Ерик Нюланд
Падането на Рийч (11)

Глава 9

0605 часа, 12 септември 2525 (по Военния календар) / разрушител на КУОН „Пайъниър“ по курс към системата Еридани

Джон и останалите спартанци стояха свободно. Чувстваха се неудобно в конферентната зала на кораба. Холографските проектори в другия край на триъгълното помещение показваха звездите, както се виждаха от носа на кораба. Джон не бе свикнал да се изправя пред такова необятно пространство. Имаше усещането, че помещението всеки момент може да се декомпресира.

Звездите потрепнаха и избледняха, а светлините се усилиха. В залата влязоха главният морски старшина Мендес и д-р Хелси. Спартанците се изпънаха в стойка мирно.

— Свободно — каза Мендес. Той събра ръце зад гърба си и стисна челюсти. Главния изглеждаше почти… нервен.

Това разтревожи и Джон.

Д-р Хелси се изкачи на трибуната. В очилата й се отразяваше светлината на прожекторите.

— Добро утро, спартанци. Имам добри новини. Получихме заповед. Командването иска да провери уникалните ви способности. Имате нова мисия в бунтовническа база от системата Еридани.

На стената се появи звездна карта. Една част от нея се увеличи и в центъра й се появи оранжево слънце, заобиколено от дванадесет планети.

— През 2513 силите на КУОН потушиха въоръжено въстание в тази система. Операцията е известна с кодовото название „Катапулт“.

Изображението на стената се смени с планетарна тактическа карта, на която примигваха символи, съответстващи на разрушители и транспортьори. Те разполагаха с огневата мощ на стотици малки кораби. На тъмния фон проблеснаха огнени следи.

— Въстанието е било потушено — продължи д-р Хелси, — но части от силите на въстаниците са успели да се измъкнат и прегрупират в близкия астероиден пояс.

Картата се наклони и се приближи към пръстен от скални късове около звездата.

— Милиарди скални отломъци — каза д-р Хелси, — където те са се укрили от нашите сили… и продължават да се крият и досега. Известно време ВСР смятаха, че въстаниците не са организирани и нямат ръководство. Това явно се е променило.

— Смятаме, че един от тези астероиди е издълбан отвътре и в него е построена колосална укрепена база. Разузнавателните мисии на КУОН в астероидния пояс или не са срещали отпор, или пък са били атакувани от засада от превъзхождащи ги противникови сили.

Тя спря за момент, намести очилата си и добави:

— ВСР също така потвърди, че командването на флота е разкрило пробив във вътрешната си сигурност — служител, симпатизиращ на бунтовниците, им е предавал важна информация.

Джон и останалите спартанци се размърдаха неспокойно. Изтичане на информация? Възможно беше. Дежа им беше дала примери за много исторически битки, които са били спечелени или загубени заради предатели или информатори. Но на него никога не му бе хрумвало, че това може да се случи и в КУОН.

На фона на звездната карта изплува двумерна снимка: мъж на средна възраст с оредяваща коса, къса брадичка и воднистосиви очи.

— Това е техният водач — каза д-р Хелси. Полковник Робърт Уотс. Снимката е направена след операцията „Катапулт“ и е състарена компютърно.

— Вашата мисия е да проникнете в базата на бунтовниците, да заловите Уотс и да го върнете здрав и читав в зоната, контролирана от КУОН. Това ще лиши въстаниците от техния главатар. И ще даде възможност на ВСР да разпита Уотс и да разкрие предателите, които действат вътре в командването на флота.

Д-р Хелси отстъпи назад.

— Главен Мендес?

Мендес въздъхна и отпусна ръце. Изкачи се на трибуната и се покашля.

— Тази операция се различава от досегашните. Този път ще се сражавате с врага с бойни куршуми и смъртоносни оръжия. Те ще отговарят със същото. В случай на съмнение или непредвидени обстоятелства, а бъдете сигурни, че във всяка битка има непредвидени обстоятелства, не поемайте никакви рискове. Първо стреляйте, после питайте.

— Ресурсите на тази мисия са сведени до възможностите и огневата мощ на този разрушител — продължи Мендес. — Това се прави, за да се намали риска от изтичане на информация.

Мендес се приближи до звездната карта. Снимката на полковник Уотс изчезна и на нейно място се появи подробен план на товарен кораб от клас „Парабола“.

— Макар да не ни е известно точното местоположение на въстаническата база, ние знаем, че те получават периодично доставки от Еридани II. Товарният кораб „Ладен“ ще се отдели от базата след шест часа за рутинна проверка на двигателите. Оказа се, че е натоварен с вода и храна, достатъчни за малък град. Освен това капитанът е идентифициран като офицер от бунтовническите сили, обявен за загинал по време на операция „Катапулт“. Ще се промъкнете на борда на този товарен кораб и по всяка вероятност той ще ви откара право в базата на въстаниците. Щом попаднете там, проникнете в техните структури, пипнете Уотс и изчезвайте от онова парче скала по най-бързия възможен начин.

Мендес ги изгледа един по един.

— Някакви въпроси?

— Сър — каза Джон, — какви са възможностите ни за изтегляне?

— Имате два варианта: алармено устройство, което ще предаде сигнал за помощ до наблюдателен кораб. Също така „Пайъниър“ ще остане на позиция… за известно време. Времевият ни прозорец е тринадесет часа. — Той почука по звездната карта близо до края на астероидния пояс и тя засия в синьо. — Оставям избора на начин за изтегляне на вас, но нека ви напомня, че този астероиден пояс има обиколка от над един милиард километра, т.е. не е възможно да бъде под контрола на разузнавателен кораб на ВСР. Ако стане напечено, ще се справяте сами. Други въпроси?

Спартанците стояха неподвижни и притихнали.

— Няма ли? Е, слушайте тогава, новобранци — продължи Мендес. — Този път ви казах за всички уловки, за които знам. Бъдете обаче готови и за най-неочакваното. — Погледът му се спря на Джон. — Взводен командир, от този момент сте повишен в чин морски старшина трети клас.

— Сър! — Джон застана мирно.

— Подготви екипа и оборудването си. Бъди готов за потегляне в 3:00 часа. Ще ви оставим на ракетната площадка на Еридани II. Оттам нататък продължавате сами.

— Ясно, сър! — отговори Джон.

Мендес отдаде чест. След това той и д-р Хелси излязоха.

Джон се обърна към другарите си. Те бяха застанали мирно. Тридесет и трима — бяха твърде много за такава операция. Имаше нужда от малък отряд — пет, най-много шест души.

— Сам, Кели, Линда, Фред. Ще се видим в оръжейния склад след десет минути. — Останалите спартанци въздъхнаха и сведоха погледи към палубата. — Другите са свободни. За вас остава по-трудната част на мисията — да ни изчакате тук.

* * *

Оръжейният склад на „Пайъниър“ разполагаше с впечатляващ набор от бойно снаряжение. На масата бяха наредени пистолети, ножове, уреди за комуникация, ръчни експлозиви, пакети с лекарства, преносими компютри, дори реактивен двигател за придвижване в открития космос. За Джон обаче, хората бяха по-важни от снаряжението.

Сам се бе възстановил след подсилването най-бързо от всички. Сега обикаляше нетърпеливо около касетите с гранати. Бе най-силният от всички спартанци. Извисяваше се над Джон с цяла глава. Бе оставил пясъчнорусата си коса да достигне дължина цели три сантиметра и Мендес често го предупреждаваше, че скоро ще заприлича на цивилен.

За разлика от него, на Кели й бе потребно най-дълго време, докато се възстанови. По едно време Джон даже мислеше, че тя няма да се справи. Все още имаше изтощен вид и косата й още не бе пораснала. Лицето й обаче, бе запазило грубоватата си красота. Джон малко се страхуваше от нея. Преди тя беше изключително бърза, но сега… никой не можеше да я достигне.

Фред беше кръстосал крака на палубата и подхвърляше нависоко остър като бръснач боен нож. Той неизменно заемаше второто място във всички състезания. Джон смяташе, че би могъл и да печели, но не искаше да привлича вниманието. Не бе нито твърде нисък, нито твърде висок, нито много мускулест, нито слаб. Черната му коса бе леко прошарена — това бе станало след „подсилването“. Ако някой от тях можеше безпроблемно да се смеси с тълпата, това бе той.

Линда бе най-тихият член на групата. Имаше светла кожа, къса червена коса и зелени очи. Беше виртуозен стрелец, истински майстор на снайпера.

Кели обиколи масата и взе омазан със смазка син гащеризон. На гърдите с разкривени букви бе избродирано името й.

— Да не би това да са новите ни тренировъчни униформи?

— Дадоха ни ги от разузнаването — каза Джон. — Би трябвало да са същите като на екипажа на „Ладен“.

Кели вдигна гащеризона и се намръщи.

— Не изглеждат особено удобни.

— Опитай този — Линда протегна към нея тесен черен костюм.

Бяха използвали тези костюми и преди. Те следваха формата на тялото, а лекият полимер, от който бяха ушити, можеше да устои на малокалибрени куршуми, както и да прикрива инфрачервеното излъчване на тялото с помощта на подгряващи и охлаждащи елементи. Вграденият шлем разполагаше с уреди за кодиране и радиопредаване, с екран, сензори за движение и температурни детектори. Ако се херметизираше, запасите от кислород можеха да осигурят петнадесет минутен престой във вакуум. Тези костюми обаче, не бяха особено удобни и много трудно се поправяха в полеви условия. А винаги имаха нужда от поправки.

— Много са тесни — оплака се Кели. — Ограничават движенията ми.

— При тази операция ще ги носим — каза й Джон. — По пътя ни има прекалено много места, където няма нищо друго, освен вакуум. Колкото до останалата част от снаряжението — изберете каквото ви трябва, стига да не е твърде тежко. Без разузнавателна информация за това място трябва да се придвижваме бързо, ако не искаме да се превърнем в пушечно месо.

Започнаха да избират оръжията си.

— Тридесет и девети калибър? — попита Фред.

— Да — отвърна Джон. — Всички взимайте само оръжия с 39-ти калибър, за да можем да си разменяме пълнителите, ако се наложи. Всички, с изключение на Линда.

Линда бе привлечена от матовочерен снайпер с дълга цев — SRS99C-S2 AM. Той бе сглобен на модулен принцип: оптическият мерник, прикладът, цевите и дори механизмът за стрелба можеха да се сменят. Тя бързо разглоби оръжието, за да го нагоди към своите нужди. Постави звукозаглушителна цев и за да компенсира по-ниската скорост на куршумите, замени калибъра на амунициите с 45-ти. Измъкна всички мерници и се ограничи с връзката към дисплея на шлема си. После се запаси с пет пълнителя с патрони.

Джон си избра автомат МА2В, олекотен вариант на стандартния МА5В. Той бе здрав и надежден, с електронен прицел и индикатор за количеството на амунициите. Разполагаше също със система за намаляване на отката и можеше да стреля с невероятната скорост от петнадесет изстрела в секунда. Ножът, който избра, бе с двадесетсантиметрово острие от неотразяващ титанов карбид, назъбен от едната страна и добре балансиран за хвърляне. Джон взе също и сигналното устройство — малък авариен уред за еднократна употреба. Имаше две настройки. Червената щеше да предупреди „Пайъниър“, че са се натъкнали на засада и да си проправя път към тях със стрелба. Зелената настройка просто указваше положението на базата, за да улесни следващи атаки на КУОН. Вдигна две пълни шепи с пълнители и спря. Остави ги и взе само пет пълнителя. Ако попаднеха в бой, за който щяха да са им необходими толкова патрони, значи мисията им вече щеше да е провалена.

С известни разлики и другите избраха подобно снаряжение. Кели взе малък преносим компютър с инфрачервена връзка. Носеше също и полевия си медицински несесер. Фред опакова между нещата си и стандартен шперц. Линда взе три предавателя за следене, всеки от които с размера на бълха. Предавателите можеха да се прикрепят към произволен обект и да показват неговото местоположение върху екраните, вградени в шлемовете на спартанците. Сам претегли в ръката си два пакета със средна големина, тъй наречените „унищожителни пакети“. Бяха пълни с C-12, експлозив с достатъчна сила, за да пробие дори триметровата броня на боен кораб.

— Ще ти стигне ли? — попита го Кели сухо.

— Мислиш, че трябва да взема повече ли? — отвърна с усмивка Сам. — Просто малко фойерверки, за да отпразнуваме края на мисията.

— Готови ли сте всички? — попита Джон.

Усмивката на Сам изчезна и той щракна удължения пълнител на своя МА2В.

— Готови!

Кели им пожела успех с вдигнати палци. Фред и Линда кимнаха.

— Тогава на работа.