Ерик Нюланд
Падането на Рийч (33)

Глава 31

0447 часа, 30 август 2552 (по Военния календар) / Станция за дистанционно наблюдение „Фермион“ в периферията на системата Епсилон Еридани

Главния старшина Макроб влезе в командния център на станцията за дистанционно наблюдение „Фермион“. Младши лейтенантите Бил Стрийтър и Дейвид Брайтлинг се изправиха и отдадоха чест. Той безмълвно отвърна на поздрава.

Разположените по целите стени екрани показваха информацията, получена от последните изпратени в хиперпространството сонди: многомерни графики, дъга на цветовите корекции и каталог на обектите, носещи се в хиперпространството. Някои от новопостъпилите офицери смятаха, че графиките изглеждат „симпатично“. За Главния Макроб обаче, всяка точица от екрана представляваше възможна опасност. Толкова много неща можеха да се крият в многомерното пространство: пирати, контрабандисти… Съглашението.

Макроб внимателно огледа работните пултове. Провери повторно и се убеди, че всички програми и хардуерът отговарят на зададените от КУОН параметри. Прокара ръка по екраните и клавиатурите, търсейки следи от прах. Пултовете бяха в идеално състояние. Като се имаше предвид какво охраняваха, а именно Рийч, и най-малкото несъвършенство бе недопустимо. Беше се погрижил и екипажът му да е наясно с това.

— Продължавайте все така — каза той.

След битката при Сигма Октанус флотското командване бе прехвърлило най-добрите си кадри на станциите за дистанционно наблюдение. Главния Макроб бе изтеглен от форт „Йорк“ в периферията на Вътрешните колонии. Беше прекарал последните три месеца, като помагаше на членовете на екипажа си да изтупат от прахта знанията си по абстрактна и комплексна алгебра, за да могат да интерпретират данните от сондите.

— Готови за изпращане на следващата серия от сонди, сър — каза лейтенант Стрийтър. — Линейният ускорител и хиперпространствените генератори са заредени и са в готовност.

— Задайте време на връщане след тридесет секунди и изстрелвайте — нареди Главния Макроб.

— Разбрано, сър. Сондите са изстреляни. Ускоряват се и навлизат в хиперпространството.

Командването на флота изобщо не очакваше атака срещу военния комплекс на Рийч. Той бе сърцето на военните операции на КУОН. Но каквото и да го нападнеше, битката щеше да е кратка. В орбита около планетата се намираха двадесет супермагнитни оръдия. Всяко от тях можеше да ускори трихилядитонен снаряд до скорост 0.4 от скоростта на светлината и да го насочи с хирургическа точност. И ако това не бе достатъчно, за да спре Съглашението, в системата по всяко време имаше между сто и сто и петдесет космически кораба. Главния Макроб обаче, знаеше историята на една друга военна база, смятана за твърде силна, за да бъде нападната. Тогава военните бяха заплатили висока цена за липсата си на бдителност. Той нямаше да допусне Рийч да се превърне в нов Пърл Харбър. Не и по време на неговото дежурство.

— Сондите се завръщат, сър — обяви лейтенант Брайтлинг. — Сонда „Алфа“ навлиза в нормалното пространство на три… две… едно. Сканирам секторите. Сигналът е получен от точката на изтегляне минус четиридесет и пет хиляди километра.

— Обработете сигналите и изпратете безпилотната капсула за прибиране на сондата, лейтенант.

— Разбрано, сър. Получавам следящия сигнал… — лейтенантът се взря в екрана пред себе си. — Сър, бихте ли погледнали това?

— Покажете го на главния екран, лейтенант.

Контурите от радара и неутронния скенер се появиха… и запълниха целия екран. Главния Макроб никога не беше виждал нещо подобно в хиперпространството.

— Проверете дали няма грешка в потока от данни — нареди той. — По моите оценки обектът е с диаметър три хиляди километра.

— Проверено… диаметърът от три хиляди и двеста километра е потвърден, сър. Няма нарушения в сигнала. След завръщането на сонда „Бета“ ще можем да определим и траекторията на планетоида.

Много рядко се случваше в хиперпространството да попадне естествен обект с по-големи размери. Регистрирани бяха само няколко откъслечни случая на комети или астероиди — астрофизиците на КУОН все още нямаха задоволително обяснение как тези обекти се бяха озовали там. Досега обаче не бе наблюдавано нищо подобно на това. Или поне не преди…

— О, Господи… — промълви Макроб.

Не и преди Сигма Октанус.

— Няма да чакаме сонда „Бета“ — излая Главния Макроб. — Веднага започваме изпълнението на протокола на Коул. Лейтенант Стрийтър, изтрийте навигационните бази данни. Веднага! Лейтенант Брайтлинг, отстранете защитните механизми на реактора на станцията.

Младшите офицери се поколебаха за миг, след това си дадоха сметка за сериозността на положението и бързо се захванаха да изпълнят заповедите му.

— Зареждам вирусите за прочистване на данните — извика лейтенант Стрийтър. — Изпразвам главната памет и кеша. — Той се обърна в креслото си с пребледняло лице. — Сър, научната библиотека е отделена от мрежата за профилактика. Тя съдържа всички астрофизични списания на КУОН.

— И навигационни данни за всяка звезда в радиус от сто светлинни години — прошепна Главния, — включително и Слънцето. Лейтенант, изпратете някого долу, за да унищожи тези данни. Не ме е грижа, ако трябва да използват и чук, стига данните да бъдат заличени.

— Разбрано, сър! — Стрийтър включи интеркома и припряно започна да изстрелва заповеди.

— Защитните механизми изключени — докладва лейтенант Брайтлинг. Стиснатите му от напрежение устни се бяха превърнали в тънка бяла линия. — Сър, сонда „Бета“ се връща на четири… три… две… едно. Готово. На сто и двадесет хиляди километра от целта. Сигналът е слаб. Изглежда сондата не функционира нормално. Сега се опитвам да го изчистя.

— Тази неизправност не е просто съвпадение, Стрийтър — каза Главния. — Незабавно се свържете с командването на флота по „Алфа“ канала! Компресирайте и изпратете записите с данни.

— Да, сър — пръстите на лейтенант Стрийтър се подхлъзнаха по клавиатурата и се наложи да въведе командата отново. — Записите са изпратени.

— Получен е сигналът от сонда „Бета“ — докладва лейтенант Брайтлинг. — Пресмятам траекторията на обекта…

Планетоидът се беше приближил. По повърхността му се наблюдаваха странни аномалии — издутини, неравности и шипове. Макроб потръпна и сви ръце в юмруци.

— Ще премине през системата Рийч — каза лейтенант Брайтлинг. — Пресича равнината на планетите след седемнадесет секунди в периферията на системата, в точка с координати нула-четири-едно. — Той рязко си пое въздух: — Сър, това е само на една светлинна секунда от нас.

Лейтенант Стрийтър скочи и събори креслото си, като почти се блъсна в Главния. Макроб изправи креслото.

— Седнете, лейтенант. Имаме работа за вършене. Насочете матрицата на телескопа за наблюдение на този сектор от пространството.

Лейтенант Стрийтър се обърна и се вторачи в каменното лице на Главния. Пое си дълбоко дъх.

— Да, сър — отпусна се обратно в креслото. — Разбрано, сър, насочвам матрицата на телескопа.

— Сонда „Гама“ се връща на три… две… едно. — Лейтенант Брайтлинг замълча. — Няма сигнал, сър. Сканирам. Може би сондата се е преместила и по оста на времето.

— Не мисля така — промълви Главния.

Лейтенант Стрийтър съобщи:

— Матрицата на телескопа е насочена към целта, сър. Предавам на главния екран.

В периферията на системата Рийч се появиха точици зелена светлина. Те се събраха и закръжиха, носени сякаш от кипяща течност. Пространството се разтегна и изкриви. Половината от звездите в сектора се размазаха.

— Получавам сигнал от радара — каза лейтенант Брайтлинг. — Регистрирам… повече от триста големи обекта — ръцете му се разтрепериха. — Сър, контурите им отговарят на познатите профили на кораби на Съглашението.

— Набират скорост — прошепна лейтенант Стрийтър — в посока към станцията.

— Проникване в мрежата на флотското командване — каза лейтенант Брайтлинг. Треперещите му ръце с мъка набираха командите. — Прекъсвам нашата връзка.

Главния Макроб се изпъна като струна.

— Какво стана с астрофизичните данни?

— Сър, все още се опитват да прекъснат програмата за диагностика, но това отнема известно време.

— Тогава нямаме много варианти за избор — промълви Макроб.

Той положи ръка на рамото на лейтенант Брайтлинг, за да го успокои:

— Всичко е наред, лейтенант. Направихме всичко, което беше по силите ни. Изпълнихме дълга си. Няма за какво повече да се тревожим.

Постави дланта си на контролния пулт. Изключи защитите на реактора и инжектира цялото съдържание на запасните резервоари с деутерий в горивната камера. Накрая каза:

— Остава да изпълним и последната заповед.