Ерик Нюланд
Падането на Рийч (23)

Глава 21

2120 часа, 18 юли 2552 (по Военния календар) / разрушител на КУОН „Ирокез“, Военна зона в орбита около Сигма Октанус IV

— Какво е състоянието на кораба? — попита капитан Кийс, като се появи на мостика, закопчавайки яката си. Направи му впечатление, че ремонтната станция „Люлка“ все още закрива задната им камера. — И защо още сме толкова близо до станцията?

— Сър, целият екипаж е на пултовете за управление на оръжията — отговори лейтенант Доминик. — Тактическите данни са прехвърлени на вашия пулт.

На екрана пред Кийс изскочи тактическата диаграма на „Ирокез“, съседните съдове и ремонтната станция.

— Както виждате — продължи лейтенант Доминик, — ние се отделихме от станцията, но тя се движи по същото направление като нас. Адмирал Станфорд иска да останат заедно с флотилията.

Капитан Кийс седна в командирското кресло — наричаха го още „горещото кресло“ — прегледа данните и кимна одобрително.

— Изглежда адмиралът има нещо наум.

После се обърна към лейтенант Хол:

— Какво е състоянието на двигателите, лейтенант?

— Двигателите работят на петдесет процента от мощността си — докладва тя. Изправи се в цял ръст, над метър и осемдесет, и отправи на капитана почти укорителен поглед. — Сър, двигателите понесоха сериозни поражения при последната битка. Направеният ремонт е… ами, най-доброто, което можахме да направим без пълната им замяна.

— Разбирам, лейтенант — отвърна спокойно Кийс.

В действителност той също се безпокоеше за двигателите, но нямаше смисъл да тревожи Хол още повече. Най-малко от всичко искаше да подкопава самочувствието й.

— Офицер по оръжията? — капитан Кийс се обърна към лейтенант Хикова. Дребничката жена приличаше повече на порцеланова кукла, отколкото на боен офицер, но Кийс знаеше, че това впечатление е само повърхностно. Във вените й вместо кръв течеше живак, а нервите й бяха от стомана.

— Магнитното оръдие се зарежда, сър — докладва тя, — заряд шестдесет и пет процента и нараства с два процента в минута.

Всяка операция на „Ирокез“ бе забавена до крайност. Двигателите, оръжията… не можеха да се откъснат дори от тромавата ремонтна станция. Кийс се изпъна в креслото си. Не разполагаше с време за самообвинения. Трябваше да направи най-доброто, на което бе способен с това, с което разполагаше. Нямаше друга алтернатива.

Вратите на асансьора се разтвориха и на палубата се появи млад мъж. Бе висок и строен. Тъмната му коса, по-дълга от разрешеното по правилник, бе зализана назад. Беше обезоръжаващо красив. Кийс забеляза, че жените от екипажа продължително огледаха новодошлия, преди да се върнат към задълженията си.

— Сержант Лъвъл на вашите заповеди, капитане — отривисто отдаде чест той.

— Добре дошли на борда, сержант. — Капитан Кийс отвърна на поздрава, учуден, че несресаният офицер се придържа толкова строго към военния протокол. — Поемете управлението на навигационния пулт, моля.

Останалите офицери на мостика забиха погледи в сержанта. Необичайно бе офицер с толкова нисък чин да пилотира голям кораб като този.

— Сър? — Лъвъл сбърчи чело, явно объркан. — Дали не е станала някаква грешка, сър?

— Вие сте сержант Уилям Лъвъл, нали? Доскоро назначен на външния наблюдателен пост „Архимед“?

— Да, сър. Изтеглиха ме оттам толкова неочаквано, че…

— Тогава заемете мястото си на пулта, сержант.

— Да, сър!

Сержант Лъвъл седна пред навигационния пулт, огледа за няколко секунди управлението му и го пренастрои по свой вкус. В ъгълчетата на устата на Кийс се прокрадна усмивка. Знаеше, че Лъвъл има по-богат боен опит от всеки друг офицер на мостика и му допадна, че сержантът се приспособява толкова бързо към непознатата обстановка.

— Покажете ми координатите на флотилията и относителното разположение на врага, сержант — нареди Кийс.

— Да, сър — отвърна Лъвъл.

Ръцете му затанцуваха по клавишите. Само след секунда на главния екран изскочи карта на системата. Дузина малки триъгълни маркери указваха флотилията на адмирал Станфорд, разположена между Сигма Октанус IV и нейната луна. Това бе отлична изходна позиция. Битката в орбита около планетата би ги поставила в капана на гравитационното й поле, като бой с гръб, опрян в стена.

Кийс се вгледа внимателно в изображението на екрана и се намръщи. Адмиралът бе подредил корабите от флотилията в плътна формация. Когато силите на Съглашението започнеха да ги обстрелват с плазмените си оръжия, те нямаше да имат достатъчно пространство за маневриране. Корабите на Съглашението бързо се придвижваха навътре в системата. Капитан Кийс преброи двадесет сигнала на радара. Съотношението на силите никак не му харесваше.

— Получавам заповеди — каза лейтенант Доминик. — Адмирал Станфорд иска да заемем тази позиция възможно най-бързо.

На картата, в ъгъла на формацията, запулсира синьо триъгълниче.

— Сержант Лъвъл, откарайте ни там с максимална скорост.

— Разбрано, сър — отвърна той.

Капитан Кийс едва превъзмогна надигналата се вълна на смущение, когато ремонтната станция започна да ги изпреварва. Тя зае позиция точно над плътната бойна формация на адмирала. Станцията се завъртя и застана с ръба си към приближаващата флота на Съглашението, за да се излага най-малко на техния огън.

— Завъртане и обратна тяга — каза сержант Лъвъл. „Ирокез“ се завъртя и намали скорост. — Ускорители за поддържане на станцията. На позиция сме, сър.

— Много добре, сержант. Лейтенант Хикова, отклонете колкото се може повече мощност, за да заредите магнитните оръдия.

— Разбрано, сър — отговори Хикова, — кондензаторите се зареждат с максимална скорост.

— Капитане — обади се лейтенант Доминик, — от корабния ИИ на „Левиатан“ получаваме кодирано направление за стрелба и броячи с оставащото време.

— Прехвърлете данните към лейтенант Хикова, покажете ги и на моя екран.

На тактическата карта се появи линия, която свързваше „Ирокез“ с една от приближаващите фрегати на Съглашението. В ъгъла се виждаше оставащото до изстрела време — двадесет и три секунди.

— А сега искам да видя направленията за стрелба на цялата флотилия, лейтенант Доминик.

Картата се покри с паяжина от траектории, до всяка от които имаше малък таймер. Адмирал Станфорд бе предвидил флотилията да разменя изстрели със Съглашението, както силите на Севера и Юга от времето на гражданската война — такава тактика можеше да се определи само като кървава… или дори самоубийствена. Каква, по дяволите, беше идеята на адмирала? Кийс се загледа в екраните, опитвайки се да открие логика в на пръв поглед налудничавата идея на адмирала… и най-накрая я разгада. Рисковано решение, но ако свършеше работа, можеше да се окаже гениално.

Таймерите за стрелба бяха подбрани така, че изстрелите да се групират в два или три мощни залпа. Първият залп трябваше да разруши щитовете на корабите на Съглашението, а последният окончателно да ги нокаутира. Номерът обаче можеше да мине само веднъж. След това, когато останалите невредими кораби на Съглашението отвърнеха на огъня, флотилията на КУОН щеше да бъде унищожена. „Ирокез“ и другите кораби бяха неподвижни мишени. Даваше си сметка, че адмиралът така или иначе не би могъл да се отдалечи твърде много от Сигма Октанус IV, но при нулева скорост и без пространство за маневриране нямаше как да избегнат плазмените торпеда.

— Пуснете сигнал за декомпресия във всички по-маловажни сектори на кораба, лейтенант Хол, и след това ги изпразнете.

— Да, сър — отвърна тя и прехапа долната си устна.

— Какъв е статусът на магнитните оръдия? — Кийс не можеше да отлепи погледа си от броячите на оставащото време до изстрела. Двадесет секунди… петнадесет… десет…

— Сър, всички магнитни оръдия са готови за стрелба! — обяви Хикова. — Свалям предпазителите.

Корабите на Съглашението започнаха бавно да се завъртат в пространството, макар че все още се носеха по инерция към формацията на КУОН. Отстрани по корпусите им се събираха червени искри.

Пет секунди.

— Прехвърлям контрола по изстрела на компютъра — каза лейтенант Хикова. Тя въведе в компютъра поредица от кодове за стрелба и след това блокира ръчното управление. „Ирокез“ подскочи и към врага с мълниеносна скорост се понесоха два снаряда.

На наблюдателния екран на десния борд се виждаше как разрушителите и фрегатите на КУОН изстрелват първия залп.

Флотилията на Съглашението също стреля. Червени стрели от енергия пронизаха пространството и полетяха към тях.

— Време до попадение на плазмените торпеда? — обърна се към сержант Лъвъл капитанът.

— Двадесет и две секунди, сър.

Вакуумът между двете сражаващи се сили се изпълни със стотици ивици от огън и нажежен метал, които сякаш разкъсваха самата тъкан на пространството. Траекториите им се сближиха, пресякоха се, след което огнените топки започнаха да нарастват на екрана.

Лейтенант Доминик каза:

— Получаваме втора поредица от времена и направления за стрелба. Адмирал Станфорд е на линията за спешна връзка, сър.

— Свържи ме на холокуб две — нареди Кийс.

Малкият холографски куб в близост до главния екран, който обикновено бе запазен за корабния ИИ, премигна и се задейства. В него се появи призрачното изображение на адмирал Станфорд.

— До всички кораби: останете на позициите си. Пренасочете цялата мощност на двигателите си за презареждане на оръдията. Намислили сме нещо специално. — Недейте, повтарям, недейте при никакви обстоятелства да нарушавате формацията или да стреляте, преди да получите заповед за това. Край.

И холографската проекция на адмирала изчезна, както се беше появила.

— Вашите заповеди, сър? — сержант Лъвъл се завъртя в креслото си.

— Чухте адмирала, сержант. Поддържайте кораба на сегашното положение. Лейтенант Хикова, незабавно заредете оръдията.

— Разбрано, сър.

Кийс кимна и Хикова се върна към работата си.

— Три секунди до попадението на първия залп — съобщи тя.

Кийс отново се обърна към екрана и се загледа съсредоточено в магнитните снаряди, които пълзяха по него и се стовариха върху корабите на Съглашението. Щитовете им проблеснаха в сребристосиньо и се претовариха, когато свръхплътните снаряди се забиха сред формацията. От ударите няколко кораба излетяха с въртене от позициите си.

— Оръжеен офицер? — извика той. — Поражения сред неприятеля?

— Многобройни попадения сред флотилията на Съглашението, сър — отговори Хикова, — попадение на втория залп… сега.

Няколко от изстрелите се разминаха с целите си. Кийс потрепна — всеки пропуснал целта снаряд означаваше още един вражески кораб, който щеше да оцелее и да отвърне на огъня. Основната част от снарядите обаче се врязаха в незащитените извънземни съдове. Главния разрушител на Съглашението бе улучен директно, наклони се и се завъртя наляво. Кийс видя как двигателите на разрушителя припламнаха, когато пилотът се опита да възстанови контрола си над него и точно в този момент втори магнитен снаряд го удари от другата страна. За секунда корабът на Съглашението потрепери, остана на мястото си, след това напрежението на корпуса стана твърде голямо и той се пречупи. Разрушителят се разпадна и се пръсна в широка дъга от отломки.

Втори кораб на Съглашението — този път фрегата — бе разтърсен от многобройните попадения на магнитните снаряди. Килна се на лявата си страна и се вряза в съседната фрегата от вражеската флотилия. От корабите изригнаха искри, когато в пространството експлодира сиво-бял стълб от изпуснати газове. Светлините на корабите примигнаха и угаснаха, когато двата безжизнени космически съда, скрепени в смъртоносна хватка, се стовариха в центъра на формацията на Съглашението. Миг по-късно останките от корабите удариха трета фрегата и експлодираха, изстрелвайки струи плазма в цялото околно пространство. Дузина от близките кораби започнаха да изпускат газове и по корпусите им проблеснаха огньове.

Сега обаче, предният наблюдателен екран се изпълни с приближаващи плазмени торпеда.

— Командира на флотилията на линията за спешна връзка — обяви Доминик. — Само звуков сигнал.

— Пуснете го, лейтенант — нареди Кийс.

Високоговорителите се изпълниха с шум и пукот. Сред шума постепенно се открои гласът на адмирал Станфорд:

— Щабът до всички кораби, останете на позициите си — каза адмиралът. — Пригответе се за стрелба. Подайте таймерите на вашите компютри и… стискайте палци.

Сянка премина през камерата от горната страна на кораба. Кийс видя на екрана как ремонтната станция, квадратна плоча с близо еднокилометрова страна, се завъртя и се плъзна пред формацията.

— Господи — прошепна сержант Лъвъл, — те ще поемат цялата тежест на ударите вместо нас.

— Доминик, провери телескопите. Виждаш ли от станцията да излитат спасителни капсули? — попита Кийс, макар че вече знаеше отговора.

— Сър — отвърна Доминик, а плътният му глас бе натежал от тревога, — нито една капсула не е напуснала станцията.

Очите на всички на мостика на „Ирокез“ бяха приковани в екрана. Кийс стискаше ръце от ярост и безсилие. Не можеха да направят нищо друго, освен да гледат.

Предният екран потъмня, когато станцията мина пред тях. По задната повърхност се появиха червени и оранжеви точици, метални пари, излитащи под формата на струи. Станцията се наклони обратно към флотилията, тласната от ударите на плазмените торпеда. Тя продължи да пада надолу, а пораженията се разпростряха по цялата й площ. По повърхността й се появиха дупки, разкриващи вътрешната структура от метални греди, които сега сияеха, нажежени до бяло. След това екранът остана отново празен.

— Долни камери — каза капитан Кийс. — Сега!

Гледката се смени, когато Доминик включи камерите по корема на „Ирокез“. Станцията се появи отново. Тя се въртеше и цялата й предна повърхност пламтеше, горещината се предаваше от разтопения център към краищата…

— Магнитни оръдия готови за стрелба след три секунди — с леден глас съобщи лейтенант Хикова. — Целта е фиксирана.

Кийс стисна ръкохватките на креслото си:

— Екипажът на станцията пожертва живота си, за да ни даде възможност за този изстрел, лейтенант — изръмжа капитан Кийс, — не го пропилявайте.

„Ирокез“ се разтърси от изстрела на магнитното оръдие. На контролния екран Кийс видя, че цялата флотилия стреля едновременно. Двадесет и един оръдейни изстрела, три пъти подред за тези, които бяха дали живота си на борда на станцията.

— Всички кораби, разпръснете се и атакувайте! — изрева адмирал Станфорд. — Изберете целите си и стреляйте. Унищожете колкото можете повече от тези гадини. Край на връзката.

Трябваше да се преместят преди силите на Съглашението да успеят да презаредят плазмените си оръжия.

— Петдесет процента мощност на двигателите — нареди капитан Кийс — и поемете по курс две-осем-нула.

— Разбрано — потвърдиха в унисон сержант Лъвъл и лейтенант Хол.

— Лейтенант Хикова, свалете предпазителите на ракетните системи „Арчър“.

— Предпазителите свалени, сър.

„Ирокез“ се отдалечи почти под прав ъгъл спрямо формацията. Останалите кораби на КУОН се разпръснаха във всички посоки. Един от разрушителите набра скорост и пое срещу редиците от кораби на Съглашението.

В момента, когато корабите на КУОН се разпръснаха, залпът от магнитни снаряди достигна корабите на Съглашението. Адмиралът бе избрал за прицел остатъка от по-малките кораби от бойната група на неприятеля. Щитовете им проблеснаха, надиплиха се и изчезнаха. Фрегатите се разтърсиха от ударите на снарядите. Пробойни разкъсаха корпусите им. Цялото бойно поле бе осеяно от бавно носещи се, разрушени кораби. Изненадващият втори залп бе нанесъл съкрушителни поражения на Съглашението — поне дузина от вражеските кораби бяха извън строя. Така оставаха осем кораба — разрушители и крайцери.

Започна размяна на изстрели с импулсни лазери и ракети „Арчър“ и всички кораби на екрана се приближиха един към друг. Както корабите на КУОН, така и тези на Съглашението, спуснаха еднопилотните си изтребители. Тактическият компютър едва успяваше да следи всичко и Кийс се проклинаше заради липсата на корабен ИИ, докато в тъмнината просветваха ракетите и плазмените разряди. Еднопилотните кораби — изтребителите „Лонгсорд“ на хората и плоските, подобни на риби изтребители на Съглашението — се гмуркаха и обстрелваха бойните кораби. Пространството бе изпълнено с изгорелите газове на ракетите „Арчър“. Сините снопове светлина на импулсните лазери се разсейваха в облаците от газове и хвърляха призрачно сияние над пялото бойно поле.

— Вашите заповеди, сър? — неспокойно попита Лъвъл.

Капитан Кийс се поколеба за миг — нещо… не беше наред. Битката се бе превърнала в пълен хаос и бе почти невъзможно да се каже какво се случваше. Данните от сензорите се объркваха от постоянните експлозии и стрелбата с енергийните оръжия на извънземните.

— Лейтенант Хол, сканирайте околността на планетата — каза Кийс. — Сержант Лъвъл, приближете ни до Сигма Октанус IV.

— Сър? — гласът на лейтенант Доминик звучеше учудено. — Няма ли да атакуваме флотилията на Съглашението?

— Не, лейтенант.

За част от секундата екипажът на мостика замря — всички, с изключение на сержант Лъвъл, който бързо натискаше клавишите и чертаеше новия курс на кораба. Всички бяха вкусили удоволствието от победата при последната си битка и сега искаха още. Капитан Кийс познаваше това усещане и добре знаеше колко е опасно. Той обаче нямаше намерение да влезе в бой с двигатели, работещи на половин мощност, с поражения по корпуса и без ИИ, който да направлява насочената отбрана срещу еднопилотните кораби на Съглашението. Едно плазмено торпедо в долната част на кораба и с тях бе свършено. Ако бе останал на старата си позиция и се беше опитал да стреля в бъркотията, вероятността да уцели приятелски кораб бе точно толкова голяма, колкото и вероятността да порази вражески. Не. Имаше няколко повредени кораби на Съглашението, които те можеха да довършат, за да са сигурни, че няма да могат да нападат повече тяхната флотилия. Не очакваше това да ги покрие със слава, но при сегашното състояние на кораба славата не беше от особено значение. По-важно бе да оцелеят.

Капитан Кийс се загледа в бушуващата на екрана битка. „Левиатан“ бе улучен от плазмено торпедо и предната му част гореше. Кораб на Съглашението се блъсна във фрегатата на КУОН „Ясно време“, корпусите на двата съда се зацепиха един в друг и те откриха огън от упор. „Ясно време“ избухна в кълбо от ядрен взрив, който погълна и разрушителя на Съглашението. От тактическия монитор изчезнаха индикаторите и на двата кораба.

— Засечен е кораб на Съглашението в орбита около Сигма Октанус IV — докладва лейтенант Хол.

— Покажете ми го — каза Кийс.

На екрана се появи малък съд. Бе по-малък от фрегата, но определено по-голям от извънземните спускаеми кораби. Беше гладък и лъскав и изглеждаше сякаш ту се появява, ту се слива с чернотата на заобикалящото го пространство. Двигателният отсек бе замаскиран и лишен от характерното виолетово-бяло сияние на двигателните системи на Съглашението.

— Намират се на геостационарна орбита над Лазурния бряг — съобщи лейтенант Хол. Стабилизаторите им работят само с микро импулси. По мое мнение за прецизно поддържане на курса.

Лейтенант Доминик я прекъсна:

— Регистрирам разсейки от насочено излъчване от повърхността на планетата, сър. Лазер в далечната инфрачервена област.

Капитан Кийс се обърна отново към битката, която се разгаряше на екрана. Дали тази касапница не бе само диверсия за отклоняване на вниманието? Единствената цел на първоначалната атака на Сигма Октанус IV бе да се спуснат кораби, които да завладеят Лазурния бряг. След като тя бе изпълнена, бойната група бе напуснала системата. А сега, каквито и да бяха целите на Съглашението на земята, те изпращаха информация към разузнавателния си кораб… докато останалата част от флота им държеше силите на КУОН настрана.

— По дяволите — промърмори той. — Сержант Лъвъл, поемете курс право към този кораб.

— Да, сър.

— Лейтенант Хол, натиснете двигателите докрай. Ще ми трябва максималната скорост, която можете да изстискате от тях.

— Разбрано, сър. Ако изхвърлим основния охлаждащ газ и използваме резервния, мога да вдигна мощността на двигателите до шестдесет и шест процента…, но само за пет минути.

— Направете го.

„Ирокез“ бавно се насочи към вражеския кораб.

— Пресрещане след двадесет секунди — каза Лъвъл.

— Лейтенант Хикова, заредете ракетните установки „Арчър“ от A до D. Разкъсайте този кучи син на парчета.

— Ракетните установки „Арчър“ са заредени, сър — отговори тя с равен глас. Ръцете й се движеха грациозно по клавиатурата. — Стрелям.

Ракетите „Арчър“ се стрелнаха към разузнавателния кораб на Съглашението, но с приближаването си до целта започнаха да се отклоняват встрани, после неконтролируемо се завъртяха, подминаха кораба и се устремиха към планетата.

Лейтенант Хикова тихо изруга на японски.

— Насочващите прибори на ракетите бяха блокирани — каза тя. — Техните електронни заглушаващи системи са успели да измамят насочващите програми на ракетите, сър.

„Тогава нямаме друг избор, помисли Кийс. Могат да блокират ракетите ни, но да видим дали ще могат да блокират това.“

— Насочете кораба право към тях, сержант Лъвъл — нареди Кийс.

Той навлажни устни:

— Разбрано, сър.

— Дайте сигнал за сблъсък — разпореди се капитан Кийс, — хванете се здраво, готови за удар.

— Те се движат — каза Лъвъл.

— Следвайте ги.

— Корекция на курса. Дръжте се… — извика Лъвъл.

Осемхилядитонният „Ирокез“ се стовари върху малкия кораб на Съглашението. Ударът едва се почувства на мостика, но мъничкият извънземен кораб бе смазан от силата му. Премазаният му корпус се завъртя и започна да пада към Сигма Октанус IV.

— Докладвайте за повредите! — изрева Кийс.

— Пробив на корпуса в долни палуби от 3 до 8, сър — извика Хол. — Вътрешните херметични прегради вече са били спуснати и никой не се е намирал в тези сектори, съгласно вашите заповеди. Не са регистрирани повреди в системите.

— Добре. Застанете на първоначалната позиция на вражеския кораб, сержант Лъвъл. Искам да прихванем предавателния лъч.

Долните камери показваха кораба на Съглашението, който се гмурна в атмосферата. Щитът му засия в жълто, после в бяло и най-накрая изчезна, когато системите на кораба отказаха. Той избухна в кървавочервен пламък и се спусна към хоризонта, следван от черна струя дим.

— „Ирокез“ губи височина — каза сержант Лъвъл. — Падаме в атмосферата на планетата… корабът ще се обърне. — „Ирокез“ се завъртя на 180 градуса. Сержантът се съсредоточи над екраните и добави: — Имаме нужда от повече енергия. Сър, разрешете да използвам аварийните ускорители.

— Разрешавам.

Лъвъл изстреля задните аварийни ускорители и корабът подскочи. Очите на сержанта бяха приковани в екраните, докато се бореше за всеки сантиметър, който можеше да спечели от маневрата. От челото му се стичаше пот и напояваше пилотския му костюм.

— Орбитата е стабилизирана… почти — Лъвъл въздъхна с облекчение и се обърна към Кийс. — Успяхме, сър. Включвам стабилизаторите за прецизно поддържане на курса.

— Приемам — каза лейтенант Доминик и след това спря, — приемам някакъв сигнал, сър. Явно е кодиран.

— Непременно го запишете, лейтенант.

— Да, сър. Записващите устройства работят, но декодиращите програми не могат да дешифрират кода, сър.

Капитан Кийс се обърна към наблюдателния екран. Очакваше да види кораб на Съглашението готов за стрелба. От флотилиите както на Съглашението, така и на КУОН не бе останало много. В пространството се носеха дузина горящи кораби. Останалите се движеха бавно. По няколко кораба се виждаха огнени проблясъци. Единични експлозии осейваха черното небе.

Един от незасегнатите разрушители на Съглашението обаче, се обърна и напусна бойното поле. Завъртя се и се насочи право към „Ирокез“.

— Охо — промълви Лъвъл.

— Лейтенант Хол, свържете ме с „Левиатан“ по канала за спешна връзка — нареди Кийс.

— Да, сър — каза тя.

В холокуба се появи образът на адмирал Станфорд. На челото му имаше дълбока рана, и от нея към очите му се процеждаше кръв. Той я избърса с трепереща ръка, очите му блестяха от гняв.

— Кийс? Къде, по дяволите, е „Ирокез“?

— Сър, „Ирокез“ се намира на геостационарна орбита над Лазурния бряг. Унищожихме един разузнавателен кораб на Съглашението и в момента прихващаме секретно предаване от планетата.

За момент адмиралът го изгледа с недоверие, след това кимна в знак на съгласие:

— Продължавайте.

— Един разрушител на Съглашението напуска битката… и в момента се насочва към нас. Мисля, че причината за нашествието на Съглашението може да се крие в това съобщение и те не искат да разберем какво е то, сър.

— Разбирам, синко. Стой там. Кавалерията идва на помощ.

На задния екран Кийс видя как останалите осем кораба на КУОН прекъснаха сраженията и се обърнаха към приближаващия се разрушител. Три магнитни оръдия стреляха и снарядите се врязаха в кораба на Съглашението. Щитовете му издържаха само за част от секундата, един от снарядите прониза носовата му част, но той продължи да се носи към „Ирокез“ с пълна скорост.

— Сигналът изчезна, сър — съобщи лейтенант Доминик. — Прекъсна по средата на предавания пакет. Прекъсването е от източника.

— По дяволите — капитан Кийс обмисли възможността да остане и да се опита отново да прихване сигнала, но само за миг. По-добре бе да запазят това, което вече бяха записали и да бягат с него, преди да е станало късно.

— Сержант Лъвъл, да изчезваме оттук.

— Сър! — каза лейтенант Хол. — Гледайте.

Разрушителят променяше курса си на движение… заедно с другите оцелели кораби на Съглашението. Те се разпръснаха и започнаха да набират скорост, за да излязат от системата.

— Та те бягат — каза лейтенант Хикова, а обикновено спокойният й глас звучеше учудено.

Само за няколко минути корабите на Съглашението набраха скорост и изчезнаха в хиперпространството. Капитан Кийс погледна към задния екран и преброи само седем кораба от цялата флотилия на КУОН, които бяха останали невредими.

Той се отпусна на командирското си кресло:

— Сержант Лъвъл, връщаме се оттам, откъдето дойдохме. Бъдете готови да приемете ранени. Подайте отново въздух към всички запазени палуби.

— Господи — каза лейтенант Хол, — та ние май наистина спечелихме тази битка.

— Да, лейтенант. Спечелихме — отвърна Кийс.

Но той се питаше какво точно бяха спечелили. Силите на Съглашението имаха определена причина да навлязат в системата и го ужасяваше мисълта, че може би са получили това, за което бяха дошли.