъл се прозя, вдигна крака на контролния пулт и затвори очи. И едва не падна от креслото, когато на комуникационното табло иззвъня сигнал за тревога.

— О, не — прошепна той и стомахът му се сви на студена топка от страх и срам от собственото му малодушие. — Дано да не е Съглашението. Само не и тук.

Бързо задейства управлението и проследи сигнала за контакт до източника му — сонда „Алфа“. Сондата бе регистрирала приближаващо масивно тяло, траекторията на което леко се извиваше, притеглена от гравитацията на Сигма Октанус. Беше наистина голям обект. Може би облак прах? В такъв случай скоро трябваше да промени формата си и да се разпръсне.

Сержант Лъвъл се изпъна в креслото си.

Върна се и сонда „Бета“. Тялото все още бе там и с непроменена форма. Това бе най-голямата стойност, която сержант Лъвъл бе отчитал някога: двадесет хиляди тона. Не можеше да е кораб на Съглашението — те никога не бяха толкова огромни. А и силуетът му бе почти сферичен, не отговаряше на никоя от формите в базата данни. Сигурно бе отклонил се астероид. Почука с писалката си по таблото. А ако не беше астероид? Тогава трябваше да изтрие базата с данни и да активира механизмите за самоунищожаване на станцията. Но какво би могъл да търси тук кораб на Съглашението?

Получи сигнал и от сонда „Гама“. Данните за масата бяха същите. Спектралният анализ не позволяваше категорично заключение, което и можеше да се очаква при това разстояние. При сегашната си скорост тялото бе на два часа разстояние от станцията. Движеше се по хиперболична траектория — щеше да направи рязък завой покрай звездата, после щеше да излезе незабелязано от системата и да изчезне завинаги. Направи му впечатление, че траекторията минава съвсем близо до Сигма Октанус IV и ако тялото се намираше в реалното пространство, това би било доста тревожно. В хиперпространството обаче, то можеше да прелети „през“ планетата, без никой да забележи.

Сержант Лъвъл се отпусна и изпрати капсулите да приберат трите сонди. Докато те се завърнеха, тялото сигурно отдавна щеше да е изчезнало.

Загледа се в последното изображение на екрана. Струваше ли си да прати незабавно доклад до Сигма Октанус? Най-вероятно щяха да го накарат да изпрати сондите обратно без необходимото възстановяване и те щяха да се загубят. След това би се наложило да идва снабдителен кораб, за да ги подмени, станцията щеше да бъде подложена на инспекция, а той щеше да бъде принуден да изслуша дълга лекция за това, кое представлява реална заплаха и кое не. Не… нямаше нужда да занимава никого с това. Единствените, които можеха наистина да се заинтересуват, бяха умниците в отдела по астрофизика на КУОН, а те можеха да прегледат данните, когато им е удобно.

Той заведе аномалията в регистрите и я прикачи към ежечасния си бюлетин. След това изрита ботушите от краката си и се обтегна назад, чувствайки се отново в пълна безопасност в своето малко ъгълче от Вселената.